Нямам живот?

„Нямам цигари, нямам пари, нямам живот“ казало наскоро едно момиче. Докато вървях към къщи си спомних стих от една песен от „Коса“ – „Имам живот, имам любов, имам свобода“. Всеки, който не е умрял има живот, и ако иска, може да има и свобода и любов, независимо от обстоятелствата. Да имаш любов не значи да бъдеш обичан, а да обичаш, а това зависи от самият теб. Да имаш свобода, не значи да имаш гарантирани права, а да ти стиска да правиш своите избори и да носиш отговорност за тях.

Най-после изпекох хляб 2

Минаха три месеца от първите ми опити да правя хляб с домашно отгледан квас. След първите няколко опита се бях отказала, понеже все не се получаваше достатъчно добре или пък беше ужасно зле. Във всички случаи хлябът беше кисел. Чувствах се твърде неадекватна.

Един ден аха да си купя мая, но детето ме засрами със забележката „Нали сама щеше да си отглеждаш бактериите? Какъв биолог си?!?“ и оставих пакетчето на рафта. После открих и се фокусирах върху този сайт, хвърлих око и в този, и приех за даденост следните неща:

– хубавият квас се получава от доста гъста смес брашно и вода (можеш да оформиш кажи-речи топче) – колкото е по-течен, толкова по-бързо достига кулминацията и умира, тъй че може изобщо да не го свариш „на върха“, понеже спиш или си навън

– свестен хляб не може да се получи от квас, който е на по-малко от седмица; най-добре първият използван за хляб квас да е на месец – да е „позаякнал“, т.е. да има колкото се може повече живи бактерии на кубичен сантиметър 🙂

– квасът е най-жизнен при температури между 20-25 градуса

– при любимата  температура обича да си похапва минимум два пъти на ден – все пак квасът е общност от живи същества

– ако квасът не успява поне да се удвои до следващото хранене, не разчитай да успее да удвои хляба – да, наистина успява да бухне до следващото хранене

– по-лесно е да започнеш кваса с ръжено / пълнозърнесто брашно, но след известно време е по-добре да се премине към бяло, тъй като в него има доста по-малка вероятност да се съдържат нежелани организми; добре храненият с бяло брашно квас може да „вдигне“ и пълнозърнесто брашно

– ако не искаш хлябът ти да е кисел, сложи повече (да, повече!!!) квас – хлябът ще втаса по-бързо, а киселостта се развива с времето – колкото по-дълго втасва хлябът, толкова по-кисел може да се окаже (а ако чакаш твърде дълго, може и да превтаса)

Храних кваса месец и половина преди днес да намеря подходящо време и кураж да замеся хляб. Пробвах някаква рецепта, която не помня откъде съм взела, а освен това не я разбрах добре, понеже съм забравила какво съм имала предвид, когато съм я записвала съкратено. Бях доста притеснена, че отново няма да се получи, но този път успях.

И все пак, далече съм от момента, в който ще мога да споделя кой знае колко полезни неща тук. Засега мога да ви кажа само това, че има много рецепти, че много от многото рецепти изобщо не си приличат – така и не знам дали е по-добре да месиш дълго и упорито гъстичко тесто или пък е по-добре мързеливо да разбъркваш рядко тесто. Все още нямам достатъчно опит.

Очаквайте продължение.

Междувременно, четете записките на Василена –  това и това.

Сговорна дружина слепи ги ражда

Няколко пъти ми се е случвало да се опитвам да правя бизнес или да работя за идеална кауза в екип. Повечето пъти нищо не се получавало. Наскоро една приятелка сподели, че за важни неща човек не може да си позволи да подбира съюзниците си. И аз съм го казвала, предлагала съм го на други, но май вече ще спра да приемам идеята дори и на теория. Или пък просто приема, че нещата могат да замиришат на лошо дори и ако става въпрос за най-чистата и благородна кауза.

Когато хората работят заедно, много от тях си остават фокусирани върху собственото си его, а понякога са толкова фокусирани, че егото някак засенчва работата.

Когато хората работят заедно, става им удобно да се облегнат на някого, да приемат някакъв курс и да задремят. Всяко намекване, че курсът може да води към Бермудски триъгълник, например, е нежелано и следва да бъде заглушено, понеже ги изважда от самодоволния комфорт.

Всъщност има редки случаи, в които в група сме успявали да направим нещо хубаво, но то се е случвало само тогава, когато в групата е имало критичен брой хора, които обичат да мислят и умеят да забравят егото си поне за малко.

Вероятно ще продължа да се озовавам в групи, които се опитват заедно да свършат някаква работа и вероятно ще продължа да оставам фокусирана върху работата и мисленето вместо егото и дременето докато имам надежда да се свърши добра работа. И все пак, би било здравословно още в началото да си давам сметка за това, че нещата могат да замиришат на лошо, та когато се случи да не хабя прекалено много време и емоционална енергия да се омерзявам.

Стадото е мършаво

Натискът да бъдеш посредствен

 

 

И ти си в кюпа

Днес много сайтове по света протестират срещу американските законопроекти SOPA и PIPA. Какво общо има това с теб?

Тези законопроекти би трябвало да защитават интелектуалната собственост от пиратство. Проблемът, обаче, не е само в това, че може да имаш проблем със свалянето на филми, книги и музика. Проблеми ще имат всички, включително и тези, които никога не са нарушавали авторски права и не си и помислят да ги нарушават. Проблем е и това, че авторските права и с този закон няма да бъдат добре опазени.

Новите закони биха дали на американските власти възможността светкавично да унищожават достъпа до онлайн съдържание – не само като филтрират търсачки и линкове, ами и като спират сайтове, които може да са виновни за това, че някой посетител, например, е оставил в тях коментари, които съдържат връзки към сайтове, за които може да има подозрение, че са свързани с пиратството.

