България каквато е била и можеше да бъде

Един от онлайн фаворитите ми, Зелен Бетон, който няма блог, но пише впечатляващи коментари в блогове, се съгласи да публикувам коментара му по мой текст като отделна публикация:

Като малък намерих на тавана паспорт на единия ми прадядо. Черен, ожулен от носене, с царския герб и дъговиден надпис „Царство България – Royaume de Bulgarie“. Вътре всичките му страници бяха пълни с гранични печати – от комшийските страни до Италия, Швейцария, Франция, Белгия и Германия. Явно си е извадил нов, защото в тоя е нямало повече място. Паспортът трябва да беше някъде от 30-те години, защото помня, че имаше немски печат с орел и пречупен кръст (момчешкият ми акъл, естествено, се впечатли най-вече от това).

Прадядо ми е бил обикновен селски търговец. Вярно, с дюкян и двукатна къща на чаршията, в голямо и богато (тогава) село в равнините на Северна България; вярно, носел е на прабаба ми капели от Виена и платове от Брюксел, но… селски търговец. В изостанала аграрна България, започнала да се гради като независима държава от едва 50-тина години. В континент, който само 15-тина години по-рано е бил арена на световна война.

Човекът никога не се е занимавал с политика, нито е бил масон или част от нечий „приятелски кръг“, нищо такова. А е можел да си позволи (и е имало обществено-политически и икономически условия спокойно да го прави) да ходи да сключва сделки из Европа. За качествена стока. За собствения си дюкян и за някои по-дребни търговци от околните села, на които е продавал на едро. Търгувал е в австрийски шилинги, швейцарски франкове и немски райхсмарки (и счетоводни книги намерих). Това е по времето, когато на българските левове е пишело „БЪЛГАРСКАТА НАРОДНА БАНКА плаща предявителю въ замяна на тая банкнота СТО ЛЕВА ЗЛАТНИ“…

Айде сега да си приказваме за европейско икономическо пространство, Шенген, нива на потребление, жизнен стандарт, стабилност на икономическата среда, отношение към малкия бизнес… :)

Не помня къде е този паспорт, със сигурност обаче не съм го изхвърлил. Няма как да изхвърля толкова красноречиво доказателство колко жестоко Европа (и България в частност) е била дръпната назад от злощастното съчетание от фашизъм, последван от комунизъм. Ако тия двете черни дупки не бяха препречили пътя на спокойното еволюционно развитие… не съм сигурен дали ни стига фантазия да си представим къде бихме били сега.

27 thoughts on “България каквато е била и можеше да бъде

  1. Не съм сигурен, че от един стар паспорт и няколко счетоводни книги можат да се правят такива предположения. А е фашизмът, респективно комунизмът, са се пръкнали от нещо, което не е било фашизъм, съответно комунизъм. През 30-те години на ХХ век жизненият стандарт и продължителността на живота не са били така високи, както са днес. Показват го безпристрастни статистически данни. Никой не ни пречи да бъдем богати и щастливи днес. Никой освен собствените ни предразсъдъци и дребнави дрязги, както и властта, която така мълчаливо харизваме на политиците и те се упояват с нея като с наркотик и …ват майката на свободната инициатива..

  2. Всъщност, независимо от надписите по банкнотите, каквито имаше и при социализма, през междувоенния период левът е бил ефективно вързан към нещо като златен стандарт от 1929 до 1931, има-няма две години. А валутният борд това лято направи 14 години.

    А иначе, преди няколко месеца в един фламандски хотел попаднах по случайност на двама български търовци (ако не селски, поне от предградията), които се движеха с кола от Антверпен към Хамбург, за да купуват някаква стока.🙂

  3. Преди години по същия начин бях шокиран, когато научих, че моят прадядо – живеещ в село толкова изостанало, че не мога да ви го опиша, само ако някога сте били в селата в Северозападна България, можете да си представите нещо такова, нищо общо няма с хубавите, големи села в Тракия или Дунавската равнина – та прадядо ми редовно ходел до Виена като търговец и бил завършил немски колеж. Това – преди Първата световна война… За мен това беше пълен шок. Аз по времето на комунизма (живеех във Видин) не можех да отида дори до отсрещното румънско градче Калафат, което цял живот гледах от другата страна на брега на Дунава. Веднъж – с връзки – опитах да се уредя в еднодневно посещение в съседния сръбски град Зайчар. И не успях.

