Виртуалното робство

Когато синът ми беше в 6 клас направи торент сървър на домашния ни компютър. Този компютър не беше никак мощен, но все още не можехме да си позволим дори най-евтините „първа употреба” конфигурации. Защо си създадохме това неудобство при положение, че тогавашният ни местен Интернет доставчик имаше торент и по вътрешната мрежа можеха да се свалят бързичко всякакви неща. Защото синът ми не беше симпатичен на един чичко, който реши да го банне. Същият чичко не харесваше и други деца и ги банваше когато му се прииска. Веднъж дори ни спряха достъпа до Интернет и се наложи да бъда някак не съвсем любезна със служителя, който беше взел решението. Обидените и тормозени деца се насочиха към нашия торент и си прекарваха чудесно.

Спомних си за тази история преди малко, докато четях за DIASPORA* – нещо, за което бях чула от един приятел и което ме домързя да проучвам, понеже на първо четене имаше нещо, което не ми стана ясно. Мисля, че този мързел и нежеланието да инвестираш време в разучаването на някакво уеб приложение е типичен за масовия Интернет потребител като мен. Ето защо аз и другите масови потребители използваме Фейсбук, Gmail, Google+, wordpress.com и пр. продукти, които някой е програмирал за нас, за да си служим с тях без усилия.

Познавам и хора, които не ги ползват не защото не искат да си губят времето, а защото ги е страх да не разкрият твърде много лична информация за себе си и пр. Макар че винаги съм казвала, че е предвзето да се оплакваш от тази опасност, понеже ти самият решаваш какво да споделиш. Така е, но истината е, че човек се изкушава да си качи това и онова онлайн вместо да разчита единствено на собствения си компютър или други собствени носители на информация. По-удобно е да имаш достъп до всчико, което би могло да ти потрябва без да се налага да си носиш компютъра, а може и да нямаш собствен компютър. И така лека-полека прехвърляме важни неща онлайн,    където пък можем да работим по тях, а и да ги споделим. Започваме да предпочитаме сървърите на известни уеб компании вместо собствените си компютри. И така им поверяваме голяма част от живота си.

В това няма нищо лошо ако хората са коректни и компетентни. В това има нещо лошо ако не са. Или пък ако имат лош късмет и им се скапят сървърите. Или пък ако станат монополисти. Което не е лошо само по себе си, но създава предпоставки за злоупотреби или пък занемаряване. Започваме да ставаме прекалено зависими от големите добри играчи. Започваме да ставаме прекалено зависими от повече от един добри играчи, тъй като големите се опитват да ограничат избора ни, така  че да им останем верни и започваме да ползваме няколко сходни приложения заради някакви относителни преимущества. Когато, обаче им станем твърде верни, те може да спрат да се стараят, понеже вече сме им в ръцете. Освен това би било изключително трудно просто да се откажем не само защото сме свикнали да ползваме услугите им, ами защото твърде много наши познати, приятели, партньори, колеги и пр. са вече там и никой не би искал с лека ръка да се раздели с вече изградените мрежи. Което пък ограничава общуването ни с необвързаните в тези мрежи хора. За последното мислих и писах наскоро, а за награда получих един коментар с линк към статията, която въхнови настоящото писание.

Ето защо пуснах едно „заявление” към DIASPORA* и смятам да се опитам да участвам в децентрализирането на Интернет. Дано не ме домързи.

Все още не мога да разбера напълно ДИАСПОРА*, но това което разбирам е че това е социална мрежа, която не се носи от един-единствен сървър или пък от сървърите на една-единствена фирма, а от отделните компютри, принадлежащи лично на разни хора. Сигурна съм, че няма да е толкова лесно и приятно (особено в началото), но все пак е един мъничък жест, който запазва правото ни на избор.

Не придиряйте за печатните грешки – много ми се спи. Ще редактирам друг път.

