Докато чакаме държавата да вземе решение, можем да помогнем

Този месец Джони и Венцислава Боро можеха да празнуват шестата годишнина от сватбата си, но няма как да го направят, тъй като са на хиляди километри един от друг. Джони е в Нигерия от повече от година и все още не е докосвал детето си, което се роди след неговото заминаване. Семейството е разделено, защото се опитва да играе по правилата на нашата държава. Според тези правила ако сключиш брак с чужденец от страна извън ЕС и искаш наистина да живеете заедно, трябва да си наясно, че е много трудно, а понякога невъзможно да останете в България. Ако ли пък останете, рискувате да бъдете разделени, понеже чужденецът може да се озове зад решетките на „дома” в Бусманци за неопределено време. Писала съм за това и друг път. Можете да гледате и предаването на БТВ „Как и защо институциите разделиха едно семейство”.

Можех да публикувам подробно описание на всички опити, които прави семейството – с всичките молби, откази, жалби, съдебни решения и пр., но реших просто да ви кажа, че на Джони и Вени им писна да живеят принудително разделени и избраха засега да бъдат заедно в Нигерия, откъдето Джони е заминал преди години, за да си търси щастието на по-добро място. Макар че човешките права не са на кой знае каква почит в Нигерия, не ми е известно да е бил преследван по политически и пр. причини, но е искал да има повече възможности за работа, да изкарва по-добри пари и да може да обикаля света. Сега е там, защото така иска нашата държава – да чака там решението на нашата държава, която трябва да избере дали едно младо семейство с дете да остане в България или да бъде принудено да замине. Това е семейство, което не се оплаква от положението на страната ни и е съгласно да работи каквото и да е за да си изкарва прехраната.

С Вени си пишем от известно време и ми се иска да публикувам част от нейно писмо:

веднъж, отдавна Джони ми каза, че иска да е богат… попитах го и как и
за какво ще си харчи парите, като  лично за мен парите биха загубили
стойност, ако ги имам в повече, а той ми каза – Има толкова места на
тази земя, които биха ме посрещнали и биха ми показали своите
интересни красоти, че едва ли един живот ще ми стигне да ги
посетя. Неговата мечта е вече и моя… Като „малка“ мечтаех за къща,
кола и голяма елха, сега мечтая да съм Свободна и любимите ми същества
да са наравно с мен… да бъдем окаляни до коленете с кал в Лагос, да
бъдем нахапани от бълхи в Тетевен, да бъдем във Флорида или Иран… но
да бъдем заедно! Другото не е живот – Свободата е велика сила, караща
човека да се чувства жив!

Вени, обаче, е все още тук, защото няма пари за билети и визи, а Джони все още не може да изкарва достатъчно в Нигерия, за да събере нужната сума: максимум 750 евро за еднопосочен по-евтин билет + 330 евро за виза = 1080 евро.

Ако успеем скоро да съберем парите, Вени и детето ще могат да заминат в средата на септември.

Ако можете и искате да й помогнете, пишете й на адрес: veniboro@gmail.com

UniCredit Bulbank
7 St.Nedelya Square Sofia,Bulgaria
BIC/SWIFT :UNCRBGSF
IBAN :BG35UNCR70001518356736
Ventsislava Valerieva Boro

Ако имате PayPal акаунт, можете да внесете парички на мейла й: veniboro@gmail.com

20 thoughts on “Докато чакаме държавата да вземе решение, можем да помогнем

  1. Pingback: Докато чакаме държавата да вземе решение, можем да помогнем | Bulgarian Blog

  2. Здравеите бих изкала да разбера какви са законите в Нигериа .Как може да се живее там чужденац от ЕС.

  3. След размисли и обсъждания решихме да публикуваме сметката, вместо да се налага да се свързвате с Вени, за да я научите. Ще публикувам след малко🙂

  4. Pingback: Да помогнем на семейство, разделено от държавата « Моето ъгълче

  5. Здравейте!
    Искам да БЛАГОДАРЯ на Mayamarkov и на всички останали, които преведоха пари по сметката ми!Нека доброто Ви се върне стократно!
    Относно законите в Нигерия, незнам много, но от това, което знам е ясно, че за да се разреши на чужденец престой там, е нужно да има основание.Така е и в Бг.Т.е аз за да остана там повече време, от разрешеното ми с виза, ще е нужно да кандидатствам за престой на основание брак с нигерийски гражданин.Тук идва въпросът, ако не ме одобрят…?Не съм запозната, какво следва…толкова знам за нигерийското законодателство…!Дано поне малко съм полезна.

  6. Като ви се събират пари – събирайте…
    (все ще има някаква полза – за някого)

    Но за другото все пак нека ви светна: госпожата с детето (Венцислава Боро) явно не е разбрала как точно стоят нещата с визовите спънки на мъжа й (или някое адвокатче с мерак за парички я е заблудило съвсем умишлено). Защото ако мъжът й (нигериеца) действително вече се е издънил нещо когато се е пънал да се пише „бежанец“ в България, то шансовете му след това да получи нормална българска виза са точно нула (ако ще и сто пъти да се връща до Нигерия и да се пробва оттам).
    Просто тези неща не се правят така – ако си чужденец и искаш да си уредиш работите в дадена страна, трябва още от самото начало много да внимаваш как точно тръгваш да влизаш – и всякакви преструвки по-добре да ги оставиш – вече не минават!

