Свобода ли?

Понякога ми става тъжно, когато за онези времена се говори по такъв начин, все едно трябва публично да се покая заради факта, че тогава съм живяла първите си 18 години. И сякаш детството и юношеството ми са някак … невалидни. Не, не съм от онези, които изпитват носталгия по комунизма.

Понякога се чудя … но така и не мога да дам категорична оценка на онези времена по принцип. Струва ми се несправедливо. Зависи кой как е живял живота си в условията, в които се е случило да се роди. Може да не намирам този период от живота си за особено щастлив, но колкото и да ме е боляло лично или обществено, все стигам до извода, че съм благодарна, че съм се родила точно в това семейство, точно в онези времена. Нищо, че си мечтая за Средния Запад, за Средновековието и какво ли още не. Доволна съм, че от всичко това съм се пръкнала точно аз и съм станала такава, каквато съм. Доволна съм и че комунизмът си е отишъл.

Така и не мога да се начудя дали следва да възприемам социализма по начина, по който възприемам фашизма. Струва ми се, че много по-малко хора през социализма са били толкова наясно с най-страховитите неща. А когато не си (съвсем) наясно, живееш нелошо и някак … невинно. Точно както живеят повечето ми съграждани днес, след поредните местни избори … Повечето не са наясно, че даже са и във възторг. А тези, които си мислят, че са наясно, се страхуват. Аз съм една от тях.

Да, днес се страхувам не по-малко отколкото вероятно са се страхували някои възрастни през социализма. И те са се възмущавали, но са си мълчали, защото са предпочитали да запазят дома и работата си и да отгледат децата си.

Иначе имаме свободата да правим това и онова, но на практика се получава така, че едни нямат потребност да се възползват от въпросната свобода, а когато тези са мнозинство, за другите ползването на свободата е опасно.

Не, няма да дам примери, понеже ме е страх. Но си вярвам, да.

Advertisements

25 thoughts on “Свобода ли?

  1. Сякаш основна функция на властта е да поражда страх. Така те принуждава да правиш неща, които са ти неизгодни, но са в полза на обществото или на хората, които притежават власт.

    Все пак имаме крещящ напредък спрямо комунизма в много области.

  2. И аз възприемам периода преди 1989 със смесени чувства: признавам определните, макар и скромни достижения (най-вече в образованието), както и отчитам липсата на свобода. Мисля че последното беше ясно всекиму и беше постоянен придружител на всекидневната ни реч.

  3. Тогава е имало защо да се страхуват от властта, а сега не. В смисъл: Държавна сигурност няма те прибере заради политически виц. Специално от тази гледна точка разликата е огромна.
    Сега обаче има друг повод за страх.
    Полицията няма да закопчае невинен човек, докато апашите нападат именно най-беззащитните.
    Повечето хора не могат сами да опазят собствеността си – въпреки цялото репчене, което се изпарява за секунда в реална ситуация.
    Моята информация не е от медии и филми, както при повечето граждани. Видял съм достатъчно с очите си и затова стискам палци за Борисов и Цветанов да издържат по-дълго. Ще дойде време, когато историята ще оцени усилията им спрямо престъпния контингент. Най-вече рискът за тях и семействата им – малко хора имат тази смелост.

  4. lyd, не мога да разбера от какво точно те е страх, та не даваш примери. Примерите могат да се опишат принципно, без имена, така че да няма персонално разярени опасни индивиди. Иначе, като казваш, че не даваш примери от страх, обезкуражаваш всички читатели, а доколкото виждем те не са малко…

  5. Някои читатели много добре ме разбират, че и примери си имат 🙂 Но както и да е.

    Ще дам един линк към нещо старо: https://lydblog.wordpress.com/2007/10/30/neofeodalizym/

    А ето и малко принципно: Някои хора с власт буквално рекетират и не търпят да се говори за това. Това задушава частния бизнес, медиите. Някои хора с власт завземат публичните пространства. В същото време, народните маси смятат, че е ок работодателят ти да бъде рекетиран от властта, например.

    А когато аз самата нямам кураж, как искаш да окуражавам читателите? Аз просто споделям и толкова. Може би някой ще се опита на мен да ми даде кураж?

  6. Кураж, lyd 🙂 !

    „Врагът ти е във тебе,
    Той крие се в душата,
    Оковите са в нея,
    И в нея – свободата!“

    🙂

  7. Отстрани е много лесно, Жоро, да кажеш, че врагът е в тебе. Когато не си се сблъсквал лично с някои ситуации е много, много лесно. Само дето тези, които биват реално тормозени от някой извън собствената ти глава трудно биха ти повярвали. За какво да имам кураж по-точно?

