бързи неполиткоректни мисли

Днес видях възрастно семейство, което разхождаше момиче в инвалидна количка. Момичето беше с глава и крайници обърнати в неестествени посоки и изглеждаше неадекватно. Не това, обаче ме смути. И друг път съм виждала деформирани по подобен начин хора. Стреснах се от неепилираните й крака. Бяха с толкова дълги косми, че отдалеч ми напомняше за козичка.

Казах си, че е трябвало да й ги епилират. След  това пък си казах, че може би не са го направили, защото за  нея това няма никакво значение. Но в същото време за нея няма значение и дали и с какво е облечена, а все пак не я бяха извели по памперс, а с рокля. Защо я бяха облекли с рокля? Дали само защото така е прието или по някакъв начин са смятали, че проявяват уважение към нея?

Тези дни, когато гледах малкия си син и си казвах колко е красив и умен, се запитах как ли бих се чувствала ако се разболее от нещо, което го превърне в деформиран и неинтелигентен човек. Знам, че бих продължила да го обичам и да се грижа за него, но не съм сигурна дали бих го възприемала като него самия или като нов член на семейството, който се е появил след неговата смърт.

47 thoughts on “бързи неполиткоректни мисли

  1. И аз неотдавна видях такова момиче с неепилирани крака в инвалидна количка. Предположих, че са искали да й спестят болката от епилацията.

  2. все си мисля, че родителите им възприемат тоя вид деца по-скоро като домашни любимци, за които имаш морален дълг да се грижиш. не мисля, че можеш да останеш психически нормален, ако виждаш детето си всеки ден с изкривеното му тяло и знаеш, че никога няма да стане това, за което си мечтала, а ще води мизерно съществуване от количката в леглото

  3. Хах, забавно, поставяш – обличане в дрехи (не-памперс) на едно ниво като епилиране на крака.
    Защо трябва да й епилират краката? Интересно ми е защо това ти е направило впечатление? Наистина ли го намираш за толкова нормална част от ежедневието и видът на една жена – обезкосмяването, че ти прави толкова силно впечатление, когато липсва?

    Целта на обезкосмяването пер се е накратко за секс… мисля, че щеше да е далеч по-голяма гавра с момичето ако беше обезкосмена, еле пък гримирана и направена, все едно кукла.

    Сравнението с козичка просто нямам намерение да го коментирам, звучи изключително отблъскващо, защото не стига че е инвалид, че е безпомощна, зависима от родителите си, но и получава критика, че не покрива твоите представи за красота.

  4. В днешно време „неполиткоректен“ все повече се ползва като евфемизъм за „адски обиден“

  5. Лонги, чувал ли си за лафа „ако нямаш какво да кажеш, по-добре си замълчи“?
    Как точно допринася за дискусията коментарът ти, който импликира подигравка/критика към движение, когато коментарът на Йоана беше нейно мнение относно изменението на значение на фраза, а моят на простичък въпрос и моето несъгласие с гледната точка на Лидия?
    В смисъл, понеже се идентифицираме като феминисти, това оцветява абсолютно всяко нещо, което казваме, по всяко време, като например, а сега, аз, като феминист, отивам да си направя закуска??

    Просто е малко досадно и доста неуважително от твоя страна към мнението на околните.
    Малко като – А, ето го и Лонганглон, който е на всяка манджа мерудия, без релевантност към дискусията. Не сме ли малко големи за подобен род ситуации?

  6. наблюдението ти е вярно, но такова е и моето – отбелязване на факти. това, че не ти се нрави някой да ги отбелязва, не ги прави несъществуващи…

    прочее, би ли ми казала как коментарът на йоана допринася за „дискусията“? твоят поне има теза и аргумент, докато нейният не само не адресира засегнатия в статията въпрос, но и опитва да маргинализира изцяло позицията на статията, позовавайки се на някакво … де да знам как да го нарека… културно табу относно. уау, щом обижда някого, пази боже да обсъждаме въпроса…

