Децата уж имали права

В момента (а също и в бъдеще, ако се приеме Законът за детето) българските деца са задължени да посещават училище, дори и ако там не научават нищо и се чувстват зле. Повечето деца нямат алтернатива, защото не могат да си позволят да учат в частни училища, а домашното образование е извън закона. В същото време се говори за права на детето …

Ако си възрастен и не ти харесва работата, можеш съвсем легално и безнаказано да я напуснеш. Ако си дете, си длъжен да се мъчиш години наред.

Мисля си колко хубаво би било ако у нас можеха да се създават чартърни училища като в САЩ. Тези училища следват своя програма, но в същото време са част от обществената образователна система и получават публично финансиране – на принципа „парите вървят с ученика“. Те нямат право да вземат такси, но могат да получават дарения. Такива в момента са повечето училища в Ню Орлийнз след разрушенията, причинени от урагана Катрина ( а не частни, както се опитва да внуши Наоми Клайн в Шоковата доктрина).

Бих основала поне едно такова училище. Отдавна съм се отказала от идеята да реформирам българското образование на едро и отгоре. Не просто защото нямам властта, ами защото и да имах, нямаше да имам човешки (разбирай учителски, пък и родителски) ресурс да го направя. Промяната отдолу и „на парче“ може да е бавна и да не вдъхновява човеколюбците, но на мен ми изглежда единствената възможна при сегашните условия.

Вярно е, че много деца няма да имат достъп до истинско образование, но повечето деца от години нямат, а почти на никого не му пука.

27 thoughts on “Децата уж имали права

  1. Първоначално си мислех, че това не ме засяга особено, защото мнението ми за концепции като „детство“ е изключително радикално и не мисля, че държавата някога би приела правила, които биха били удачни според мен.

    Но освен недомислиците, които посочи досега, проблемът с училището вече е убийствен. Аз също не бих искал детето ми да ходи в затъпяващата, осакатяваща и инфантилна система на държавното училище и вариантите са или да намеря добро частно училище, или да помисля как да организирам домашно образование, без да стане социофоб като мен. За целта обаче ще трябва да продължа да изкарвам добри пари и може би да променя и начина си на живот.

    Ти прати ли писмо до властимащите?

  2. Какво писмо? Не съм пратила писмо, ама съм участвала в подписка срещу проектозакона.

    А детето (ти) има големи шансове да стане социофоб ходейки на училище🙂 без майтап!

  3. От подписките няма особено смисъл, виж, да се изпращат писма е полезно. Има доказан ефект.

    Иначе, за поддръжниците на домашното образование, някои от тях просто са силно религиозни и не биха искали детето им да среща нещо друго освен религията им в света навън. Формулировката на подписката като че ли е писана именно от такива хора – не биха искали да е възможно детето им да се освободи от тях и влиянието им, дори и да иска.

  4. Четох преди няколко дни книга на Томас Соуел – Controversial Essays.

    Авторът се оплаква от щатския закон за закрила на децата и съответно техните публични училища, защото се подкопават връзките между деца и родители. Децата могат да бъдат отнети от всяко семейство, включително през вратички в закона, а в същото време в училище им се обяснява как родителите всъщност нямат значение и не са авторитет. Всичко това се прави, за да се запълват по-лесно детските умове с глупости, в името на висши добрини – от сорта на равенство между половете, расите, бедните и богатите.

    Ние в момента сме по-скоро в обратната крайност.

