Какво да се прави?

Мога да разглеждам изображения до края на света. Никога не ми омръзва. И сега всичките са за мен … играли ли сте онази игра „Пу! За мене!”? Играе се по двойки. Разгръщате книга с илюстрации и бързате да сложите ръка върху тази, която ви харесва, крещейки „Пу! За мене!”. Вероятно именно оттам съм залюбила визуалните изкуства.

Търся изображения с Гугъл, попадам на други чрез споделеното от приятели и непознати блогъри. Опитвам се да разбера как са направени нещата, чудя се дали и аз бих могла, завиждам, мечтая или просто поглъщам.

Когато не гледам изображения, гледам каквото ми попадне и мисля как би могло да бъде нарисувано, забелязвам неща, които  не бих забелязала ако не бях поискала да се науча да рисувам. Всъщност това е достъпният ми начин за рисуване. За практическо рисуване, с молив / четка в ръка имам не повече от 2-3 часов период веднъж седмично.

Понеже работата и родителството запълват почти изцяло времето ми, вече рядко научавам какво се случва извън семейството ми и красивите изображения. И все пак светът успява да се промъкне, въпреки че дори нямам телевизор, който да работи „за фон”. Днес видях седнала на земята жена с огромен подут крак да събира пари за операцията си. Видях чичото с отрязаните крака (1, 2) – сега си има дом – празното помещение на бивш магазин в центъра на града – метеше пода с малка метличка – как ли се е озовал там и докога ли ще остане? Чух, че в София палят коли и разни хора имат разни хипотези, както и това, че е починал Велко Кънев. Всичко това ме подсеща за широкия свят, в който оцеляването напоследък е станало по-трудно, дори и за още по-широкия свят, в който оцеляването винаги е било трудно. Моите картинки и мечти да правя красиви неща с ръцете си изглеждат някак нелепо.

Бих била много щастлива (не знам дали това е точната дума) ако някой ден стана свободен артист, но знам, че може и да се наложи да направя нещо друго, защото вярвам, че във всеки момент има нещо, което е най-важно да се прави точно в този момент, а за мен щастието изглежда че се състои в това да разбирам какво трябва да направя във всеки един момент и да го правя. Дали изкуството е нещо, без което може? Дали то е непременно нещо отделно от „истинските неща”? Дали то е начин да избягаш от реалността? А кой всъщност може да каже със сигурност какво е реалността?

3 thoughts on “Какво да се прави?

  1. (В правото си да ме наречеш фанатик, но…) Не знам дали ти са попаднали тези „уроци“ по история на изкуството: http://smarthistory.khanacademy.org/
    Спомням си, че вече писах някъде в твоя блог за списъка с художници, който си направих от библиотеките и галериите в Мюнхен и който исках да направя на лична галерия с изображения от Гугъл, но те са просто толкова много… дори не знам колко време би могло да ми отнеме. От време на време използвам един адд-он Cooliris, който създава усещане за галерия, когато търсиш изображения и е много приятен за гледане на изкуство.
    Колкото до въпросите: Има един блог за съвременно изкуство, чието име винаги много ми е допадало http://www.escapeintolife.com/

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s