  7. Лид, ти веднъж беше писала за аутистката Аманда Багс и беше линкнала нейно видео. Препоръчвам ти следния неин пост:
    https://ballastexistenz.wordpress.com/2007/09/04/a-personal-reflection-on-pity-for-the-anti-telethon-day/
    Иначе не съм от привържениците на Аманда, тя според мен е поне толкова нетолерантна, колкото хората, от които се оплаква. Освен това страда от паранойя. Но постът й за съжалението е най-малкото интересен.
    За епилацията до голяма степен съм съгласна с Енея, а за коментара на Йоана – с Лонганлон. Това не е никакво „мнение относно изменението на значение на фраза“, а просто шантаж, целящ запушване на устата. Чела съм доста блогове и форуми, свързани с уврежданията, и не харесвам как активисти-хора с увреждания обясняват на родители на деца с увреждания, че не трябва да се оплакват от увреждането на детето си, а да имат позитивно отношение, един вид, мечтата им е била детето им никога да не може да говори и да ходи в тоалетната. Например Аманда Багс веднъж писа, че ако имаш дете с увреждане и ти се иска то да е без увреждане, това показва, че мразиш детето си. Това повлия решението ми занапред да нямам нищо общо със защитата на малцинствени права.

  8. Хах, не знам за какво говорите, каква точно власт имам аз да шантажирам или да запушвам нечия уста? Когато видях „неполиткоректни“, бях сигурна, че по един или друг начин е свързано с жени/феминизъм, и бях права. Дойдох да кажа, каквото мисля, но Енея го беше казала вече, така че след няколко написвания и изтривания на коментари, които общо взето повтаряха нейния, споделих първата си мисъл, свързана с поста – която беше повлияна от заглавието. Откога коментарът върху избора на думи е шантаж? Няма нужда от такова драматизиране.

    Ок, ето ви мнение по темата, което се събира на повече от ред и адресира не само заглавието: да, за момичето вероятно няма никакво значение далие епилирана или не. Явно за родителите й (или каквито й се падат хората, които са я разхождали) също няма. Изглежда единственият човек, за когото има значение дали краката на един инвалидизиран човек са епилирани или не, е авторът на поста. Тоест освен това, което Енея казва в пърия си коментар, което според мен е 100% валидно и вярно, стои и въпросът на кого му пука. Явно не и на собственичката на неепилираните крака или нейните родители/настойници. Тогава къде е проблемът? В накърненото естестическо чувство на минувачите?

  9. Под „шантаж“ имам предвид внушението: това е адски обидно, не е трябвало да го пишеш.
    На сто места съм чела как майки по време на бременността си са предпочели да не правят тест за хромозомни аномалии или са го направили и са установили такава аномалия, но са решили да родят детето си. Никъде не съм видяла жена да заявява: аз направих теста, излезе, че плодът ми е със синдром на Даун, и го абортирах. А според статистиката над 90% от жените вземат това решение. Защо не си го признават? Защото разни хора, много от които не са гледали и нямат намерение да гледат каквото и да е дете, биха ги заклеймили като изверги.
    В крайна сметка, както веднъж коментира жена с увреждане на сайта на сп. „Либерален преглед“, антипредразсъдъците пречат на човек да бъде информиран. Аз бих искала да знам например как интегрираното обучение на деца с увреждания и деца от други малцинства се отразява на останалите ученици и доколко е успешно за самите интегрирани деца. Но не знам откъде да намеря нужната информация. Нещо повече, имам всички основания да мисля, че ако интегрираното обучение се окаже провал, този резултат ще бъде цензуриран и скриван дотогава, докогато е възможно.

  10. @mayamarkov: Чакай малко, аз изразявам несъгласие с нещо съвсем друго – не с коментирането на човек с увреждане изобщо, а с това, че разни напълно случайни стандарти за женска красота, които към днешен ден изглежда са се превърнали в стандарти за женско приличие дори, се очаква да бъдат спазвани от всяка жена до степен, в която първата мисъл на случаен минувач относно човек в инвалидна количка е, че не са му епилирани караката. Всъщност за мен този коментар би бил обиден без значение за коя жена е направен, болна или здрава, защото краката са си нейни и тя ще ги епилира ако си иска. Общественото очакване към женските тела да изглеждат по определен начин е обидното тук според мен (защото е израз на общественото отношение към женските тела като към обществен ресурс), а това, че явно е придобило такава голяма важност, че се очаква да се прави от настойници на жена, която може би дори няма концепция за външния си вид (но все пак нямам идея какво й е заболяването, може и да не е такъв случаят), показва до каква степен имаме тук видиотяване в това очакване без никаква мисъл по въпроса.