  5. Не съм чела въпросния Томас Соуел, но явно лъже като политик преди втори тур. САЩ са една от страните с най-лесен достъп до домашно образование.
    http://en.wikipedia.org/wiki/Homeschooling
    Имам Интернет-познати, които са завършили средното си образование по този начин или сега образоват децата си така. Дори има германци, преселили се по тази причина в САЩ, тъй като германските закони не позволяват домашно обучение.
    Аз засега съм доволна от обучението на децата ми в детската градина и началното училище. Те научават нещо и то е много повече от това, на което бих могла да ги науча аз, ако напусна работата си и се отдам изцяло на задачата.
    Нещата са сложни. Децата от нормални семейства сега са практически въдворени в държавни училища, които не винаги са добри. Но има и ненормални семейства. Ние като че ли сме твърде склонни да гледаме на въпроса само от своята камбанария. Да се разреши на родителите да осигурят образованието на детето си както сметнат за добре изглежда чудесна идея, особено ако детето е тормозено в училище или не научава там кой знае какво. Но на мен не ми се иска чрез закон да осигурим чудесна вратичка на разни роми от гетата да си получават помощите, без да си пращат децата на училище.
    От години се питам защо частните училища в България, общо взето, не са добри. Това е свободният пазарен сектор, значи ако за тази услуга има платежоспособно търсене, тя трябва да се появи. Защо не се появява? Няма ли такова търсене?

  6. @ Майя: в случая не гледам само от своята камбанария. В нашия град има „ромски“ училища, в които ходят немалко деца. От мои познати, които по един или друг начин работят с тези деца или вече завършили въпросните училища знам, че на практика голям процент от учениците са неграмотни. Така че децата просто си губят времето в училище. Може би именно това образование дава чудесен повод на много роми да не виждат смисъл в образованието. Аз бих направила училище в гетото, но не мога да си позволя да направя частно училище, нали? А няма как да направя друго. Въпросът тук не е до помощите, а какво реално се случва в училище.

    Относно качеството на частните училища … моето обяснение е следното: качеството на частното образование отговаря на критериите на масата хора, които могат да си го позволят. Както и на масата, която не може да си го позволи. Просто имаме доста ниски очаквания за това какво би трябвало да е доброто образование.

  7. @Veselin Комай тази книга попада в графата „Критика на Политическата Коректност“. В САЩ учебните заведения грубо могат да се разделят на политически коректни и некоректни. В първия случай се ценят „глупостите“, но имай предвид, че в САЩ има доста етнически групи и че е нещо естествено да се формират подобни крайности, където от едната страна(либералната) се цени равнопоставеността между тези групи от другата страна(консервативната) културата на „белия мъж“ се счита за функционално правилна и различията се „стопяват“ в неговото котле (Melting Pot).
    Политически коректно в случая би било в нашите училища да се изучават турски/македонски/арменски/еврейски/цигански(има такива) автори. Това означава ли, че връзката между българския родител и детето му ще се подкопае, защото в името на „глупави добрини“ традиционната българска култура няма да е централна в училищата?

  8. Pingback: Срещу проекта за Закон за детето « Моето ъгълче

  9. Чисто социалистически, счита се, че просто „трябва“ всички да имат достъп до образование и че ако не се получава, ще го наложим върху реалността насила. Няма да се опитаме да го накараме да работи по-добре или да печели интереса на хората. Няма да допуснем лошите училища (или ученици) да умрат. Да, но природата изисква неудачното да умре, за да може доброто да живее. Напоследък си мисля същото и за медицината – просто защото „трябва“ всички да са здрави и да им се помага, ще превърнем висококвалифицираните лекари в слуги на хората, слуги, вършещи тежка работа, на които им се плаща мизерно.

    Социалистическата религиозно-пожелателна мисъл от типа „трябва да е еди-как си“, „трябва всички да са добре“, „трябва всички да са здрави и образовани“ се сблъсква тежко с механизмите на действителността и резултатът, разбира се, е точно противоположен на намеренията й.

    Не знам за качеството на частните училища в България. Наскоро разглеждах сайта на частно математическо училище. Искаше ми се да вярвам, че наистина научават децата да мислят математически, а не ги карат да решават до откат задачи по зададена вече формула, но за момента няма как да знам какво е реалното положение там.

  10. Ей, не очаквах точно от теб такъв социал-дарвинизъм😉.
    Това, което ти наричаш „социалистическа религиозно-пожелателна мисъл“, аз наричам цивилизация.