  7. Васко, да те светна. Човек може да влезе в една страна с един статут и да остане на основание на друг. Примерно, да влезе като студент и после да си намери работа в съответствие с имиграционното законодателство на дадена страна. Джони Боро е влязъл като бежанец, но е сключил законен брак и има право да легализира престоя си на основание на брака. Да искаш да станеш бежанец не значи да си престъпник – това се нарича „в процедура на предоставяне на убежище (или бежански или хуманитарен статут – на английски се изразява с общото „asylum seeker“) и също е законен статут. Не е забранено някой, който търси убежище, да се влюби. Не е забранено и да се ожени, ако е с легални документи, каквито е имал Джони. А човек, който се е оженил законно в една страна, има право да остане в нея на основание на брака.

  8. Нали знаете, че всеки човек едно от нещата, които силно не обича, е да го лъжат?
    Е, чудно ли е тогава, че и държавите не обичат, когато някой се опитва да ги лъже?
    Да, вероятно да лъжеш държавни органи не те прави точно „престъпник” – но все пак това добро ли е?

    Много хубаво стана, че се намеси тук именно ти, Светла. Защото ето че и аз самият, търсейки повече информация по случая, бях вече намерил точно писаното от тебе в твоя блог (онова под заглавие „Защото така!” 01.11.2010).
    И там знаеш ли какво „умно” изречение ми попадна пред очите?
    ” През 2004 година Джони Боро от Нигерия влиза в България с идеята да се опита да стане бежанец.”, пишеш ти.
    Ето за това става въпрос. Затова и аз по-горе писах за преструвките – защото подозирах, че нещата с Джони Боро стоят именно така – и твоите думи в блога ти само потвърдиха тези мои предварителни предположения.

    Да ти е хрумвало случайно някога, че самият статут на „бежанец” е предназначен за хора, които имат реална НУЖДА – а не които имат „идея” – да придобият такъв статут?

    За тебе това може да е „идея” (идеята да се да се опиташ да станеш бежанец) – за мен това е по-скоро опит за измама.
    Човекът явно се опитва да се представи за такъв, какъвто той не е.
    Дали това е престъпление, дали е нарушение, дали е нещо друго – все едно – за мен това е недостойно поведение.
    И предполагам, че и законите (и у нас, и по света) са направени така, че да не поощряват подобни опити за измама. А ако законите не са направени така, то значи трябва да се променят, за да не се дава предимство на хората, които се опитват да се представят за нещо, което те не са.

  9. Говорейки за измама – недопустимо е държавните органи да лъжат. А в тези случаи на разделените семейства със смесени бракове е точно така. Всеки от тях ще ви разкаже едно и също – отиват на приемното време на сектор „Миграция“ към СДВР, за да разберат от властимащите какво трябва да направят, за да изпълнят законовите изисквания и да ги оставят да живеят спокойно. И ако в този момент не задържат човека за Бусманци, както и след като е минал и другият редовен „репертоар“ към българската гражданка за това как не са се свършили българите, така че да го забрави (много по-рядко се прави проблем на мъж, взел чужденка, но обратното е трудно приемливо за нашенския „морал“), държавните служители в крайна сметка им казват – отиди си за виза Д и ще се върнеш, тогава ще си оправиш документите без проблем. И много хора, както в случая Джони е направил, вярват на институциите и изпълняват. Излизат и повече не могат да се върнат. Последиците са жестоки – разделени семейства, разбити животи, изгонени български граждани от и без това обезлюдената им родина. Измамата се състои в това, че „служителите“ дават инструкциите човекът да отиде да вземе визата с ясното съзнание, че после същите те ще дадат отрицателен отговор на молбата за виза. Все някой ден ще се даде гласност на тези човешки трагедии. Тогава необезпокояваните сега властимащи „служители“ на „държавния интерес“ ще трябва да дадат своето обяснение кое благо е наложило причиненото страдание, включително и на толкова български деца. Пострадалите вече са твърде много, за да може страхът и стигмата да продължават да ги карат да мълчат.

  10. Проблеми има, разбира се, и с традиционният тукашен нашенски морал, и с традиционната тукашна нашенска администрация – но нито едното от двете не подлежи на бърза и безпроблемна промяна. Много по-лесно и бързо би трябвало да може да се промени поведението и осъзнатостта на подаващите заявления за убежище – в днешния интернетизиран свят вече не е чак толкова трудно да си предварително запознат както със законите, така и с административните практики в страната, към която си се запътил…