  11. а на никой ли не му хрумна, че роклята може да е подарена (това са имали хората като „официална“ дреха за извеждане през лятото) или, че им е по-лесно да навлекат рокля през главата, отколкото да повдигат момичето, за да й обуят панталон. А не знам дали се сещате обслужването на инвалид в тоалетната, когато има 2 дрехи за смъкване през краката как ще е… за възрастни хора – придружители.

    Впрочем възрастната двойка може да намира неепилираните крайници за напълно нормално състояние – като дете съм виждала на плажа доста (здрави) космати немкини и унгарки… водеше се да е в реда на нещата. Не е задължително хората да с в крак с модата, някои си остават 30-40 години назад в това отношение.

    В случая съм съгласна с Йоана, поне с последното обяснение🙂

  12. „израз на общественото отношение към женските тела като към обществен ресурс“

    eто затова хората смятат, че феминистките говорят глупости🙂

  13. Според мен целия пост е една провокация и това не е реалното мнение на Лидия.
    Интересно ще е да се погледнете отстрани при това положение, но се съмнявам, че ще стане.

    Поста задава някакъв въпрос, на който ми е трудно да отговоря, само ще реагирам на случващото се.

    Не е ясно какво и има на момичето. Неадекватното и изражение не води след себе си логично заключение, че мозъка и е увреден. Дори да е така има много примери, при които при увреждане на мозъка другите части на мозъка компенсират. От това според мен следва, че не можем да я отпишем като вегетиращ зеленчук, макар вероятно да води живот на такъв.

    Към феминистките, преди да я разглеждаме като жена трябва да и признаем правото на човек от нашето общество. След това може да я разглеждаме като жена, там вие си имате позиция.

    Лонгалон, му признавам, че е прав, че такива хора са в позицията на домашни любимци за грижещите се за тях.

    Мая Маркова относно реакцията на малцинствата, това е нормална динамика на съпротива при асиметрия на властта. Щом има наложено положение, което ощетява дадена група, тази група със същите методи, с които е ощетявана се бори. Не казва, че е умно нещо. Ще ти дам пример със зараждането на трудовите синдикати в Америка и начина, по който действат, за да се абстрахираме от термина малцинство. Няма да го описвам, просто предполагам,че си запозната.

  14. Мисля, че пак трябва да се върнем към темата какво, аджеба, е това политическата коректност, защото напоследък сякаш ‘елементарно възпитание’ се има предвид под тази фраза. Което не би трябвало да е така.
    Преди време коментирах, че такова чудо по нашите ширини просто липсва и че да има коментари и оплаквания е малко безумно.

    Да опишеш краката на някого като „на козичка“ не е политическа некоректност, а е елементарна липса на възпитание, поне според мен. В смисъл… краката са си нейни, ако са мити и чисти, ако иска може и на плитки да си ги носи, никой няма право да държи сметка на околните как той/те се чувстват удобно. А да се коментира за човек, който очевидно не е в състояние да извършва тези дейности, защото е болен/умствено недоразвит/неспособен, е… как да кажа, проява на изключително лош вкус.

    Очевадно нивото на дискусиите и темите засягащи външния вид, физическото и психологическото здраве на хората в България има спешна нужда от развитие.
    Йоана прекрасно го каза, че нейното тяло не е обществена собственост, която всеки има право да коментира и да изисква специфично изискване и при положение, че ти самата си писала критично към хора, които третират хората като вещи, които някак си са им длъжни, тази ситуация е доста учудваща.

    Мая, обществото ни има активна стигматизация на хората с увреждания и в България това е изключително силно. Това, че не си съгласна с някаква активистка не прави идеята за обръщане на внимание на проблеми с дадени групи за ненужно, просто показва, че идиоти има всякакви, защитаващи всякакви идеи.
    И аз съм съгласна с теб, че да имаш дете с увреждания не е причина да се чувстваш виновен, защото съзнаваш, че ти е по-трудно, но да отхвърляш цялата кошница заради едната гнила ябълка е малко крайно. Възможно е да не е само заради този пример, разбира се, но ми направи впечатление.

  15. извинявай енея, ама каква е разликата между това краката да са космати и примерно носа й лицето й да са омазани със сополи?

    не е хигиенна, щото засъхналите сополи по лицето не са отровни, нито могат да те разболеят. само че е някак неприемливо и грозно, нали? показва липса на загриженост, на оставено на произвола дете в нужда.разликата опира до обществено приет добър външен вид.