11 thoughts on “Виртуалното робство

  1. Сривът на „големите играчи“ които вече не предоставят добри услуги става невероятно бързо. Hotmаil и Myspace отиват в историята, за 1 година вече никой не си спомняше за ICQ в полза на skype…

    Тва й е хубавото на неограничената конкуренция – никой не може да използва нечестни предимства като връзки с властта, физически методи и т.н. за да задържи господстващото си положение на пазара, въпреки че потребителите предпочитат неговите конкуренти🙂

  2. Pingback: Виртуалното робство | Bulgarian Blog

  3. Аз това, което разбирам от DIASPORA е:
    Няма lock in. Тоест не си ограничен в избора на това кой ще ти съхранява профила и с кого ще го споделяш.
    И още други неща,има подобно на кръговете в Плюс и privacy е в твоя пълен контрол, притежаваш данните си и достъпа до тях.
    От Ясен Праматаров разбрах за https://diasp.org/ място, където безплатно хостват профила ти и можеш да станеш част от DIASPORA. Ясен пише дисертация за социалните мрежи и май повече е наясно с DIASPORA.

    @Longanlon
    Предварително се извинявам на тези, които не са запознати с теориите, които споменавам, мързи ме да ги обяснявам.
    Добре съчетани мрежовия ефект (просто казано броя потребители) и заключването в услугата (lock-in) създават монопол.

  4. какъвто монопол имаха майспейс и айсикю нали🙂 а едно време, не знам дали даже си го спомняте, яху беше ДЪ търсачката…

  5. Анонимния коментар е мой.
    Разликата между тези компании, за които пишеш и Facebook и Google е, че тогава при тях не е имало монопол имали са достатъчно силни конкуренти. Facebook и Google нямат равни в това, което правят (не става въпрос за качество, а за място на пазара).
    За достатъчно силните конкуренти на услугите, които споменаваш мисля ще се сетиш и сам.

  6. достатъчно силните конкуренти не си съществуват ей така, те се появяват като мижави конкуренти с 5 потребителя и успяват да се разрастнат на база на някаква нужда – нужда на потребителите от алтернатива на това, което основната фирма предлага, като привличат все повече доволни потребители към себе си.

    Яху си беше точно монополист на интернет търсенето но монопола му не изтрая в момента, в който никому неизвестния гугъл не го би с изчистен дизайн и по-добър алгоритъм за търсене – което се оказа, е точно което масовия потребител иска

    точно това се опитвам да ти кажа – в свободна конкурентна среда като интернет, където потребителския избор не е ограничен от нищо, няма абсолютно никакво значение колко голям и мощен монополист си – всеки който предлага по-добра услуга и привлече потребители може да те бие за отрицателно време.

  7. Съгласен съм с уговорката, че не е просто по-добра услуга, а иновация. Това и пише в цитираната от Лидия статия, че монополистите спират да иновират.
    Според мен не е задължително нещата да се повтаря особено в Интернет където средата (условията) никога не е оставала една и съща.

  8. @Longanlon: Разликата между твоя пример и Фейсбук/Гугъл (с екстрите) е в разходите за смяна на доставчика. Преминаването от Яху (Алтависта помни ли я някой?) на Гугъл не ти струва почти нищо, докато извличането на информацията ти от Гугъл мейл/док/плюс/ток/… е сериозна техническа задача.

    Основната цел на Диаспора е да сведат до минимум разходите за смяна на доставчика. А дали ще стане ми е трудно да кажа (при положение, че изобщо не използвам въпросната категория услуги).

  9. А моят син на година и два месецая ми каза „Тате“ и ме прегърна.

  10. хех спасе тва ми напомня на воя на тия дето ползваха фликр дето го дигнаха че видиш ли като минеш от платен на безплатен акаунт ти изтривал някакви снимки и с това ги ощетявал щото … ги били губили завинаги тия снимки

    аз ли съм ги карал да не си ги пазят на компютъра а да разчитат на некакъв сървър дето не е под техен контрол на хиляда километра, при това само един?!?

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s