  8. Кураж да споделяш това, което смяташ, че е полезно за другите да чуят или прочетат или усетят по друг начин от теб. Какви са тези „някои ситуации“? Толкова ли са обезверяващи и плашещи? Горе главата!…

  9. Ти май не четеш внимателно 🙂 Да, такива са: плашещи и обезверяващи. А по-конкретни споделяния не мога да си позволя, понеже аз не съм просто някой си Жоро, който няма дори аватар, а стоя тук с истинското си име, лице, биография.

  10. И виждаш ли изход от ситуацията? Нещо, което може да се направи, за да изчезне този твой страх.

    Интернет ни дава възможности да пишем, без да се представяме. Но ако някой властник реши да открие безаватаровия Жоро как се казва по лична карта и къде живее, може са го стори за броени часове.

    В същото време признавам, че не изпитвам страх. Нееднократно съм писал по форуми – да, без да си посочвам името и ЕГН-то си – че държавата, и най-вече МВР и прокуратурата, са се превърнали в „организирана престъпна група“ /ако се използва съответния правен термин/. Дори законодателният процес вече е инструмент в ръцете на безскрупулни хора, затънали в алчност, лицемерие, безотговорност и какво ли още не. Наказателният кодекс се приема от най-организираните и най-опасните престъпници в страната ни. „Формално“ те са „народни преставители“, а неформално – прислуга на хора, които предпочитат да стоят в сянката.

    Мисля, че в резултат на мои „анонимни“, но съдържащи много конкретика постинги в Интернет МВР по едно време се изплаши и премахна многобройните сайтове, на които разни „клубове“ настойчиво „набираха и предлагаха компаньонки под медицински контрол“ и сочеха конкретни цени за секс услуги .Това нагло полицейско-мутренско сводничество ме дразнеше, не защото съм голям моралист и противник на проституцията по принцип, а защото само и единствено шефове на РПУ могат безнаказано да притежават /“неформално“, разбира се/ доходоносни и неплащащи никакви данъци публични домове, събиращи „глоби“ дори от 14-годишни момичета, които се престрашават да „работят“ сами с клиентите.

    Писах 2-3 пъти, с конкретика и линкове, и след няколко дни всички подобни сайтове…изчезнаха като по команда „свише“. „Неформалните собственици“ се изплашиха, че могат да застрашат влизането ни в Шенген и намалиха агресивността на рекламите си.

    Пак казвам, нямам нищо против проституцията, но да е като в Холандия – ясни и разумни правила, приложими еднакво към всички и без въвличане на деца. Всеки трябва да може да отвори публичен дом, ако иска, не само МВР-фактори.

    Вярвам, че писането на скандална конкретика в интернет, дори да е анонимно, може да променя пейзажа, и то бързо.

    Гадното статукво е видимо на всички зрящи. Въпросът е имаш кураж да посочиш конкретни безобразия, а още по-добре – да предложиш конкретни идеи за промени. Това би било бизнес, заслужаващ внимание.

    Иначе каква полза от истинското ти име, лице и биография, ако нямаш кураж?

  11. Е, Жоро, едно е да посочиш властта изобщо и сайтове на анонимни собственици, а друго е да говориш за конкретни хора, за които знаеш, че имат властта и волята да те съсипят, понеже си виждал как го правят. Е, не ща да съм чак такъв герой. В тази връзка нямам намерение да споделям конкретните си идеи си за това как някои неща могат да се променят 😀 А полза от истинското ми име, лице и биография може да има в други области 🙂 Има хора за всичко – ти щом можеш, бори се с лошите властници, а аз ще правя други неща 🙂

  12. А сега напиши „компаньонки под медицински контрол“ и виж резултатите. Изглежда, че въпреки жертвоготовната ти намеса са останали доста подобни клубове 😀

  13. Клубовете са избуяли отново защото без публични домове и наркоразпространение никой няма да има мотивиция да работи на ръководен пост в МВР. Истинските пари там идват от тези дейнности – за шефовете, разбира се. На редови полицай няма да му хрумне да си бродира инициалите на ръкава и няма да има късмет да попадне на тъст-крупен дарител на имоти за семейството на дъщеря си 🙂

    Но все пак сайтовете на публичните домове вече са по-внимателни, отколкото беше този на въпросния Клуб Рай, а около три-четири седмици след поста ми наистина нямаше пукнат сайт с „компаньонки под медицински контрол“.

    Освен това сега цените на секс-услугите са по-високи /преди беше 50 лв. на час, а сегя е 80 лв./, което означава, че МВР-мутрите вече оценяват дейността си като по-рискова. По-високите цени означават и по-малък пазар, по-малко проститутки, по-малко болести и т.н.