    разбирам нежеланието ти за отъждествяване на стойността и личността на човека с външния му вид. само че аз ако имах дете, нямаше да го оставям да се разхожда омазано със сополи. а ти?

  16. Тук правя рязко отклонение от основата на дискусията и ще задълбая в нещо, защото очевидно има нужда.

    Лонги, твоите крака обезкосмени ли са? Защото ако не са, да не съм чула и гък от твоя страна кой, как и в какво състояние трябва да ги държи. А ако ги обезкосмяваш, значи си наясно колко времеемко, неудобно и досадно е, защото повечето хора имаме далеч по-интересни и важни неща да правим от това да се занимаваме с космите на краката си. Понякога си мисля, че хората, които се вманиачават толкова в тези неща просто нямат нищо по-интересно за правене. Защото едно е добри хигиенни навици (редовно къпане, чисти дрехи разресани къдрви), но това, за което ти и Лидия зачеквате тук не са елементарните хигиенни навици.

    Защото космената разлика при мъжете и жените не е особено голяма, обаче докато при мъжете е напълно нормално да имаш косми по краката, при жените, които са по-малко, тънки, по-фини и далеч по-невидими, се гледа като на омазано със сополи, с твоята страхотна аналогия, но твоите собствени сополи, сигурно в момента си се веят на хубавия следобеден бриз и не ти пука за пет стотинки.

    Фактически погледнато окосмението на крака/ръцете не задържа повече мръсотия, нито пък са вид секреция, заради което аналогията ти е леко неподходяща. Космите не са мръсни пер се, даже задържат далеч по-малко отколкото брадата или косата на един човек. Всъщност премахването на окосмението е чисто консуматорски култ, за който можем да благодарим на Плейбой например, наред с порно индустрията. Премахването на космите има почти минална хигиенна стойност и далеч повече културно обусловена такава.
    Така че стига толкова с тия косми.

    Само че да се върнем на темата, а именно, държането на сметка на напълно непознати хора и хапливи коментари за техния външен вид.
    По-горе Георги каза, че момичето в количката е преди всичко човек, нещо, което в първия момент подминах като очевадно, но после се замислих, че това, което той казва е доста точно. Тя е била оценена (ако и на уж, за да види Лидия как скачаме и реагираме) не като човек, а на база някакви трето и четвъртостепенни символи, отношението към нея е било основно, за да бъде критикувана, а не защото е живо, дишащо същество, което прави ситуацията още по-некомфортна.

    Защото аз се замислих, че в България почти никога не виждам хора с увреждания по улиците. В редки случаи инвалидни колички или слепи хора.
    По статистика в България ИМА хора с увреждания и то не малко. Факт е, че явно ги няма.

    И като се замисля, че много от тези хора не могат да покриват тези стандарти, както например обезкосмението на момичето, чудя се колко ли се крият и не се осмеляват да излязат, за да не получават подобни коментари в лицата или зад гърба? В смисъл, не е като да няма узключително гнусно отношение към хора с увреждания, от типа на побоища (любимо занимание на фашистчетата впрочем, които обясняват за расово прочистване и има немалък брой хора станали жертва на подобно отношение), не малко дксриминация при наемане на работа, но сега и допълнително стрес И за подобни дреболии.
    Защо?

  17. Смачканото от съдбата същество е добър повод да се разменят дълбоки мисли, които сами по себе си са великолепни. Аз лично жаля обезверените съпътници (родители, роднини), които осезаемо изживяват реалния ужас… в една хаотична и безразлична социална среда…

  18. обезкосмявам ги периодично, други части от тялото – винаги. точно това се опитвам да ти кажа, че обезкосмяването отдавна вече не е „символ на секса в женското тяло“, обективизация или нещо такова, а основен признак за нормален външен вид, какъвто е подстриганата коса, нескъсаните дрехи, чистите обувки и т.н.

    може да не ти харесва, но според общественият стандарт за приемливост силно окосмените женски крака са грозна и неприятна гледка. същата е и силно окосмен мъжки гръб.

  19. Добре, ти го прави щом ти харесва, но не го налагай на околните, разбираш ли?
    Космите не пречат, не са мръсни и не са вредни (да не споделям колко точно жени си докарват алергии и проблеми покрай редовните обезкосмявания). Това, че е норма, не го прави нито умно, нито някак доказва релевантността му.
    Слагането на силикон също е ужасно на мода, както някога е било разместването на ребрата и смачкването на вътрешните органи с корсети, както е било и краката лотус.

