Не познавам Боби, както и много други хора като него, но …

Преди малко прочетох това писание и за пореден път днес, тази седмица, този месец,тази година, в последните няколко години се замислих за това колко е прав един от малкото лекари, на които имам доверие в тази страна. Той обича да казва да се молим да сме в добри отношения с Оня Горе и да не ни се налага да се лекуваме от от нещо сериозно в България.

Не бих искала да свръхобобощавам. През всичките 40 години, които съм живяла в тази страна, и преди и след 1989 съм попадала и на компетентни и некомпетентни лекари и сестри, на човечни и нечовечни лекари и сестри. Но като изследвам собствения си опит и този на моите близки и познати, в ума ми се оформя все по-ясна картина, в която е толкова лесно и естествено просто да ти предписват разни лекарства без да ти направят изследвания или пък без да обърнат внимание на направените, а лекарствата да се изписват без оглед на препоръките за съчетаване с други лекарства и начините за приложение. Нормално е да подписваш „информирано съгласие“ без да знаеш за какво, а след това да не знаеш какво ти вливат. Нормални са още много неща, които не ми се изреждат тук, включително и това дори да не получиш никаква медицинска помощ, понеже „Бърза помощ“ не смята, че случаят е спешен, а никой друг дори не иска да дойде до дома ти, понеже няма време или настроение. Да, дори и ако си плащаш без да ползваш услугите на здравната каса, без значение цената.

Миналата година баща ми почина от рак, избирайки просто да ходи и да си мълчи по въпроса докато може, като спести на държавата и семейството си всякакви усилия, разходи и притеснения. Наскоро моя позната реши, че единственото смислено нещо, което й остава е да се самолекува. Предполагам, че това би бил и моят избор в подобни ситуации.

Предполагам, че в държавата ни е пълно с хора като мен, които си плащат здравните осигуровки, но по една или друга причина не ползват услугите на здравната каса. Помислете, например, за хилядите пенсионери, които живеят в села, в които личният им лекар никога не е стъпвал – един път на три месеца, да речем, един човек събира документите на всички старци в селото и ги носи на личния лекар, за да им напише рецепти. Да, без да ги преглежда. Да не мислите, че ако бяха в града щеше да ги преглежда?

Да, държавата е бедна, ама събира немалко парички всеки месец, всяка година. Ако тези пари отиваха във фонд, който се управляваше по-добре … ако повечето лекари бяха по-компетентни и по-човечни …

Но все пак живеем тук и сега и имаме приятели, които тук и сега боледуват и се налага вместо да се възмущаваме, просто да направим нещо практично, като да съберем пари.

Позволявам си да споделя с вас, че Боби има СПЕШНА нужда от помощ. За подробности вижте блога на Комитата.

Advertisements

4 thoughts on “Не познавам Боби, както и много други хора като него, но …

  1. То ние съпричастност към отделен човек все още сме способни да изпитваме – но въпросът е: дали и доколко изобщо съумяваме да изпитваме съпричастност и към собствената си държава (или поне към здравната система)?

    И постинга на Комитата в неговия блог, и постинга на Лидия тук съдържат доста упреци към „системата“ (Комитата си е „голямо мрънкало“ отдавна, Лидия – не може да го настигне все още)… БЕЗ обаче да има поне една дума и за личната отговорност на всеки за собственото му здраве. (Това е особено видимо в постинга на Комитата – той изброява 5 отделни случая, без в никой от тях да посочи някаква евентуална вина на самия болен за неговото състояние – но това не му пречи да направи генералния извод, че „хилядите левове, които се внасят за осигуровки, просто се изпаряват“…)

    А реално погледнато, всички тези проблеми, които имаме в здравната система, ние сами си ги правим. Защото „гражданската“ позиция на всеки коментиращ обикновено се свежда до това да заяви възмутено как той самият всичко си плаща безупречно, а системата, видиш ли, далеч не била толкова безупречна…

    Само че една такава „гражданска” позиция пропуска нещо много важно: тези „хиляди левове, които се внасят за осигуровки“, у нас през последните години никога не са били толкова, колкото е било нужно да бъдат!

    Потърсете информация в кои страни колко плащат хората за здравни вноски. Ще видите, че в повечето страни здравните вноски са доста по-високи от нашите 8% (които доскоро бяха дори не 8%, а 6%).
    Е, няма как, при положение, че в Германия здравните вноски са около 13,5%, ние тук, с тези 8% здравна вноска (от нашите заплати), да получаваме същото качество здравно обслужване, каквото получават в Германия с техните 13,5% (върху техните заплати).

    Здравеопазването е дейност, в която голяма част от разходите са по световни цени – апаратурата и медикаментите са си на световни цени, единственото, от което можем евентуално да „спестим“ (и го правим, доста „успешно“ – почти както и в образователната система) е заплащането на персонала.

    Обаче това спестяване от разходи за персонал неизбежно води, поне в някои случаи, до обезсмисляне на онези, другите разходи, които пък като даваме като общество за апаратура и медикаменти… (Т.е. в един момент осъзнаваш, че няма особена полза апаратурата и медикаментите да са ти на световно ниво, когато персоналът, който ще работи с тях, не е…)

  2. Не разбирам защо онзи лекар е уточнявал, че така е „в България“. Знам фрапиращи случаи и за германското здравеопазване, и за английското, и за френското, и за американското. За другите страни не знам, защото нямам познати там, но подозирам, че навсякъде е все същото.
    А иначе – Лид, до голяма степен си права, но съм против самолечението. Ако те заболи зъб, ще тръгнеш ли сама да го дълбаеш и пломбираш? Ако имаш проблем с тока вкъщи, ще тръгнеш ли сама да си оправяш ел-инсталацията? Има смели хора, които и на това са готови, без да са преминали нужното обучение, но мой познат загина точно така. Цивилизацията ни се основава на разделението на труда. Като първият специалист не става, отиваш при втори, трети… – докато откриеш читав.
    Впрочем не толкова отдавна ти се беше отнесла към лекарите с доверие, което ме възхити (при раждането на Пипи).

  3. @ Майя: какво толкова му е възхитителното. В повечето такива случаи се чувствам като слепец воден от едноок 😀

Коментари са забранени.