    Имало е някаква полза, но да – малка. Доста малка.

    Жалко че не споделяш идеите си и дано не ти изтлеждам като заядливко, който само търси кусури на другите. Отнасям се с интерес към блога ти и с уважение към теб. Различните ни мнения не ме дразнят, а по-скоро ме подтикват да се замислям за нови неща. 🙂

  14. „Да, днес се страхувам не по-малко отколкото вероятно са се страхували някои възрастни през социализма. И те са се възмущавали, но са си мълчали, защото са предпочитали да запазят дома и работата си и да отгледат децата си.

    Иначе имаме свободата да правим това и онова, но на практика се получава така, че едни нямат потребност да се възползват от въпросната свобода, а когато тези са мнозинство, за другите ползването на свободата е опасно.

    Не, няма да дам примери, понеже ме е страх. Но си вярвам, да.“

    Тези три твои пасажа обезверяват не само мен, но и другите ти читатели. Смятам, че те не увеличават броя на хората, които биха се „възползвали“ от „въпрасната свобода“ и дори увеличават риска за хора като мен, защото ако МВР-мафиотите ги четат, могат да си въобразят, че човеконенавистническата им система е вечна, и да скроят някой гаден номер на хората, които публично и обосновано сочат факта, че МВР „неформално“ обслужва мафията и по същество е част от нея. Аз наистина съм един от тези хора.

    Страхът поражда основанието си. 🙂 Бих предпочел да псоделяш куража си, а не страха. Сигурен съм, че имаш кураж. 🙂

  15. Споделянето на куража по начина, по който го правиш ти по форумите ми изглежда като безобидно изпускане на парата 😀

  16. Аз и не искам да е обидно. „Враговете“ ми не са хора, а предразсъдъци. Целта ми не е да бъдат „наказвани“ или наранявани личности-грешници, а да бъдат променяни неприемливи практики. Което в случая с проститутките се е случило, защото сега наистина „клубовете“ са много пъти по-малко и по-ненатрапчиви в рекламите си – порових в нета внимателно, следвайки твоята препоръка, и сравних 🙂

    Споделянето на страха по начина, по който го правиш ти в блога си, може да подсилва и разпространява страховете и така да укрепва властта на тези, от които се страхуваш. 🙂 Питам се защо ли правиш.

    Ето нещо за страха и терора в България при комунизма.

    Последното изречение във филмчето – за смисъла на терора – е казано сякаш специално за теб. Позволявам си смирено да ти го препоръчам.

  17. Правя го, защото си мисля, че доста хора всъщност не осъзнават, че свободата им е много по-малко отколкото си мислят. и че за това трябва да се направи нещо. Ако ти вече имаш идея какво и си уверен, че идеята ти работи (вярваш, че щом не откриваш някои сайтове на клубове за компаньонки в нета, значи като цяло са намалели), аз все още нямам. Сега ще видя филмчето.

  18. Гледах филмчето. Не знам кое изречение смяташ за последно – дали КАЗАНОТО, че целта на диктатурата е да държи в страх всички хора или НАПИСАНОТО, че само старостта е по-лоша от комунизма.

    Относно КАЗАНОТО, аз не вярвам, че в момента в България има някаква целенасочена централна диктатура. Относно НАПИСАНОТО – не съм съгласна; не намирам нищо лошо в старостта.

  19. Имал съм предвид КАЗАНОТО.

    Не зная какво е целенасочена централна диктатура.

    Радвам се, че нямаш идея какво може да се направи. Аз имам, но идеята ми може да се окаже наивна, глупава и т.н. Тя не се заключава в громене на публични домове чрез анонимни постове в нета – това беше просто моментно забавление, чийто ефект моментно погали самочувствието ми, за мой срам. 🙂

  20. В какво се заключава идеята ми ще съобщя, когато се почувствам готов за това. Засега е проекто-идея. 🙂

  21. Абсолютно права си – страх ме е. 🙂 Сериозно. И това е страхът да не сбъркам, да не кажа глупост, да не се изложа. Детински страх, дълбоко вкоренен от образователната система на миналото и може би вкореняван и в настоящето.

    Поне си признавам 🙂 🙂

    Скоро ще обмисля нещата и ще преодолея страха си, който впрочем доста намирисва на суетност 🙂

    „Че съм умен, умен съм! Но защо съм толкова красив? Може би защото съм скромен, а скромността краси човека.“ – това е Карлсон, който живее на поркрива
    🙂 🙂

  22. Pingback: Свобода ли?

  23. Pingback: Как добрите хора помагат на злото | полетът на костенурката

Коментари са забранени.