    Това, че нещо е масово, не го прави умно, според мен критичната мисъл би трябвало да ти подскаже това, да не говорим за опитът и практиката.

  20. Моят собствен опит показва, че бръсненето на краката с обикновена самобръсначка става бързо и безболезнено. В текста съм написала неща, които мисля. Това което, обаче, не съм написала е окончателната ми позиция по въпроса дали е трябвало или не е трябвало момичето да е с обезкосмени крака. Не намирам сравнението с козичка за обидно, особено предвид факта, че ежедневно наричам и собствените си деца „козле“, „бухалче“ и пр. Спорът за сополите made my day, наистина🙂 От седмици не бях се смяла или поне не толкова жизнерадостно и бурно, че да го забележа🙂 Ще ми се да знам дали Енея обезкосмява някои части на тялото си, но не ми е удобно да питам. Благодаря на Майя за линка – не знаех Аманда Багс има и блог.

  21. Проблемът е, че каквото и да кажа, ще се използва, за да омаловажи гледната ми точка пък и е малко нерелевантно към по-голямата част от темата – отношение към хора с увреждания и външния им вид.🙂

  22. Да, от тук пристъстващите аз съм тази, която е на всяка манджа мерудия и има претенции да разбира от абсолютно всичко, от политика, до литература.
    А, не, чакай, това си ти🙂

    До тук ти не си доказал никак, че имаш право да държиш сметка на хора с увреждания (непознати) за четвъртостепенни детайли като лакиране на ноктите, гримиране, обезкосмяване и т.н., така че хайде малко по-сериозно.
    Няма да споменавам, че тук проблемът е не просто „коментираме стандарти за красота“, а повече „отношение към хора с увреждания“.

  23. Абе чудя се… Чудя се как някои хора умеят да създават измислени проблеми, когато около нас има толкова много други. Реални обаче.😉

  24. „До тук ти не си доказал никак, че имаш право да държиш сметка на хора…“

    хех, нима човек трябва да доказва и правото си на свободно слово? леле леле…

  25. Лонги, когато това споделяне на мнение дефакто е даващо възможност/е вид тормоз, естетсвено, че тогава минава границата на ‘право на свободното слово“.
    Нетолеранс към нетолерантноста беше твоят апотеоз по темата преди време и се надявам, че можеш да съобразиш стила, ако и в единия случай да е активен и агресивен вид нетолерантност, а в другия случай е далеч по-неуловим и фин.

    И по какъв начин би бил тормоз, ами просто, когато влияе негативно или пречи на нормалния живот на хората, защото не могат да покриват стандарти, каквито например са поддържането на третостепенни стандарти за красота като вече споменатите от мен, от хора, които не могат да си го позволят физически.
    Насаждането на чувство за вина или за срам не прави животът по-хубав за хора, които така или иначе са получили късия край на клечката в отношението на обществото като цяло.

    Вълчо, извинявай, ти кой си, че да дефинираш чий проблеми са важни и заслужават да бъдат обсъждани? За мен темата е важна, тук сега ще мерим кой от двама ни трябва да дефинира важността на дадена тема ли? Като темата ти се вижда безсмислена, можеш просто да я пропуснеш, не да обясняваш как не покрива ТВОИТЕ изключително субективни, както и на всички останали, идеи за важност.

    Това, че не те засягат теб дадени проблеми не ги прави маловажни, нито нерелевантни и незаслужаващи да бъдат обсъждани.
    Като някой, който няма проблем с дадено отношение, да дойдеш и да се изцепиш как отношението към хората с увреждания и дискриминацията към тях (което поне аз се опитвам да зачекна), е маловажна тема е major navel-gazing от твоя страна.

  26. почваш толкова да се оливаш и да се отдалечаваш от реалния свят, че ставаш смешна дори на мен, дето имам специален ген за тъппимост на летящи из облаците феминистки.

  27. Ау, ами сега… ще трябва да си разплета чорапите от мъка, защото някой в интернет не е съгласен с мен.

    П.П. Одеве преведох дискусията на един познат французин… той си мислеше, че това е саркастична статия. Не можа да повярва като му обясних, че не, изобщо не е майтап…

  28. уау, един, че и французин леле бегам веднага да си хвърля политнекоректния гъз в затвора и да се разкая хахахах

    ще трябва да си разплета чорапите от мъка, защото някой в интернет не е съгласен с мен.