  11. „„трябва всички да са здрави и образовани“ се сблъсква тежко с механизмите на действителността“
    Бих възразил. Какво са механизмите на действителността?
    „просто защото „трябва“ всички да са здрави ще превърнем висококвалифицираните лекари в слуги, вършещи тежка работа, на които им се плаща мизерно.“
    Висококвалифицирани лекари не правят обществото по-здраво. Здравето на обществото вероятно зависи повече от превантивните мерки, които се вземат. В този ред на мисли, ако eHealth програмите например са част от „механизмите на действителността“ не виждам къде е сблъсъкът. С други думи: избран е неефективен механизъм, ако правилно разбирам, какво се има предвид. Т.е. има начин „здравето да е за всички“ и проблемът не е в това.
    Да не започвам с образованието…🙂

  12. @mayamarkov
    Ако в момента държавните училища бъдат закрити до едно, считам, че това не само че няма да се отрази негативно върху образованието, а дори ще е позитивно. Тъй като няма някой, който да насърчава невежеството и тъпотата и да осакатява интелекта повече от самото държавно училище.

    Това, че много искаме нещо да стане (до степен да го направим задължително), не означава, че то ще стане.
    Цивилизацията не е плод на пожелателното мислене на хората, а на развитието на механизми, които са дали човечен плод.

  13. В САЩ са законни много форми на образование. Съществува и т.нар. хоумскулинг, при който родителите просто обучават децата си вкъщи. При това хоумскулъри са не само хора от религиозните среди, където се очаква да е най-силна опозицията срещу държавната система, но вече нараства и делът на нерелигиозни хора, които просто не желаят да пращат децата си в училище. Понеже имам едни познати, които са застъпници на тази форма (аз имам някои резерви) преди време започнах да ровя да им доказвам, че това е вредно за децата им, но установих, че успеваемостта на обучаваните у дома при кандидатстване в университет статистически е по-висока според сериозни изследвания.
    В България има частни училища, но те са също толкова зависими от инспекторатите, колкото и държавните, с тази особеност, че държавата им налага често безумните си норми, а не дава нито стотинка, което не е мн честно. На Запад голяма част от частните училища са independent schools, тоест държавата не им плаща, но и не им се бърка.
    Според мен държавата трябва да позволи многообразие на образованието като постави някакви годишни изпити, които да сертифицират, че ученикът владее някакъв изискуем минимум от знания. Как и по каква система ги е получил, държавата не бива да се меси.

  14. Не съм съгласна, освен с последното – за развитието на механизмите, дали човечен плод. Училището при всичките си недостатъци е такъв механизъм. Там големият ми син се учи да пише и смята. Вкъщи при любящото внимание на родители, които води за носа, той само натискаше клавишите на компютъра и калкулатора, щото така по-лесно и по-забавно.
    По-нагоре в гимназията се появяват нови проблеми и нивото пада, но познатите ми младежи, влезли в държавни университети, са – с 2 изключения – завършили държавни гимназии. Тези, които завършват частни гимназии, обикновено успяват да влязат само в частни университети.
    Не казвам, че трябва да е така и че вечно ще остане така. Но твърдя, че засега в България охулваните и зле финансирани държавни учебни заведения осигуряват равнище на образование, което частните не успяват да достигнат, а обикновено не се и стремят. Освен това мои познати, работили или дали децата си в частна гимназия, ми се оплакват от липсата на дисциплина там, от наглостта на много ученици и склонността на някои към насилие.

  15. Аз работя в частно училище „Рьорих“ в София, което е частно училище, движещо се по държавните стандарти. Училището е малко и не разполага с възможността да си подбира децата при голяма конкурениция. Въпреки това преди 2 години на външно оценяване по БЕЛ резултатът беше 6-ти в цяла България, което значи много над повечето елитни училища. И сега на матури и външни изпити средните резултатите са над 5.00.
    Само че има два вида частни училища – едните държат повече да коткат децата, готови са да им завишават оценките и да се съобразяват с влиятелните им родители, в другите се пишат двойки, ученици повтарят клас, ако успехът им е нисък, така както трябва да е. Не искам да давам негативни примери на училища, „ухажващи“ учениците си с несправедливо високи оценки, но такива има и държавни.
    Иначе като средно училище друг безупречен пример е Американският колеж, чиито резултати са мечта за повечето конкурентни държавни гимназии.

