Обичам да откривам топлата вода

Когато публикувах интервюто с Българка, се надявах да получа отговори с лични мисли и чувства по въпроса дали и как пречат забрадките и езаните. За съжаление, лични отговори почти липсват.  Но пък ми казаха, че България е светска държава, както и че съдът в Страсбург се е произнесъл по някакъв начин и че няма смисъл ние, простосмъртните да си губим времето да мислим със собствените си глави и да изразяваме собствено отношение.

Аз пък си мисля, че каквото и да реши съдът в Страсбург (или който и да е съд), каквото и да е записано в която и да е Конституция, истинският живот се случва извън страниците на съдебните решения и законите. Именно там се решава дали Иван да пие ракия с Хасан, дали някой да си продупчи автобусния билет, дали да свали забрадката на минаваща по улицата жена, дали същата тази жена да „трансформира” забрадката си в каскет, за да не я нападат отново и т.н.

В същия този живот има време, което всеки от нас може да отдели за да помисли по тези ( и всякакви други регламентирани от институции въпроси), да осмисли решенията на институциите, да реши дали е съгласен с тях и защо (не), дали да се подчинява или да не се подчинява на тези решения и защо, както и да поеме отговорността за решенията си.

В същия този живот има и място, в което всеки от нас може да се среща с други и да слуша техните мисли и чувства, да среща колкото се може повече други и да чуе колкото се може повече мисли и чувства, без да бърза да убеждава, а да се опита да види голямата шарена картина, искрено да пожелае да узнае истината и да постъпи според нея. Ето една такава среща.

Би било хубаво християни и мюсюлмани, секуларисти и мултикултуралисти, атеисти и вярващи, учени и теолози да се събират по-често – не за да печелят спорове, а да търсят истината. Последното, обаче, е невъзможно, когато всеки смята, че отдавна е наясно с истината и това, което следва е другите да заживеят според тази истина. Още по-невъзможно е и когато хората се смятат, че търсенето на истината не е тяхна работа, а работа изключително на компетентните органи.

Advertisements

14 thoughts on “Обичам да откривам топлата вода

  1. http://www.webcafe.bg/id_1904563368

    Предполагам, че съм доста ограничен и нетолерантен към културната идентичност и многообразие, но пребиването с камъни меко казано ме смущава!

  2. 🙂 Въпреки опасността да насочим разговора тук главно към темата „пребиване с камъни“, ще се изкуша да споделя тук и следната информация по този повод (която ми се струва дори по-смущаваща от традиционното „пребиване с камъни“):
    http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=933975
    Неделя, 19-ти Юни 2011
    „Еврейски религиозен съд осъди на смърт чрез пребиване с камъни бездомно куче, тъй като реши, че в него се е преродил адвокат, обидил съдии в миналото, предаде Би Би Си. Кучето влязло във финансовия съд в Ерусалим преди няколко седмици и отказвало да излезе оттам. Това напомнило на един от съдиите за случай на вече починал прокълнат адвокат. Преди 20 години съдиите помолили духа да влезе в тялото на куче. Представител на съда помолил деца от квартала да изпълнят присъдата, за да освободят животното от духа. Кучето обаче успяло да избяга, преди да бъде изпълнена присъдата, съобщи сайтът Ynet.“

    Дори и в това кратко описание на случката могат да се очертаят някои многосъществени елементи на съвременната ситуация в Израел:
    1. За обида на съдия се полага наказание от типа „духът ти да влезе в тялото на куче“.
    2. Това куче обаче, ако се появи в съда, съдът вече взима решение да се отнесе по-хуманно с животното и да го „освободи от духа на прокълнатия адвокат“.
    3. „Освобождаването“ на кучето от духа на адвоката се извършва чрез … „убиване с камъни“.
    4. Хепи-енд: свободолюбивият дух на самото куче надделява над целия абсурд на ситуацията и кучето успява да избяга…

  3. Всъщност „пребиването с камъни“ е само повод да изразя едно свое притеснение от текстове написани в Корана. Би ми било интересно да разбера от някой мюсюлманин как той възприема една такава повеля, дали я приема и т.н. Ако не я приема как тогава се разбира със своя Господ, който всъщност му е наредил да пребива до смърт омъжена прелюбодейка. Позволявам си да ги пиша тези неща тук, защото Лид апелира за диалог между различията. Аз не мога да се сетя за нещо по-различно и дори отблъскващо ме от въпросната наказателна мярка предписана в Корана. Може и да бъркам и да е разбирам, но нека някой мюсюлманин да разясни.