    предполагам лидия ще направи същото…

  29. Третирането на инвалиди като специална категория хора, с които не е прието да критикуваш, спориш, изразяваш остро мнение, и даже подиграваш (приятелски или не), изискваш от тях нещо, само им вменява, че те са различни и получават специално отношение само защото са инвалиди и света ги възприема като по-слаби и ги третира „с перце“.

    Мой приятел, който никога не е усещал краката си (т.е цял живот в количка), никога не е искал различно третиране и да му спестяваме нещо. Неуважение е точно да ги поставиш на някакъв измислен пиедестал, защото „не е прието“ да получават същото, т.е shit, на който всеки нормален човек е изложен ежедневно.

    Не знам защо някои български феминистки пишат с ужасно self-righteous тон и полето им на изява е основно многословни постове в интернет, които в повечето случаи са зле прикрити изисквания за цензура. Изглежда онлайн походи срещу думи е най-лесния начин да се самообявиш за пазителка/боркиня за едно по-добро общество. Граждански позиции наляво и надясно от новоизлюпени „модерни европейски жени“, дет’ се вика Пази боже, сляпо да прогледа.

  30. Лонги, просто дадох пример, че нормалността ни е въпрос на контекст. За мен например не е нормално да отправям критика към напълно непознати хора и да подигравам външния им вид. Ако за теб това е ОК, то за мен и моята среда не е.
    Миналата година учих с доста колеги с увреждания и от човек с никакъв предишен опит с такава среда, представите ми много се промениха.

    Да, Кирил е прав, третирането, все едно са на някакъв пиедестал не е необходимо. Но и елементарно усещане за такт е необходимо, като например, задаването на въпроса – дали най-зрялото и интелигентно нещо, което мога да направя е да коментирам на висок глас външния вид на човек с увреждане, по начин, който е невъзпитан и груб и който би поставил човек с увреждане (жена с увреждане) в ситуацията да се притеснява и да се чувства засрамен/некомфортно от себе си ако не е в състояние да извършва дадени практики, като например обезкосмяване?

    Казвам на висок глас, защото това е дискусия провеждана в интернет. Едно от малкото места, в които повечето хора с увреждания се чувстват спокойни, защото не са зяпани, обсъждани, сочени с пръст и коментирани, нито пък са подигравани. Това е един от положителните моменти на виртуалното общуване, не си дефиниран от външния си вид. И по принцип не се зачекват толкова често темите за увреждания. Всъщност, като се замисля, в България няма активно лобиращи или дори коментиращи по тангентата групи или блогъри, които някак да развиват отношението към тях и да променят нещата. Главно цари тишина и такива коментарченца само вгорчават живота.

    Кирил, ти може и да си мислиш, че това е приятелска закачка… само че откъде имаш претенциите, че всеки един човек ще го възприеме така, еле пък човек с увреждания?

    Колкото до коментиране на тонът ми и маниерът ми на писане и на заемането на дадена позиция и изказването ми – с това се занимавам, това уча, това ми е практиката. Приеми го, не го приемай, както искаш, твоя воля.

  31. Според мен задълбахте изключително много и темата е вече на километри от вас. Аз лично съм силен привърженик на доброто възпитание, тъй като то внася цивилизованост, обаче не съм убедена в нуждата от политическа коректност. Може би трябва да се наблегне повече на възпитанието в цивилизованост, а не на политическа коректност?
    Въпросният текст би бил обиден и неприемлив ако Лид беше постнала и снимка на въпросното момиче, беше написала името му и т.н. Не виждам как мнението й и мислите й накърняват по някакъв начин някого. Не ми се ще да живея в свят, в който дори мислите ми трябва да бъдат стерилизирани, за да са обществено приемливи.
    Ако човек реши, че не му се занимава с обезкосмяване това си е негова лична работа, обаче трябва да бъде готов да приеме неодобрението на останалите хора, за които обезкосмяването е нещо жизнеутвърждаващо. Като казвам неодобрението, това не значи да бъде бит и системно тормозен примерно, щото е космат.