    Комунизмът беше концлагер. Но явно дори не подозираме колко жестоко той ни е откъснал от Европа и колко назад ни е върнал в много отношения…

  4. Ето го цветния печат на комиксите в списание Чуден свят около 1940-та година.
    http://auction.bg/item.php?id=585247
    Разгледайте повече страници, за да добиете пълна представа за съдържанието на списанието.

    Комиксите после биват забранени като буржоазно изкуство и комикси с такъв печат се възраждат в България около 40 години по-късно.

  5. Аз откога предлагам да му направим фен клуб на Зелен бетон – всичките, му мнения са право в десятката, изключително адекватно помислени и написани направо да се разпише човек с кръв под тях🙂

  6. Всичките тези хубавки наглед неща, които периодично си вадим от миналото и си ги показваме един на друг, имат една слабост. Една, но голяма: всички тези хубавки нещица не са устояли. Не са смогнали да се противопоставят. Не са се справили с онова, което е дошло след тях, върху тях, срещу тях. Което означава, че в крайна сметка ТЕ са се оказали ПО-СЛАБИ. Те са се оказали по-негодни да съществуват. Колкото и да ни са мили днес, тези неща са именно това – по-слабото, което изчезва. Изчезва от реалноста, а остава в нечии мили спомени…

  7. Такива спомени по документи са хубави и дори умилителни, но също като идиличните спомени за безплатн карти за почивка за съжаление не аргументират нищо. За стандарта на живот по онова време. Само показват, че хората са имали свободата да пътуват, а пък луксозните стоки не са се произвеждали в България или внасяли на едро. Съжалявам, че не ме ентусиазира паспортът на г-н Бетон, нито ми позволява да правя изводи докъде щяхме да сигнем само ако не бяха (fill in the blanks). Куфарната търговия от дребни търгoвци беше основна в най-бедните страни в Централна Америка допреди 20тина г. Те си шетаха до Маями внасяйки луксозни и no-масови стоки, но това не пречеше страните им да тънат в нищета. Както Васко отбелязва, тази търговия вече не съществува не заради Шенген или комунистите, а просто с появата на глобализацията и китайската конкуренция, както и изчезването на американското производство, пътуването до Маями стана безсмислено. По същия начин завършването на немски колеж от нечий дядо не говори нищо за нивото на образованост/неграмотност на населението.

  8. Има и икономически данни за стандарта на живот от онова време, размишльотини, не казвай, че не си си правила труда да ги намериш. В крайна сметка всичко тръгна оттам, че има статии, публикувани в National Geographic и NYT. След това Зелен Бетон и някои други коментиращи се включиха с лични истории. Интересно защо ли и моите спомени за разкази от роднини и съседи са сходни с тези на Зелен Бетон? Може би защото въпросните хора са водели далеч по-приличен живот в сравнение с годините след това? Защото никой не е настанявал насила хора в къщите им? Не им е забранявал да учат западни езици? Да си купуват чужди стоки? Докато за нас може да се каже, че сме пристрастни, за статиите на журналистите няма сериозни причини да твърдим същото. Между другото, свободата да пътуваш не е никак малка свобода. Доста нагло звучи да го омаловажаваш, особено имайки пред вид, че самата ти живееш извън България. След 9/9 застрелваха при опит да преминеш границата без изходна виза. Изходна виза, по дяволите, а ти твърдиш, че паспортът на този човек не те радвал. Твоят не те ли радва сега? Или може би и преди ’89 си имала същата възможност да пътуваш, та не ти прави впечатление? На обикновените хора искаха специални разрешителни, за да посетят български територии, близо до „опасните“ граници, да не вземат да избягат от този рай с уж висока грамотност, но забрана за каквато и да било лична инициатива и дори най-дребна предприемаческа дейност.