    А иначе темата може да е още по-обща – за догматичното мислене.

  4. Лид, защо смятате, че другите не се замислят за тези неща? Или не изказват лично мнение?

    Отговарям Ви и във връзка с предишната тема „Разговор с една Българка“, където Маямарков споделя как забрадките пречат на изпитващите да си вършат работата, например. В една светска държава това не трябва да се случва: в държавен университет (или което и да било учебно заведение, където правилникът го изисква) мюсюлманите са длъжни да се съобразяват с правилата и това е работа на съответната управа. Достатъчно е да се спазват законите и да се прилагат.

    Общуването въобще е трудно, да не говорим за представители на различни култури. Ние имахме едно семейство приятели мароканци, с които се харесвахме до мига, когато те ни поканиха на гости и жената стоеше непрекъснато в другото помещение. Карим ни обясни в някакъв миг, че Сафа била свикнала и това не я обиждало, но аз не го възприех така, нито мъжът ми. После се срещах няколко пъти навън само с нея, но беше невъзможно да се събираме семейно (у тях или у нас) заради присъствието на мъжа ми. Връзката ни постепенно се разпадна. Аз така и не разбрах защо трябваше да се спазват толкова строго в случая обичаите им, но явно, че тази двойка мароканци ги спазваха дори спрямо нас – едни обикновени съседи.

    Както виждате е нужна взаимност.

  5. @ Сирков: мен ме смущава най-вече фактът, че деца са избрани за екзекутори.

    @ Витаминко: отговорът ти ме подсеща за намерението ми да разгледам как се развива шариатското право – в една книга от съвременен ислямски теолог (иранец) се казва, че разни моменти се подлагат на преосмисляне и нови тълкувания – имало нещо като специален съвет. Но нека се сега да не се мъча да импровизирам.

    @ Петя: не мисля, че хората не мислят; просто ми се иска като ги поканя да споделят мислите си, да не цитират само чужди мисли или да ми казват, че няма нужда да мислим, понеже някой вече го е измислил. Благодаря за твоята споделена случка.

  6. Не си спомням в Корана да пишеше нещо за пребиване с камъни, а достъпните ми източници изрично посочват, че не пише. (Затова пък пише други интересни неща и затова противно на Херт Вилдерс, който иска тази книга да бъде забранена, аз препоръчвам на всеки да я прочете. Дори бих казала, че според мен прочитането й е граждански дълг на всеки съвременен човек.)
    На битово равнище, за което говори Лид, смятам, че забрадките ще продължат да създавам проблеми в Европа до евентуалната пълна победа на ислямизма. (Говоря за проблеми на жените, които ги носят – че стават прицел на нападки и нападения, а не за проблема с изпитните измами, който споменах другаде.)
    Защо е така? Защото според мен само победа на ислямизма може да наложи ислямската забрадка като елемент от начина на обличане (dress code) в Европа. Начинът на обличане не се налага със закон; ако се появиш гол на публично място, ще ти проверят психичния и алкохолен статус и най-много да те глобят или окошарят за „нарушение на обществения ред“. Но същевременно в никоя страна, колкото и да е цивилизована, отделната личност не е свободна да се облича както иска. Обществото си има свои начини да налага начин на обличане. Затова, колкото и да ми е удобно по пижама, не си и помислям да ходя в този вид по улиците. А ако го направя (без да имам свръхважна причина – напр. да бягам от пожар), ще очаквам лоши неща. И ако кажа, че моята религия изисква от мен да ходя по пижама, бих очаквала това само да влоши нещата още повече.
    Не оправдавам биячите, които нападат жени и им свалят забрадките. Това е престъпление и те трябва да бъдат преследвани и наказвани. Но не смятам, че държавата има сила да разчупи дрес-кода. Тя може само да го промени.
    Езанът според мен буди неодобрение и заплаха у почти всеки немюсюлманин като елемент на чужда и враждебна култура, а освен това повечето хора не го харесват и естетически. Според мен повечето читатели смятат това за толкова ясно, че не виждат какво има да се пише и дискутира тук. Мен по-скоро ме интересува и притеснява въпросът защо „Българка“ и други мюсюлмани не разбират какво ни пречи езанът; и наистина ли не разбират, или се правят на ударени, и ако е последното, какво ги кара да се правят на ударени. Във всеки случай, ако мюсюлманите държат да дразнят околните с езана, не следва да се изненадват или сърдят, ако въпросните околни със зъби и нокти се борят срещу строежите на джамии. В Испания се е стигало дотам да се пуска слух, че на мястото на проектираната джамия е заровена свинска глава – което автоматично отменило плановете за строеж.

