Чудене

Тези дни купих българското издание на National Geographic в пакет с книжка, в която са включени всички публикации за България досега. Започват от 1903 година.

Бях впечатлена (но не и изненадана) от две неща:

–          Старите текстове са  огромни в сравнение с тези, които виждаме в списанието в последните години.

–          Старите текстове си позволяват политическа некоректност – например да квалифицират етнически групи.

Радвам се, че купих пакета с притурката, понеже от нея научих за българската история повече отколкото някога съм научавала в училище. Склонна съм да мисля, че преди сто години американците не са имали причини да бъдат умишлено необективни.

Чудя се как описаните в статиите българи са се превърнали в това, което са повечето ми сънародници днес (нещо, което, меко казано, не ми харесва). Като че се засилиха подозренията ми, че периодът на соца е въздействал неблагоприятно. Тези подозрения ги имам откакто четох за пръв път статии на Иван Хаджийски; засилиха се откакто четох огромното интервю с Леда Милева.

За пръв път се замислих за това, че след Освобождението, България е стартирала като бедна страна, а е постигнала огромен напредък за трийсетина години – в образованието, политическото устройство, бизнеса. И е натрупала съвсем малко външен дълг, особено в сравнение със съседните страни. А днес много хора се оправдават с липсата на пари за много неща.

8 thoughts on “Чудене

  1. @khagan
    То и сега има закони… И, при това се спазват от 99% от населението. Ама ключовата дума е „предвидимост“! Само обърни внимание с каква честота ‘законодателят’ приема промени (или нови закони) в полза на тоя или оня от останалия 1%. И после, ние, 99-те % спазваме. Я опитай да планираш нещо (без значение – биснес начинание или просто семейния си бюджет) за… 3 месеца напред. И след седмица се запознай с промените в законодателството, които имат някакво влияние върху начинанието/бюджета ти. Да ти подскажа ли резултата? Сметката е направена без кръчмаря. Та, така.

    @Лидия
    Прозрението ти за влиянието на соца ми напомня за един стар виц. За индианския вожд и Зоркото Око.🙂

  2. Аз преди няколко години прочетох с подобен интерес статиите на отвреният архив на NY Times за България от края на 19-ти, началото на 20-ти век. Тогава също си мислих, че няма как тези статии да са манипулативни, защото по това време сме нямали кой знае какви пресичания на интереси с американците.

    Та благодаря за информацията за National Geographic, ще ходя да го търся.

  3. Може би не е точно по темата ти, но – по повод на България след Освобождението:

    Като малък намерих на тавана паспорт на единия ми прадядо. Черен, ожулен от носене, с царския герб и дъговиден надпис „Царство България – Royaume de Bulgarie“. Вътре всичките му страници бяха пълни с гранични печати – от комшийските страни до Италия, Швейцария, Франция, Белгия и Германия. Явно си е извадил нов, защото в тоя е нямало повече място. Паспортът трябва да беше някъде от 30-те години, защото помня, че имаше немски печат с орел и пречупен кръст (момчешкият ми акъл, естествено, се впечатли най-вече от това).

    Прадядо ми е бил обикновен селски търговец. Вярно, с дюкян и двукатна къща на чаршията, в голямо и богато (тогава) село в равнините на Северна България; вярно, носел е на прабаба ми капели от Виена и платове от Брюксел, но… селски търговец. В изостанала аграрна България, започнала да се гради като независима държава от едва 50-тина години. В континент, който само 15-тина години по-рано е бил арена на световна война.

    Човекът никога не се е занимавал с политика, нито е бил масон или част от нечий „приятелски кръг“, нищо такова. А е можел да си позволи (и е имало обществено-политически и икономически условия спокойно да го прави) да ходи да сключва сделки из Европа. За качествена стока. За собствения си дюкян и за някои по-дребни търговци от околните села, на които е продавал на едро. Търгувал е в австрийски шилинги, швейцарски франкове и немски райхсмарки (и счетоводни книги намерих). Това е по времето, когато на българските левове е пишело „БЪЛГАРСКАТА НАРОДНА БАНКА плаща предявителю въ замяна на тая банкнота СТО ЛЕВА ЗЛАТНИ“…

    Айде сега да си приказваме за европейско икономическо пространство, Шенген, нива на потребление, жизнен стандарт, стабилност на икономическата среда, отношение към малкия бизнес…🙂

    Не помня къде е този паспорт, със сигурност обаче не съм го изхвърлил. Няма как да изхвърля толкова красноречиво доказателство колко жестоко Европа (и България в частност) е била дръпната назад от злощастното съчетание от фашизъм, последван от комунизъм. Ако тия двете черни дупки не бяха препречили пътя на спокойното еволюционно развитие… не съм сигурен дали ни стига фантазия да си представим къде бихме били сега.

  4. Зелен Бетоне,

    Иска ми се да пусна този твой коментар като отделен постинг. Ако имаше блог, щях да те помоля да го постнеш там и аз да напиша кратко съобщение, което да линкне към тебе, ама като нямаш? Хайде, кажи ДА!

  5. 🙂 Разбира се – ако смяташ, че ти върши работа. Много ще ми е интересно да видя какво заглавие ще му сложиш 😉

  6. Pingback: България каквато е била и можеше да бъде | полетът на костенурката

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s