Нормалният властник

Повечето хора наоколо вярват, че всички управляващи  злоупотребяват с властта си по принцип – едва ли не, злоупотребата с власт е част от дефиницията за управляващ. За добър управляващ се счита този, който понякога прави и неща, които са в обществена полза.

Аз лично не вярвам, че всеки човек задължително би злоупотребил с властта – по свое желание или под натиск. Познавам такива, които не го правят. Ето защо не мога да приема за нормално да гласувам за хора, за които не просто предполагам, че биха злоупотребили, но съм и наблюдавала многократно да злоупотребяват.

Сега, докато чета за Джими Картър, ми хрумна да споделя горното.

4 thoughts on “Нормалният властник

  1. Жими Картаар е много неуместен пример за сравнение с родната политика.
    У нас където 2000 цигани отиват и гласуват за теб за по 30 лв. на калпак(както се казваше в един сериал „Избори без цигани са като джаз без негри“),където за да се направи PR отвличаш дъщеря си в деня за размисъл и имаш реклама в най-гледаното време за цялата страна или където стотина рейса с по 50 пътника обикалят средно по десетина села,във всяко от които са регистрирани пътниците(5000 гласа са си чиста победа при ниска избирателна активност за голямо село).За малко повече пари се става външен министър от нищото със стройна организация и това е
    доказано на практика.
    После тези пари трябва да се върнат и така всеки кмет, депутат или министър започва с дълг от около 100 хилки,който да се съгласим не може да се покрие с парите от спестени закуски.

  2. За мен главното е как управлява човекът.
    Личната честност на Джими Картър не е попречила той да бъде управленско бедствие според повечето тогавашни и сегашни коментатори, а също и според повечето избиратели, които са му отрязали квитанцията след първия мандат – нещо необичайно за САЩ.
    Уикипедия със сдържания си тон пише: „He took office during a period of international stagflation, which persisted throughout his term. The end of his presidential tenure was marked by the 1979–1981 Iran hostage crisis, the 1979 energy crisis, the Three Mile Island nuclear accident, the Soviet invasion of Afghanistan (at the end of 1979), and the 1980 eruption of Mount St. Helens.“
    Като се изключи вулканът, Картър не е имал задоволителен подход към никой от тези проблеми. За сметка на това, когато постът му се поема от други хора, той не се уморява да ги критикува. Не случайно получава Нобелова награда и всякакви други признания от хора, които мразят Америка.

  3. Може би просто не биваше да споменавам статията за Картър, за да можем да се фокусираме върху същината.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s