Ако сайтът ви е подозрителен, можете да изгубите възможността да получавате парични трансфери, а ако сте разчитали на приходи от реклами, можете да ги изгубите за миг. Всъщност сайтът ви може и почти да не види бял свят ако не можете да покажете предварително, че имате ресурса да се преборите с пиратите.

В резултат Интернет ще се свие и ще се раздели на няколко части. Което вече не би го правило Интернет в смисъла, в който го разбираме днес.

Стотина известни американски професори по право са заявили позицията си против и са написали подписка. В нея не става въпрос само за „хлъзгави“ неща като етика и права, а за неща осезаеми като твърдостта на монетата и прагматични като печалбите от бизнеса. Накратко – благодарение на тези закони, всеки бизнес свързан по какъвто и да е начин с Интернет може да претърпи сериозни загуби по всяко време и ще бъде в постоянен риск за това.

Институционализираните деца

Най-късно на 5 децата се озовават в първата  обществена институция в живота си. Скоро тя се превръща в ос на живота им и всичко, всичко, което правят или не правят се определя от нея. Нещата, които ги вдъхновяват и радват се отлагат за ваканцията, а някои от тях по-късно се отлагат завинаги – защото отначало няма време, а после изчезва и желанието.

Дори тези, които не са обсебени от училището са хванати в мрежите му – ако не друго, поне трябва да престояват в него по няколко часа на ден. А това е изморително, често омерзително и убиващо духа.

И все пак това е полезно – децата научават, че животът е пълен с нелепи и неприятни неща, от които не можеш да се спасиш напълно, но можеш да надхитряваш по мъничко всеки ден. А това е изморително, често омерзително и убиващо духа.

И все пак е важно е да ги изпратим в душегубката, понеже иначе как биха се научили да се подчиняват на облечените във власт и да се страхуват? Ако не се научат на подчинение и страх (и хитруване), как биха се вписали в институционализираното общество? Имаше право да се  възмущава от мен една моя преподавателка „Ако всички бяха като Вас, нямаше да остане Университет”.

Припомнете си Дивите деца.

НЕГ: Академия за Свобода и Прекрасност

Преди петнайсетина години, когато нашата гимназия честваше 25 годишнина,  беше отпечатана една юбилейна книжка.  В нея имаше предимно спомени от ученици и учители. От тази книжка съм запомнила два разказа: единият за Мистър Стоев , а другият, за човек, когото бях виждала само веднъж – Васил Иванов. Моите връстници и част от учениците ми познават Мистър Стоев, но вероятно не са чували за Васил Иванов – човекът, който е имал една мечта – в Хасково да има немска гимназия. Този човек е направил всичко възможно за да създаде гимназията  и е станал нейният първи директор. Разказвала съм историята за Васил Иванов на много хора и досега завиждам на тези, които са го познавали. Ето защо две години след юбилея помолих училищното ръководство да ми даде двайсет и шест книжки. Подарих ги на моите подгответа за края на първата им учебна година.

Десет години след юбилея други ученици имаха мечта – да издават вестник. Те пък препечатаха в него тези две истории и си позволиха да сменят една цифричка в разказа за Васил Иванов. Надявам се да им бъде простено. Вижте страница № 4.

Минаха петнайсетина години от смъртта на Васил Иванов и аз продължавам да разказвам за него. Наскоро попаднах на група ученици и учители от нашата гимназия, които решиха да направят паметна плоча на Васил Иванов в училищната сграда. За мен е много важно това да се случи, защото след години нас ще ни няма, но ще остане нещо, което да напомня на учениците и на учителите, че благородството е възможно и че училището може да бъде Академия за Свобода и Прекрасност, както го наричат първите му ученици.

Ако искате и имате да помогнете за изграждането на плочата, както и за други свързани с училището инициативи, пишете ми [вижте “значката” ми от Фейсбук в лентата вдясно; там е даден и адресът на електронната ми поща]. На този етап най-спешното е да съберем пари, за да можем да открием плочата за рождения ден на Васил Иванов в края на май.

Децата уж имали права

В момента (а също и в бъдеще, ако се приеме Законът за детето) българските деца са задължени да посещават училище, дори и ако там не научават нищо и се чувстват зле. Повечето деца нямат алтернатива, защото не могат да си позволят да учат в частни училища, а домашното образование е извън закона. В същото време се говори за права на детето …

Ако си възрастен и не ти харесва работата, можеш съвсем легално и безнаказано да я напуснеш. Ако си дете, си длъжен да се мъчиш години наред.

Мисля си колко хубаво би било ако у нас можеха да се създават чартърни училища като в САЩ. Тези училища следват своя програма, но в същото време са част от обществената образователна система и получават публично финансиране – на принципа „парите вървят с ученика“. Те нямат право да вземат такси, но могат да получават дарения. Такива в момента са повечето училища в Ню Орлийнз след разрушенията, причинени от урагана Катрина ( а не частни, както се опитва да внуши Наоми Клайн в Шоковата доктрина).

Бих основала поне едно такова училище. Отдавна съм се отказала от идеята да реформирам българското образование на едро и отгоре. Не просто защото нямам властта, ами защото и да имах, нямаше да имам човешки (разбирай учителски, пък и родителски) ресурс да го направя. Промяната отдолу и „на парче“ може да е бавна и да не вдъхновява човеколюбците, но на мен ми изглежда единствената възможна при сегашните условия.

Вярно е, че много деца няма да имат достъп до истинско образование, но повечето деца от години нямат, а почти на никого не му пука.