Голям протест – нъцки!

Въпреки, че в Хасково има медии, които открито подкрепят и съдействат за организирането на въпросните анти-цигански протести, въпреки, че били разпратени покани и снощните участници се заричали днес да доведат хиляди, днес протестът не се състоя 😀 Подстъпите към площада бяха блокирани от полицаи, които проверяваха документите на преминаващите младежи и май дискретно ги съветваха да си ходят. Опити за превземане на ромската махала не са правени (според един попитан от мен полицай). Всъщност час по-късно, младежи от ромски произход безгрижно вървяха към центъра на града. Надявам се да не им се е случило нищо неприятно.

Някои участници и подкрепящите ги медии твърдят, че протестът НЕ цели разпалване на етническа омраза. В същото време едно момиче ми каза, че протестират „Срещу циганите“ и им тегли една сочна псувня. Явно българите могат да мразят циганите, ама не си поставят за цел да предизвикват тяхната омраза. Местните медии вероятно не допускат, че когато сееш ветрове, жънеш бури.

Когато се прибрахме вкъщи, открихме, че снощи сме пропуснали да забележим, че племенницата ми е развявала не само изрусена опашка, но и знамена, че и даже е говорила пред микрофон и изразила гражданска позиция – факти, които ще премълча пред някои близки и до двете ни роднини – не за да не я злепоставя, а за да не се хванем за гушите с въпросните роднини.

Синът ми се чудеше по какъв логически път младежите са стигнали до извода, че ВСИЧКИ ЦИГАНИ СА ВИНОВНИ, а аз му обещах да го запозная с явлението „изкупителна жертва“  – роля, в която най-често попадат по-уязвимите и по-слабите.

Време разделно

Съвсем естествено е сред контактите ми в социалните мрежи да има такива, които не заемат моите позиции. Съвсем естествено е в мразеща / презираща /гнусяща се /страхуваща се от малцинствата България да име немалко граждани, които смятат, че ако циганите се превърнат в сапун, турците си отидат в Турция, а чужденците не се опитват да заживеят тук, ще си живеем доста по-добре. Сред моите офлайн познати, приятели и роднини всъщност тези настроения преобладават. Това ме натъжава, но поне засега не смятам да прекъсна всякакви връзки с тези хора, така че не виждам причина да изтрия и онлайн познатите си с подобни възгледи. Да, от една страна с този акт ще покажа убедително позициите си, но … това ще бъде еднократно. Предпочитам да останем във връзка, вместо да се капсулираме. Иначе е лесно – аз да си дружа с хора, които мислят като мен, а те да си дружат с хора, които мислят като тях. Не. Предпочитам да продължа да споделям с тях вижданията си и да се надявам, че това може да им помогне да видят нещата в друга светлина. Това няма да ми отнеме повече енергия, особено като се има предвид, че смятам да не се вживявам в някакви спорове или още по-малко да ги инициирам на тяхна територия. Така че няма да се трием. Благодаря за вниманието.

След Катуница и Бургас, юнаци и в наше село

След палежите и вандалщината в Катуница, побоищата и маршовете на омразата в Бургас, и у нас „патриотите“ спретнаха митинг-шествие. На площада в Хасково се събраха около стотина души, предимно младежи, но също и пенсионери, както и майки с деца и политици. Разпознах Недялко Вапцаров (бивш кандидат-кмет от Атака на предишните избори) и Георги Димитров (бивш депутат от Атака), сега активни политици в друга партия за местните избори. Имаше журналисти и полицаи, както си му е редът.

Хубаво е, че бяха толкова малко, но и много по-малко хора са достатъчни, за да подпалят множество черги. Не знам как са се организирали, но си имаха и Райни Княгини с национални знамена. Бяха хаотични, пяха фалшиво химна, скандираха „Българи-Юнаци“ и „Българийо, събуди се!“, един пенсионер държа реч, която не можеше да се чуе добре. Написаните искания бяха за възмездие за убийците на Ангел. Предполагам, че е въпрос на време и известно медийно облъчване, за да се сдобием и с по-организирана и агресивна „патриотична“ общност.

Минути след като шествието беше се отправило към паметника на Богородица и камбанарията, по улицата мина един мизено облечен служител на фирмата, която чисти улиците, с униформено яке и найлонова торбичка. Не го предупредих да изчезва по-бързо от центъра на града … така или иначе утре пак ще трябва да излезе на улицата, за да си вади хляба – също като онази бременна проститутка от Бургас, която вчера е била пребита пред Областната управа в Бургас, където втора вечер разгневени маскирани мъже бият цигани.