  16. Частните училища, за които говоря, са от втория вид (които коткат децата на влиятелни родители, съобразяват нивото на преподаване с възможностите и желанията на тези деца, завишават им оценките и им позволяват да ограбват и бият децата на не толкова влиятелни родители).
    Нужна е институция, която да провежда годишните изпити.

  17. Най-важно е докато го учат да чете, някой по някое време да му каже на детето „Между другото, не вярвай на всичко, което четеш“. Туй е най-важния урок и именно той обикновено липсва при децата, там трябва да се започне дискусията.

  18. Всички държавни училища в нашия район са от тези, които коткат децата и треперят да не изгубят ученик, понеже „парите вървят с ученика“. Почти никой от познатите ми ученици (а аз познавам стотици, от 1994 насам) не е научил почти нищо в училище – нищо, което да разбира, да му е полезно или пък да помни седмица след като е бил изпитан. Как знам това ли? Всяка година каня известен брой ученици да анализират образованието си от първи до 10-11-12 клас и от тях научавам тези неща. Освен това, вкъщи имам чудесен case study – собствения си син, дванадесетокласник.

    Признавам, че все още тук-там се срещат прилични начални учители и че тук-там в пакета с учители след това може да се срещне някой приличен.

  19. При частните училища, особено сега, има ожесточена конкуренция. С развитието на кризата броят на потенциалните им ученици намалява и съответно всяко търси начин да задържи и привлече ученици. Тези от тях, в които значима част от родителите са нискоинтелигентни новобогаташи, се държи повече на външните неща, а реалните знания на учениците няма толкова голямо значение. В другия тип частни училища това, с което се рекламират са постигнатите резултати. В тях преобладаващата част от родителите не са много богати хора, а интелигентни хора на мениджърски позиции, които получават добра заплата и могат да си позволят да плащат за образованието на децата си. Такива родители самите те имат изискване оценките на децата да бъдат справедливи и изискванията към тях да бъдат високи. Те са изключително взискателни преди всичко върху качеството на преподаване, претенциозни са към подхода на учителите (понякога прекалено), но не оспорват ниски оценки. Това произтича от техния опит – те са хора, извоювали с учене и труд успеха си и искат за децата си среда, която да ги стимулира към същото. Мисля, че при държавните училища е подобно – в училищата с нисък рейтинг родителите повече се интересуват от числовото изражение на оценката, отколкото от знанията, а голяма част от тях не се интересуват изобщо от децата си. В елитните училища родителите имат сериозни претенции повече към реално получените знания и изискват от училището дисциплина.

  20. Аз работя с ученици от т.нар. „елитни“ държавни училища. Родителите имат сериозни претенции най-вече към оценките. Може така да е само в нашия регион, ама дали?

  21. Време е да се претвори начина на преподаване и разбирането към училището повечето деца ходят с нежелание, защото няма много често за тях интересни неща. В случаи, когато учителя ги заинтригува към предмета си те са заинтересовани иначе само при строгите се умълчават, но не значи, че се интересуват. Трябва да се преосмисли цялата система и да се използват чужди опити в страни които са доказали, че предоставят нужното на децата.
    Ето и едно разказче – http://ide.li/article3537.html

  22. Хубави неща сте изложили тук, но се чудя дали изобщо все още е възможно да се направи нещо. От моите наблюдения, нивото на децата в училищата е паднало изключително много и просто не виждам реално как бихме могли да помогнем за някаква промяна. След като самите родители не спазват елементарни правила и дават лош пример на децата си, какво да очакваме после от тези деца…

  23. E, то е ясно какво можем да направим – да си посипем главата с пепел и да мислим за нещо друго. Всъщност можем да опитаме и друго – да лобираме за промени в законодателството, така че и у нас децата да имат по-голям избор. Току-виж някои училища вземат, че се окажат добри и някои други започнат да вземат пример от тях🙂

  24. Pingback: Може и да ставам досадна | полетът на костенурката

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s