  7. @ Майя: защо говориш в множествено число? Аз познавам и други немюсюлмани освен себе си, на които не пречи езанът, както и такива, на които им харесва. Но говоря само за себе си и не смятам, че моето отношение е самоподразбиращо се. Така че би било по-коректно да пишеш „Възприемам исляма като чужда и враждебна клултура, а оттам и езанът ми пречи като елемент на такава култура“ 🙂

  8. @Мая: Здравей Мая! Аз направих справка в „Превод на Свещения Коран на балгарски език“ от проф. д-р Цветан Теофанов, http://d1.islamhouse.com/data/bg/ih_books/single/bg_Translation_of_the_Meanings_Quran.pdf

    Та в този превод на Корана в Сура 4 „Жените (Ан-Ниса)“ ето какво прочетох:

    „15.А срещу онези от жените ви, които извършат прелюбодеяние, вземете четирима
    измежду вас за свидетели. А засвидетелстват ли, дръжте жените в домовете, докато
    смъртта ги прибере или Аллах им стори път.
    16.И на двамата от вас, които го извършат, причинете страдания! А ако се разкаят и
    поправят, оставете ги! Аллах е приемащ покаянието, милосърден.
    (Според повечето тълкуватели, и двете горни знамения се отнасят до
    прелюбодеянието като форма на разврата. Първото разкрива наказанието за
    прелюбодеяние при семейните, а второто наказанието за прелюбодеяние при
    несемейните. Те се прилагали през ранноислямския период. С по-късните знамения
    и хадиси тези положения са отменени и са въведени други наказания определен
    брой удари с тояга за прелюбодеяние на несемейни и убиване с камъни за
    прелюбодеяние на семейни.)“

    В интерес на истината трябва да кажа, че в оригиналния текст не пише за пребиване с камъни, а в коментарът под знамения 15 и 16, който пък насочва към някакви по-късни ислямски знамения, явно извън Корана. Така или иначе в знамение 15 се предлага отнемането на живот заради прелюбодеяние.

  9. @Lyd: Единственото нещо в езана, което би могло да разгневи някой християнин е изречението, че Мохамед е пратеникът на Бог. Думата Аллах означава Бог, така, че тя едва ли трябва да дразни някой религиозен монотеист. В крайна сметка това което аз разбирам е, че езанът проповядва монотеизма, т.е. единствеността на Господа. Това принципно би трябвало да удовлетвори и един християнин, т.к. християнството също е монотеистична религия. Светата Троица така или иначе се тълкува като три аспекта на единия Господ. Последното липсва у исляма, но това по-скоро може да е повод за теологична дискусия, но едва ли за омраза.

    Иначе от естетична гледна точка всичко зависи от това дали ще е добре изпят и дали ориенталските мелодични мотиви са по-вкуса ни.