  32. Потърсих в Интернет снимка на французойка с голи крака в инвалидна количка и първата, на която попаднах, показва видима липса на косми:
    http://dykesanddykery.tumblr.com/post/7526748776/the-official-gay-and-lesbian-pride-parade-took
    Т.е. французите нямат нищо против върху хората с увреждания да се оказва натиск относно външния им вид, единственото, срещу което те имат нещо против, са дискусиите по въпроса.
    Западняците често имат смайващи предразсъдъци срещу източно-европейците и също толкова смайващо и необосновано самомнение. Преди две-три години разказвах на свои студенти-американци за учебния център „Съдия Ротенберг“, в който деца с увреждания биват „обучавани“ чрез електрошок. Слушателите ми отначало си помислиха, че въпросното заведение е в България. Призовах здравия им разум – та нали, ако беше в България, съдията щеше да се казва Иванов, Петров или нещо подобно.

  33. Pingback: Обмислени мисли | Кутията за всичко

  34. Или… де да знам, конкретно тази французойка има такова отношение?
    Аз използвах примера, за да покажа, че всичко е въпрос на среда и контекст, не да давам пример как Европа прави всичко правилно. Далеч съм от подобна мисъл

    Правиш разлика между снимка на жена в инвалидна количка с обезкосмени крака и писмени коментари относно покриването на стандарти за красота от хора с физически увреждания предполагам?

    Конкретно Франция има много симпатично ниво на интегриране на хората с увреждания, училищата, библиотеките, университетите, заведенията, държавните институции, работните места, всички те са достъпни за хора с физически увреждания, какъв точно паралел поставяш между България и Франция точно?

  35. „Ако човек реши, че не му се занимава с обезкосмяване това си е негова лична работа, обаче трябва да бъде готов да приеме неодобрението на останалите хора, за които обезкосмяването е нещо жизнеутвърждаващо.“

    А може би останалите хора трябва да се сетят, че какво става с тялото на човек, когото дори не познават, изобщо, ама изобщо не им влиза в работата – освен ако изрично не им е поискано мнението. Малоумно и пещерно е да си въобразяваш, че ти е мястото и работата да одобряваш или неодобряваш как някой напълно непознат се отнася към тялото си. „Живей и остави другите да живеят“ изглежда толкова проста и толкова логична концепция и все пак се намират хора, за които е твърде сложна.

  36. Малоумно и пещерно е да се опитваш да промениш какво и как хората виждат, възприемат,обработват и комуникират информация.
    За всичко трябва да се говори, особено пък такива провокиращи статии, които привличат внимание отначало с, нека кажем, смело мнение, но в крайна сметка заради тях се заговаря и за реалните хора и проблеми.
    Точно на днешно време и в интернет си трябва малко attention grabbing с по-крайни позиции.
    Ако заглавието беше „Проблемите с възприемането и високите стандарти за красота към инвалидизираните жени“ еми никой нямаше да си губи времето.

    Тия реакции все едно Лидия е отишла и се е изплюла в лицето на момичето (и на всички инвалиди по света) са ми меко казано непонятни. (В очакване съм някой да ми обясни че и метафоричните плюнки трябва да се наказват с глоба и даже затвор).

  37. Ъм… до 20 век средата се е смятало, че хората с увреждания, каквито и да е, са наказани от Бог и те са си виновни все с нещо.
    Тази представа се е променила както заради Световните Войни, така и заради активното лобиране и работа на десетки хора, в полза на развитие на отношението на обществото по темата.

    Смъртното наказание се е използвало в огромен процент от държавите. След това хората са си променили мнението, начинът по който се третират идеите престъпление – наказание, причини, способи за противодействие, възможности за промени.

    Много хора са намирали идеята, че Земята е център на вселената.
    После някакъв пещерняк, използвайки аргументи и примери, наред с доказателства е дал алтернативни гледни точки.

    Има хора, които вярват, че светът е бил създаден за седем дни, а идеята за еволюцията е била смятана за светотаство от мнозинството.

    Идеята, че да се продават едни хора на други като вещи е била споделяна от голяма група индивиди.

    Идеята, че изгарянето/обгазяването/застрелването/измъчването/убиването на дадена група по расов/сексуален/етнос признак, е много разумен подход също е била на мода и споделяна от голяма група хора.

    Извинявай… покажи ми един пример на „социално неадекватно отношение по дадена тема, засягаща дадена социална група е навредило някак, когато е било коментирано/променено“?
    Аз дадох няколко примера на „масово приемани за нормални идеи и отношения“, които сега не са приемани толкова за нормални, даже напротив.