    PS: Няма смисъл да ми отговаряш. Със социалисти е невъзможно да се спори.

  9. Кратък поглед към образа на България и българите в американското кино през 1942 година /филмът има три Оскара/. Оставям го без коментар.


  10. А ето и кратко парченце история от 1942 година, записано според силните на деня тогава…


  11. Малко по-късна България. Записът пак е според вкуса на силните на деня. Те са противниците на силните през 1942 година, но стилът на „отразяване на събитието“ не е много различен.

  12. Жоро, точно за това стана дума в няколко коментара – по време на световните войни и след това е имало много причини да ни отразяват по определен начин, в края на 19 век все още нямаме допирни точки или преплитане на интереси точно със САЩ, откъдето идват статиите, станали причина за коментарите на Лид и останалите. Иначе те в Холивуд до ден днешен изобразяват дявола като нацист, удобно пропускайки другарчетата на нацистите от изток, които са извършвали още по-големи зверства от Хитлер и дружинката му. Впечатляващ рекорд си е.

  13. Лошото е че повечето носталгични спомени от този период,които съм чувал, са все от този род:Какъв прекрасен немски фотоапарат, грамофон, дреха и тн. си бил купил дядото на мой познат при посещение в Германия или Австрия. Какво показва това? Каква рядкост са били тези стоки в България ли? Няколко години покъсно в навечерието на воината магазинът на прадядо ми е бил пълен с немски играчки, само дето е имало купони за храна защото селскостопанската ни продукция е отивала за Германия. А ние в замяна сме получавали играчки. А да не забравя, че в София е имало прекрасни сладкарници.

  14. Всичко е много просто-икономиката в 20 век е като Ф1 -ако се помаеш и току виж те задминали с обиколка, а ние и другите соц страни карахме в друга посока затова сега ни държат 20 години в питстопа а ние си мислим че сме в играта.Всъщност повтаряме това което е било през 1878-1910 с тая разлика че сега общественото съзнание е съвсем друго.Възрожденския дух и предприемчивост умря отдавна.

  15. Търговийката, келепиреца, Виена… Ами и бай ти Ганя е изръшкал Виената. И то доста преди 30-те години на ХХ в. И какво от това? Това белег ли е за европейскостта на България? Ами не е.

    Много пъти съм се питал защо България в края на ХІХ и началото на ХХ в., времето, когато на картата все още има бели петна и се намират диваци, които не са виждали бял човек, защо България не е дало поне един пътешественик в Африка, Юж. Америка… Редица други нации, които по принцип не се числят към „Великите сили“ са дали пътешественици – унгарци, чехи, поляци, норвежци, шведи, датчани… А България нито един. Е, все пак май има един – Никола Делирадев. И това е.
    Защо примерно родните учени-етнографи не отиват по-далече от Добруджа или Трънско, защо историците и археолозите ни и до ден днешен трудно се ориентират в проблематиката извън границите на Балканите?

    Отговорът е съвсем прост. Провинциализъм. От Освобождението насам българите се опитват да надскочат провинциализма, но успехите в това начинание са повече от скромни. Нещата опират до дълбоко вкоренения балкански манталитет. Когато става въпрос за пари и далавера успяват да направят нещо, но ако нещата опрат до по-високи стремежи… те си остават на нивото на Пазарджик, Кнежа или Мало Бучино.

  16. Търговийката, келепиреца, Виена… Ами и бай ти Ганя е изръшкал Виената. И то доста преди 30-те години на ХХ в. И какво от това? Това белег ли е за европейскостта на България? Ами не е.

    Много пъти съм се питал защо България в края на ХІХ и началото на ХХ в., времето, когато на картата все още има бели петна и се намират диваци, които не са виждали бял човек, защо България не е дало поне един пътешественик в Африка, Юж. Америка… Редица други нации, които по принцип не се числят към „Великите сили“ са дали пътешественици – унгарци, чехи, поляци, норвежци, шведи, датчани… А България нито един. Е, все пак май има един – Никола Делирадев. И това е.
    Защо примерно родните учени-етнографи не отиват по-далече от Добруджа или Трънско, защо историците и археолозите ни и до ден днешен трудно се ориентират в проблематиката извън границите на Балканите?