  11. Съгласна съм, че е нужно човек да е запознат със законите и административните практики на държавата, към която се е запътил. Но в България достъпът до тази информация много трудно си прокарва път, и то ако има някакво малко подобрение от 2007г. насам (говоря за научните експерти!), то е само благодарение на изискваната от Европейския съюз информация. Дори на място да дойде чужденецът в Държавната агенция за бежанците или при миграционните власти към МВР, ще е истински късмет, ако намери служител на гишето, който да говори английски език. Оскъдните информационни съобщения по гишетата също са на български език. Отидете на гишетата към СДВР, където се подават документите за разрешения за пребиваване на чужденците (на бул. „Мария Луиза“), и ще чуете грубостите, обидите и виковете от страна на дългогодишните служителки там към буквално шашардисаните чужденци. Добре ще е някой да си направи такъв „социален експеримент“ и да го покаже, ще е трагикомично. Другият проблем е, че самите ни закони са неясни, с безброй замотани разпоредби „може и да може, ама може и да не може“, липсва правна сигурност. Законът за чужденците има за база разпоредбите от преди края на Студената война, след това многократно е докърпван с различните европейски директиви, които все още трудно намират приложение поради откровеното незнание на правоприлагащите служители …

  12. Добре, нека се поставим на мястото на един човек от Нигерия, който е обзет от „идеята” да се опита да стане бежанец (в България или в друга страна от ЕС).

    Приемаме, че българските закони са неясни, зле написани и т.н., и че българската администрация е ленива, некомпетентна, подкупна и т.н. (изобщо, приемаме за вярно всичко това, което valeriahappy описва по-горе).

    Затова се насочваме към законите и службите във Великобритания (като страна европейска и уважаваща закона и правото) и почваме да търсим информация как евентуално биха се отнесли там към едно наше (нигерийско) искане за убежище.

    След известно лутане из сайтове на институции попадаме на нещо, което би трябвало да се отнася за нас (като нигерийци):
    една страница с множество „Country Specific Asylum Policy Operational guidance notes” в сайта на британската „гранична служба” (UK Border Agency) към тяхното МВР.

    Отиваме на онази „Operational guidance note”, която е конкретно за Нигерия – и започваме да четем (14 страници текст).
    Текстът съдържа няколко вида съвсем конкретна информация:
    1. Разгледани са няколко различни потенциални основания, които човек от Нигерия би имал да подаде молба за убежище. (Тези реални основания са подробно и конкретно описани: с посочване на реални факти за извършено насилие на верска и племенна основа в една или друга част от територията на Нигерия и т.н.)
    2. Разгледани са и различните възможности хората в Нигерия да получат закрила срещу тези опасности ТАМ НА МЯСТО – и в този документ на британската администрация почти винаги се прави извод от типа, че застрашените от опасността „Х” могат да бъдат защитени чрез „Internal relocation” (т.е., като променят местоживеенето си вътре в рамките на територията на страната – един вид, на потенциалните търсещи убежище и статут официално още от сега им е казано, че ако ако се чувстват реално застрашени на една част от територията на Нигерия, то нищо не им пречи да се преселят в друга, по-сигурна част от територията на Нигерия…)

    Изобщо прочитането на поне един такъв документ („Operational guidance note” на UKBA за която и да било конкретна страна) би помогнало на всеки да се ориентира как точно биват разглеждани молбите за убежище във Великобритания (и в други страни от ЕС).

  13. Васко, нали разбра, че човекът отдавна не иска да бъде бежанец. Просто той и съпругата му – българка искат да живеят заедно в България, ако може, а не в Нигерия. Аз самата, ако се бях оженила за нигериец, мисля, че бих поставила изрично условие да живеем в България, а ако се бях оженила за швейцарец, мисля, че бих приела за нормално той да иска да отидем в Швейцария. Смята се за разумно, нормално и човешко семейството да се събере в държавата, приемана за по-читава. Не е необходимо човекът от по-нечитавата държава да бъде тормозен, лъган, гонен и т. н., докато и двамата започнат да се питат коя от двете държави всъщност е по-читавата.
    Впрочем според теб какво да правят влюбени като Венцислава и Джони, ако произлизат от две различни идиотски държави и И ДВЕТЕ идиотски държави откажат да приемат партньора-чужденец? Какво им остава, освен да се самозапалят пред съответното учреждение? Това ли трябва да стане, за да се оправят нещата и да просветнат някои елементарни истини на някои хора?

  14. mayamarkov, в случая проблема на човека от Нигерия е именно в това, че е подходил неправилно още от самото начало – грешката му е в избора на пътеката (не съвсем „клинична“) : „влиза в България с идеята да се опита да стане бежанец“. Ако беше влязъл в България по някой от нормалните начини – например като студент (ВУЗове в БГ все пак „дал господ“, както се казва), той днес нямаше да има тези проблеми.

  15. Васко, по дяволите, какво значение има как Джони Боро (той си има име) е влязъл в България? По каква точно логика гаврата на бюрократите с българската гражданка по рождение Венцислава Боро и тяхното общо дете Тереза, също българско гражданче по рождение според българските закони, се оправдава от това каква „пътека“ е избрал бащата преди години? Може да е влязъл като турист. Може да е минал „зелената граница“ пълзешком. Ако е нарушил българското законодателство, държавата може да му поиска сметка за това, както би я поискала от теб или от мен. Но изгонването му е посегателство върху основни права на съпругата и детето му. И фактът, че някои хора в България недолюбват черните, не е никакво оправдание.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s