    Ти не водиш дискусия с мен, ти си убеден, че има само една гледна точка, по-точно твоята и понеже не разбираш (не си прочел) моята, просто си съчиняваш какво съм казала и какво съм имала предвид.
    Ако не разбираш какъв е проблемът според мен с поста на Лидия, проблемът си е само твой. Мисля, че бях достатъчно ясна и изчерпателна и обясних нещата така, че да разбереш аргументите ми.
    Ако ги беше разбрал, най-малкото щеше да разбереш за какво говоря, ако и да не си съгласен с мен. Ти не разбираш за какво говоря И не си съгласен с мен.

    За мен тази дискусия е приключена. Ако някой не схване до третото обяснение с прости думи за какво говориш, шансът е доста голям, че просто не иска да разбере.

  38. Енея, дали искат или не, някои хора не са в състояние да разберат някои неща. Или поне не на този етап от живота си. На всички се е случвало и ще продължи да се случва.

  39. „Ти не водиш дискусия с мен, ти си убеден, че има само една гледна точка, по-точно твоята и понеже не разбираш (не си прочел) моята, просто си съчиняваш какво съм казала и какво съм имала предвид.“

    тва точно ти да го кажеш… хех🙂

  40. Йоана,
    „А може би останалите хора трябва да се сетят, че какво става с тялото на човек, когото дори не познават, изобщо, ама изобщо не им влиза в работата – освен ако изрично не им е поискано мнението.“
    Това ти изказване може да се приложи и към мислите и мнението на даден човек. Е да, обаче ние от 3-4 дни обсъждаме мнението и мислите на даден човек (авторът на поста) и как точно не са правилни, без никой да ни е поискал мнението. Това е някакси приемливо. Значи излиза, че външният вид има някакъв особен статут. Всички имаме очи на главата и виждаме. харесваме/ не харесваме определени хора/черти и т.н.. Не мисля, че това би следвало да обижда някого, просто външният вид е въпрос на субективно възприемане и неосъзнаването на този прост факт води до доста проблеми. Ясно е че външният вид на човек не представлява аргумент, но всички се забелязваме един друг, колкото и да се правим, че не е така.

  41. Енея, ти си феминистка – на теб ли да обяснявам защо жената от снимката има такова отношение? Защото знае, че другите хора ще имат към нея по-лошо отношение, ако не си махне космите. (Прегледах и други публикувани в Мрежата снимки, без да е ясно дали са от Франция или от другаде. Не видях снимка на жена-инвалид с окосмени крака. Може би има, но трябва да се търсят по-усърдно.)
    Първото, за което се замислям, е, че някоя французойка може след посещение в България да каже: “Ето една истински толерантна страна, където поне на жените с увреждания не набиват канчетата да се щавят! С очите си видях – показват се в естествен вид.”
    Тя няма да бъде права, разбира се. Причината човек да вижда в България жени-инвалиди в естествен вид е, че хората, които се грижат за тях, знаят – отношението на обществото е такова, че просто няма как да стане по-лошо, нито пък би се подобрило, ако космите ги няма.
    Второто, за което се замислям, са някои събития, за които твоят французин няма как да знае, а вероятно и ти не помниш, защото си от друго поколение. А именно как през 90-те години служители от френското посолство се гавреха с почтените кандидати за френски визи (а същевременно срещу подкупи даваха визи на престъпници). Една служителка дори беше била кандидатка и й беше скъсала чантата. После тази служителка беше преместена в Албания, а посланикът каза, че това било повишение за нея. Тогава с приятели коментирахме, че вероятно посланикът лъже, за да не падне по гръб; но дори ако преместването в Албания е наказание, кой е наказаният – пишман-дипломатката или горките албанци? Същият посланик след световното първенство по футбол през 1998 с нагла усмивка заяви, че ни се пада да имаме проблеми с визите, понеже не обичаме Франция и не се радваме, че е станала шампион.

  42. Това е факт, само че аз никъде не описвам момичето като такава.
    Аз критикувах коментирането по, според мен неучтив, начин, на нейния външен вид. Все пак, дебело подчертавам, моя опит явно значително се различава от този на околните и представата ми за възпитание явно включва доста повече неща, отколкото за по-голямата част от участниците.

    Точно, защото съм наясно, че не са асексуални и зависими, ме жегна неприятно тази дискусия, защото все едно беше обсъждана вещ, а не човек, без внимание към евентуалния начин, по който би се почувствал обсъждания човек пък и който и да е.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s