    Отговорът е съвсем прост. Провинциализъм. От Освобождението насам българите се опитват да надскочат провинциализма, но успехите в това начинание са повече от скромни. Нещата опират до дълбоко вкоренения балкански манталитет. Когато става въпрос за пари и далавера успяват да направят нещо, но ако нещата опрат до по-високи стремежи… те си остават на нивото на Пазарджик, Кнежа или Мало Бучино.

  17. Всъщност, това за паспорта е малко подвеждащо. На пръв прочит създава усещането, че някакси жаля, задето прабаба ми, дори и на село, е имала привилегията да се кипри по европейска мода, а днес ние, в градовете, се „киприм“ в европейски автомобили втора ръка🙂

    Не, не е това. Но е вярно, че няма как четящите за паспорта да предположат другото, за което си мислех – и което всъщност е по-важното.

    Има една дума: на английски е continuity, на френски е continuité, на немски – Kontinuität, на италиански – continuità (и т.н.). Обикновено я превеждат като „непрекъснатост“ – но тя значи същевременно и приемственост, и последователност, и цялостност.

    Това е нещото, с което по разни причини България не е имала историческия шанс да разполага, особено в най-новата си история. И то става дума не за прекъсване на връвчица, която можеш лесно да завържеш пак и да продължиш; фашизмът и комунизмът са по-скоро като тектонични разломи, прекъснали грубо и невъзвратимо континуитета (да използвам чуждицата) не само на човешки съдби и обществени процеси, а и на представи, норми и ценности. Вярно, фашизмът не е засегнал България особено; за сметка на това пък поразиите от комунизма са сериозни.

    Прадядовците/-бабите ми (помня смътно някои от тях) и дядовците/бабите ми бяха все още част от едно цяло – при все че, бидейки различни поколения, са имали неизбежните нееднаквости и противоречия. Можех обаче да усетя как вторите са стъпили на изграденото от първите и са го доразвили, според повелите на времето – виждаше се по обстановката в къщите им, по стандартите на поведение, начина на мислене, взаимоотношенията, семейните традиции.

    Между бабите/дядовците и родителите ми вече имаше разлом – дължащ се на труса от 1944-та. Дядовците и бабите ми така и си отидоха с наивната убеденост, че комунизмът е само за малко; с умилителна настойчивост се опитваха да предадат на внуците си онези ценности, които бяха константата на непрекъснатия им свят. Баща ми и майка ми виждаха нещата много по-реално. Те бяха от наплашеното поколение: знаещо добре кое е стойностно и същевременно осъзнаващо с болезнена яснота, че нещата вече никога няма да бъдат същите. Техният основен стремеж беше да научат децата си да се пазят от идиотщините на обществения „строй“ – и да се стремят да бъдат нормални човешки същества, но без да се набиват на очи.

    Следващият разлом беше между поколението на родителите ми и моето. Аз израснах с твърдия рок, дългите коси, „Свободна Европа“, BBC и VOA. Научих се да мамя системата, намирайки и оползотворявайки нейните несъвършенства, за да си открадвам отвреме-навреме по малко свобода. Така и не простих факта, че бях вече над 20, когато най-сетне научих, че в България има концлагери и че единият ми дядо е лежал в Белене без съд и присъда. Сега като се замисля, нашите са имали основание: ако знаех тези неща по-отрано, сигурно нямаше да се сдържа да дисидентствам открито и щях да си навлека сериозни проблеми. Това премълчаване обаче задълбочи разлома: то окончателно ми отне усещането, че съм част от някаква непрекъснатост – било родова, било общностна. Може би затова се превърнах във върлия индивидуалист, който съм. Това е, така да се каже, резултат от вторичния трус: разцветът на западния либерализъм от 70-те и жестокият му контраст с положението тук, зад „желязната завеса“.