Що се отнася до Бургас, пак попадам на лицето Георги Дракалиев, лидер на ВМРО Бургас, който преди време вдъхнови нападението срещу Свидетелите на Йехова, а после се опита да замете следите.

Това е от мен – има ме на снимката, ама държа да подчертая, че не съм от тях.

До Катуница и отвъд

Гледах няколко репортажа от Катуница. Мисля, че ми стига. Съжалявам за всички пострадали хора и предмети. Опасявам се, че случващото се в Катуница е симптом. Съгласна съм, че чувството за безнаказаност играе немалка роля – безнаказаността на богатството, на властта, на тълпата.

Убедена съм, обаче, че първопричината е друга – липсата на възприемане на другия като човешко същество. Това дава право на 55 годишен мъж да прегази 19 годишно момче, което разхожда кучето си. Това дава право на тълпите да рушат и да палят. Това дава право на децата да пребиват ( и да убиват) съучениците си. Това дава право на родителите и учителите да подкрепят малтретирането на деца от деца. Това дава право на родителите и учителите да подкрепят малтретирането на деца от учители и учители от деца.

И винаги се рационализира, така че да се намерят не просто поводи, а причини – че някой е циганин, че друг е слаб ученик, че трети е психически лабилен, че четвърти е грозен, а пети е богат.

Катуница не ме изненадва, учудва, възмущава или разгневява. Натъжава ме. Знам, че това не е повратната точка, която ще промени всеобщото незачитане на другия. Някои от нас ще пишат едно, а други друго. Едни ще подкрепят една Фейсбук група, а други друга. Всяко чудо за три дни … до следващото шоу.

Нормалният властник

Повечето хора наоколо вярват, че всички управляващи  злоупотребяват с властта си по принцип – едва ли не, злоупотребата с власт е част от дефиницията за управляващ. За добър управляващ се счита този, който понякога прави и неща, които са в обществена полза.

Аз лично не вярвам, че всеки човек задължително би злоупотребил с властта – по свое желание или под натиск. Познавам такива, които не го правят. Ето защо не мога да приема за нормално да гласувам за хора, за които не просто предполагам, че биха злоупотребили, но съм и наблюдавала многократно да злоупотребяват.

Сега, докато чета за Джими Картър, ми хрумна да споделя горното.

бързи мисли в тоалетната

Когато седнах на тоалетната чиния, установих, че не съм си взела очилата и няма как да чета The Economist. Ето защо се задоволих с това да разглеждам картинките. Струва ми се, че позиращата в Камбоджа Анджелина Джоли и пейзажът наоколо твърде много ми напомнят за една от любимите ми картини – Альонушка.

Като ги гледам, чудя се какво им е толкова специално на чантите Louis Vuitton, за които чух за пръв път преди по-малко от година в небрежен разговор за Япония. Чудя се и за какви ценности става въпрос в рекламната им кампания.

Това ме накара да отворя сайта им. Открих симпатична колекцийка от книги за из път – Пруст, Юрсенар, Конрад, Рилке и т.н. Това ми изглежда като достатъчно добра причина да прочета за тази марка в Уикипедия. Изглежда обещаващо – повече от четвърт век преди Освобождението някъде другаде някой е създавал иновативни продукти и се е чудел как да се справи с пиратството 🙂 и е оцелял и преуспява чак до днес.

Като четох за куфара, който се прави около 60 часа (ръчно!), се сетих за един доста коментиран стар мой текст и отново се размечтах за времена, в които се произвежда малко, но качествено от хора, които обичат работата си и получават достатъчно пари.

бързи неполиткоректни мисли

Днес видях възрастно семейство, което разхождаше момиче в инвалидна количка. Момичето беше с глава и крайници обърнати в неестествени посоки и изглеждаше неадекватно. Не това, обаче ме смути. И друг път съм виждала деформирани по подобен начин хора. Стреснах се от неепилираните й крака. Бяха с толкова дълги косми, че отдалеч ми напомняше за козичка.

Казах си, че е трябвало да й ги епилират. След  това пък си казах, че може би не са го направили, защото за  нея това няма никакво значение. Но в същото време за нея няма значение и дали и с какво е облечена, а все пак не я бяха извели по памперс, а с рокля. Защо я бяха облекли с рокля? Дали само защото така е прието или по някакъв начин са смятали, че проявяват уважение към нея?

Тези дни, когато гледах малкия си син и си казвах колко е красив и умен, се запитах как ли бих се чувствала ако се разболее от нещо, което го превърне в деформиран и неинтелигентен човек. Знам, че бих продължила да го обичам и да се грижа за него, но не съм сигурна дали бих го възприемала като него самия или като нов член на семейството, който се е появил след неговата смърт.