  10. Лид, ти си единственият мой познат немюсюлманин, на когото езанът не му пречи. А познавам доста хора. Затова мисля, че имам пълното право да използвам множествено число. Неотдавна самата ти писа: „…В нашата страна расте толерантността спрямо нетолерантността и омразата. Като че все повече хора са убедени в неща като „ислямизация“, „турцизация“, „циганизация“, както и в необходимостта да се борим срещу тях, каквото и да означава всичко това.“ Е, защо аз или някой друг трябва да прикрива този факт? Пък и нали целият проблем е големият брой на хора като мен, на които им пречи езанът. Ако бях единичен случай или малцинство, щях да стисна зъби и да приема волята на мнозинството, както според мен се полага на малцинството в такива случаи. Но аз не разбирам защо на група хора, която според мен е мнозинство, без разумно основание се налага да търпят нещо, което те не желаят.
    За да разберем наистина кой в случая е малцинство и кой – мнозинство, следва да направим референдум. Според теб какъв ще бъде изходът от такъв референдум в София? И полезно ли ще е да се прави, или по-добре е някой да прояви здрав разум и да сложи volume-то на min? И ако този някой няма здрав разум, а само воля за победа, няма ли да е по-добре общината да изпълни това, което според мен й е задължение, преди някой юнак като Волен да е взел нещата в свои ръце?
    За протокола, в Швейцария проведоха подобен референдум и се видя това, което всички и без това си знаят – че мнозинството коренни европейци са против исляма. Друг е въпросът дали това е добро или лошо. Можеш да кажеш, че според теб мнението на мнозинството коренни европейци трябва да бъде пренебрегнато или да се опита то да бъде променено било с убеждение, било с промиване на мозъците, било с репресивни мерки. Но не виждам смисъл да отричаш, че това мнение отговаря на моето множествено число.

  11. Ок, Майя, разбрах ти идеята. Обаче тук възниква въпроса за смисъла, който влагаме в думата демокрация. И аз и ти я възприемаме като власт на мнозинството над малцинството. Само дето на теб тази диктатура на една над друга група ти харесва, а на мен не. Има и хора, които смятат, че демокрацията е друго нещо – обществено устройство, в което има плурализъм и се дава възможност и на малките групи да дишат и да бъдат себе си стига да не нарушават човешките права на други хора. Сега пък трябва да се уточни какво са човешки права. Ами ако приемем някои международни конвенции, харти и бла-бла, остава да проверим дали изпълняването на езан нарушава човешките права на тези, на които не им звучи добре. Можем и да проверим дали лишаването на други от изпълнението на езана е нарушение на човешките права. Ако нещата с езана стоят по същия начин като с музиката, която се чува от кафенетата, озвучаването на супер-маркети, молове и пр. … тогава си представям как се заражда народно движение за или против някой от тези видове музика и се решава с референдум дали да звучат или да не звучат тук и там. НО ако супер-маркетите и моловете са някакъв вид частна собственост, то какво да кажем за рекламите по публичната телевизия Канал 1?

  12. Права си, че много мюсюлмани – вероятно всички, които са „истински“ мюсюлмани, т.е. наистина вярват, а не са просто свободомислещи дегенерати, родени в мюсюлмански семейства – са убедени, че ако им се забрани да тормозят околните със своя езан, това нарушава човешките им права. Аз също искам за всяка личност и малцинство правото да диша (още повече, че аз самата твърде често съм в малцинство). Но за някои групи, независимо дали са в мнозинство или в малцинство, „да дишат“ означава да се качат на главите на другите и да си седят там. Докато мюсюлманската общност има такова отношение, тя не може да очаква добро отношение с другите общности. Също и докато осъществява демографска и териториална експанзия.
    Мнозинството коренни европейци смятат липсата на „ориенталски напеви“ в звуковата среда за част от културната си идентичност. Музиката в кафенета и молове може да дразни, но не накърнява културната идентичност. Аз в случая дори не засягам въпроса дали езанът надхвърля някакви децибели или се пуска в странни часове на денонощието. Приемам за дадено, че той е в разумни децибели и часове. Ако е така, според мен той би могъл да се пуска в квартали и селища, където мюсюлманите са местно мнозинство, стига те да го искат.

Коментари са забранени.