    Разломът от третичния трус (89-та) е между мен и дъщеря ми (тя сега е на 23). Континуитетът на ценности и представи между мен и майка ù, от една страна, и нея – от друга, е с твърде ограничен обхват. Слава богу, включва повечето основни неща: понятията за добро и лошо, за достойнство, доблест, честност, лоялност… Но за нея свободата и независимостта не са нещо особено, защото тя ги има по подразбиране; традиционно-консервативните схващания отпреди две поколения пък ù звучат чуждо и теоретично. Аз не мога да ù предложа себе си като като модел: условията (а оттам – и приоритетите) на моя жизнен път и нейния са толкова различни, чак до несъвместимост понякога. Тя и нейните връстници са принудени да започнат от нула, да структурират сами ценностния си фундамент. Това не е лошо, ако е опция, възможност за личен избор; ако обаче е единствена алтернатива, е жестоко ограничение.

    Едно поколение да се види в невъзможност да предложи себе си като модел (или поне като основа) на следващото; една обществено-политическа и икономическа среда да не може да служи за изходна точка на следващата; една система от ценности да бъде разрушена до вакуум, който (на принципа, че природата празно не търпи) да бъде „заселен“ с всякакви боклуци от типа на чалга-мислене, биташки „бизнес норми“ и подмолно-силови принципи за упражняване на власт – това е резултатът от липсата на историческия шанс да имаме непрекъснато развитие.

    Именно вследствие на това провинциализмът беше неминуем. Не че ни е някакси генетично заложен, това са глупости.

    Ако споменатите разломи ги нямаше, виенските капели на прабаба ми и паспортът на прадядо ми щяха да бъдат не екзотичен спомен, а естествен предвестник на това, което би представлявала днешна България.

    И най-важното: всички ние щяхме да имаме самочувствието, че сме част от – и продължение на – нещо, съществуващо през вековете. И щяхме да ходим и да говорим другояче.

    Това имах предвид.

    _________________________________

    P.S. Не обичам да завършвам с мрачни нотки😉 – така че пояснявам: това не е окайване, в смисъл ау, колко сме нещастни. Просто е добре, когато човек запретне ръкави да оправя неразбориите на историята, да си дава сметка как и колко назад са го дръпнали въпросните неразбории. Така знаеш, че възстановяваш нещо, което ти се полага, вместо да се съмняваш дали не драпаш за нещо, на което нямаш право.

  18. @Зелен Бетон, този ти коментар заслужава още повече да бъде отделна публикация. Благодарим ти.

  19. Ей, Жоро, това приложение е страхотно – не го познавах, а ще ми свърши много работа за едно друго нещо🙂 Голямо мерси!

    Между другото, ако кликнете на България заедно с друга страна (примерно подобната нам Гърция) може да видите диахронно стандарта на живот в сравнение. Данните показват, че България преживява няколко драстични сътресения в това отношение. През 1912 започва едно от тях, така през 1920+ стандартът на живот се връща на ниво 1890. Kогато се е развивала случката с капелите. Следват и други. Гърция, която също участва в Балканската война не преминава през сътресения, а плавно си върви пред България. С изключение на 2СВ, след която и двете продължават стабилно напред на еднаква дистанция.

    @Зел, това добре, само ще се съгласиш, че и примерът ти с капелите, и коментарът след него експлицитно са за жизнен стандарт, икономика и нива на потребление, не за ценности, житейски приоритети и стратегии. Сега казваш, континуитет и трагедията на неговата липса. Ами да ти кажа, в модерната история повечето общества нямат поколенчески континуитет на ценностите, независимо от комунизъм. България не е никакво изключение. На много места ролята на такъв разрив са играли войни, социални революции, икономически кризи, дори природни бедствия. Да не давам примери от последните 50-80 години. Дори бих казала че имаме повече близост с нашите баби и дядовци отколкото си представяме и признаваме и по-скоро обичаме да използваме комунизма като оправдание. Аз лично не намирам разлика в ценностите и дори житейския опит на мои близки, приятели, познати от Гърция и Италия. Когато показах Москва не вярва на сълзи на италианското комюнити, с надежда да видят какво представлява соца и да се шашнат, те ме отсвириха с едно „О, това е също като 50-60тe години в Италия, молим, икономическия бум и урбанизацията и загубата на ценности, нищо ново не ни казваш“. А „Конформистът“ на Алберто Моравия, за удобното оцеляване на индивида през фашизма и терзанията на съзнанието след това, са точно твоите терзания от 1989 г. илюстрирани. Да не говорим за страна като Германия след нацизма, където поколенията дори не са могли да обговорят травмите си с лечебна цел.

