Аз съм Муза

Наложи се учителката ми по рисуване да си тръгне преди мен; помоли ме да оставя акварела си в ателието, за да го види. Бях започнала добре, но скоро оплесках нещата; започнах отново и отново оплесках. Междувременно ходих и на зъболекар. За да не се омерзя съвсем (пък и за да измия срама), малко преди да си тръгна, нарисувах от натура с кафяв химикал един кестен. Оставих го на статива, а акварелите на пода.

Когато на следващия ден минах през ателието, Атанаска беше нарисувала страхотен акварел, какъвто скоро може би няма да успея да нарисувам. Оказа се, че била вдъхновена от онези неща на пода, а кестена беше преместила небрежно в една купчина с листове. Питах я дали й харесва и тя ми каза, че го харесва, но веднага се впусна да разказва надълго и нашироко какво вдъхновение получила от акварелните ми опити. Няколко часа по-късно го разказа и пред други.

На третия ден направи още един вдъхновен от същото акварел и заяви, че прекъсвала другите неща, по които работеше напоследък, понеже неудържимо й се рисували акварели (вдъхновени от онези неща на пода).

Останах си озадачена.

7 thoughts on “Аз съм Муза

  1. айде аКВАрелитееее – и аз искам да ги видя.
    Лид, дай малко храна за лявото оче на жабата (с дясното ще мижа за по-добър фокус – както помня от един наш познат)!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s