    Струва ми се, че непознаването на чуждия опит и навиването на собствените ни нещастия, в което като българи търсим утеха (ср. мита за турското робство) ни лишава от един по-широк и универсален поглед към света. Личните истории са ценни, но те могат само да допълнят, не и да заместят голямата картинка.

  20. Познаваме или не чуждия опит, това което ни касае най-пряко е България. Когато човек забелязва разликата между България някога и България сега, пише и размишлява за тази разлика, но това не пречи някой да го критикува за това, че не е направил сравнение между България и Италия, например. Освен това, погледнато като голяма картинка, все ми се струва, че светът като че е станал по-несвободен в някои отношения – все повече правила има за това кой къде може да пътува, да работи и да прави бизнес. Може и да е възможно да се изрови някаква статистика, която да се използва за да потвърди или опровергае това твърдение, но какво от това. Тя няма да ме накара чисто лично и субективно да се почувствам различно.

  21. Последно, за жизнен стандарт ли говорим, за ценности или за свободата на пътуване в съвременния свят?

    Разбира се че всеки има правото да прави изводи и гради усещания върху откъслечна информация и опит. Обратното ли казах? Напротив, всяка информация и опит са откъслечни.

    Проблемът е осъзнатият избор на игнориране на други информация и опит защото не подкрепят тези изводи и усещания. Сравнението с други страни има място просто защото в горния пример такова сравнение се прави, само че обикновено го правим в аспекти, които на нас са ни удобни и ни успокояват. И също защото темата е „Всичко щеше да бъде прекрасно, ако ТЕ не ни бяха прецакали“, като в приказката за счупените яйца. А това е другият проблем, че такива готови изводи ни водят по нашата си ментална пътека на историческите несправедливости, рабира се винаги външни за нас, с които да се оправдаваме и даже уповаваме. Понеже решаващият фактор за тази разлика между преди и сега се поставя да бъде комунизмът и той да е уникално виновен за нея, най-логичното е да се заинтересува човек дали при негова липса ще липсва и разликата. Моят опит и информация в коментарите ми тук беше за допълване на разказания и просто който иска може да го вземе предвид, а който не – за мен лично също няма проблем.

  22. Те са свързани тези неща. Лид беше писала една история как в някакъв каталог през осемдесетте видяла памперс, но не го разпознала като такъв, защото в комунистическа България тогава просто е нямало как да знае какво е това.
    Десетки години по-късно пак погледнала каталога и разпознала памперса.
    Изолацията снижава и жизнения стандарт.

  23. @ Жилов: По повод памперса, днес една госпожа на възрастта на майка ми ми каза, че всъщност по онова време (80те) и в България имало памперси, но били лукс и се купували от Кореком🙂

    @ Размишльотини: Относно друг опит, който е различен от този на Зелен Бетон … всъщност къде, Размишльотини, ти споделяш такъв свой опит? Струва ми се, че просто критикуваш методологията без да споделяш нищо.

    Примерът ти за куфарната търговия в Америките (подобно на примера на Зелен Бетон) е и пример за жизнен стандарт, но и пример за свободата да пътуваш и да си вадиш хляба по начин, който е свързна с излизане от собствената ти страна – нещо което в момента липсва на много хора по света. Такава свобода е липсвала на хората през комунизма, а под някаква форма липсва на българите и днес, когато въпреки че са членове на ЕС, правото им на работа в ЕС е ограничено. А ограничаването на свободата, както отбелязва Жилов, намалява възможните начини да си вадим хляба, а оттам намалява и жизнения стандарт. Всъщност защо толкова настояваш да разграничаваме тези неща?

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s