Референдум = демокрация?!?

Не мисля, че референдумите са средство за пряка демокрация. В тях имаме ограничен и предпоставен от политиците избор между „Да” и „Не”. Липсва ми нюансът, а още по-лошо – липсва ми диалогът – не онзи, в който се опитваш да бъдеш най-убедителен и да продадеш идеята си, а онзи, в който се събираш с другите за да търсиш истината, да  чуеш другите, да видиш как всеки добавя своето парченце познание, за да се събере колкото се може по-голяма и подробна картина, така че доброто решение да изплува само и да стане очевидно – като онези магически картинки, които можеш да видиш чак след като си се отказал да ги постигнеш.

9 thoughts on “Референдум = демокрация?!?

  1. Без съмнение, референдумите са инструмент на пряка демокрация. Въпросът е дали пряката демокрация има много общо с това, което ние с теб разбираме под демокрация🙂. Много ти препоръчвам един текст на Бенжамен Констан – „За свободата на древните, сравнена със свободата в модерните времена“ – sclgtm.files.wordpress.com/2010/03/konstan-txt-08.doc

  2. От една страна референдумът е хубаво нещо, защото много точно показва какво иска народът.
    Но от друга има проблем – голяма част от хората просто нямат необходимата информация и не биха могли да дадат адекватен отговор.
    Нож с две остриета, както се казва.

  3. Референдумът е средство за манипулация. По много причини. 1. Организиращите референдума формулират въпроса така, че той да отговаря на техните цели. 2. Болшинството от хората не се интересуват за неща извън ежедневните им потребности и ако изразят някакво мнение по въпроса на референдума, то ще им е внушено. 3. Малкото информирани и критично мислещи хора винаги имат различия в мненията си, и така техните разумни виждания по поставения въпрос се смазват.
    Изобщо, сегашната „демокрация“ е най- чиста проба демагогия.

    И нещо по отношение на списъка с тормоза върху мюсюлманите. Истински вярващите хора заслужават уважение. Независимо каква религия изповядват. Но истински вярващите хора никога не парадират с вярата си. Те живеят тихо, кротко по Божиите закони. И ако им се случи нещо недобро, приемат го като Божие наказание, защото всички сме грешни.
    Не ме разбирай погрешно, не съм от кротките понасящи несправедливостите хора. Но не приемам когато се правят такива списъци и се правят обобщения. По същия начин, някой ще направи списък на счупените прозорци и обраните църкви и ето кавгата е готова.

  4. Референдумът не е средство за манипулация…(…) Господин Кръстев:
    1. Референдумът е избор. Ако има избор, има алтернативи. В противен случай няма избор. Това как стилистично е формулиран изборът върху бяло листче е въпрос на вкус. От там нататък считам за пределно ясно, че когато се провежда референдум, то това се случва, тъкмо защото в обществото се наблюдават различни гледни точки, т.е. един референдум не може да бъде формулиран така, че да не отразява тези гледни точки, в противен случай никой не би си направил труда да гласува.
    2. Не е нужно да си тютюнопроизведител, за да гласуваш на референдум за или против тютюнопушенето на обществени места. С други думи: Референдумът се провежда имено за да отрази нуждите на цялото общество, а не непременно на хората, които силно се интересуват за неща извън ежедневните им потребности. Приемайки че медийната система е такава, която служи за самонаблюдение на обществото и такава която си прави труда да се канализира върху дадени проблеми, за да ги дефинира и разпространи тяхното естество в разбираем вид, ДА, естествено, върху общественото мнение ще бъде повлияно. Което не е нещо лошо само по себе си, имайки предвид, че „болшинството от хора не се интересуват“. По този начин се легитимира политика.
    3. Не говорим въобще за мнения, а за избор. Ако това трябва да означава, че горките критично мислещи хора не могат да сместят критичната си мисъл в избора „да“ или „не“, то могат просто критично да не гласуват.

    Лид, референдумът е директна демокрация, защото той не предполага легитимирането на политика, която да се проведе от представител на обществото, а именно защото обществото прави политика чрез референдумът. С други думи, когато има референдум, няма виновни за неусшената политика, просто защото всички са виновни.
    От друга страна делиберативните процеси, които се осъществяват по време на провеждане на политика, тъй като не са задължителни в никакъв случай, са работа на медиите и съседите..
    Но тъй като, повтарям, при референдумът няма място за легитимност на политиката, а обсъждането на някой въпрос преди предприемане на някоя политика е до някаква степен условие за нейната легитимност, то когато става въпрос за референдум, обсъждането на въпроса си е лична работа на гласуващите. Разбира се делиберативни процеси ще има(тук например), но главно това остава работа на медиите и обществеността.

  5. Генади нищо лошо няма в правенето на списъците и описване спецификите на инцидентите. Лошото, което според мен се прави е, че според мюфтийството тези инциденти са признак на нов възродителен процес, т.е. на целенасочена държавна политика, което не виждам в съвременните условия как точно ще се случи.

    Уважение заслужава всеки по презумция, дори да не е вярвящ.

    Относно референдумите, аз не съм бил свидетел на такъв в България или поне не си спомням и оттам нататък каквото и да се опитам да кажа ще са просто предположения. Мисля че в БГ нямаме никакъв опит с референдумите. Относно първата ти забележка мисля, че не е задължително въпросът, който ще се подложи на референдум да се формулира от ограничен кръг хора и след това да се поднесе на широката общественост.

    Швейцарците май са доста напред с референдумите. Правят референдуми за доста неща.

  6. От времето, когато хората са можели да се съберат на агората или на поляната под дъба (аз лично харесвам именно варианта на германския тинг или славянското вече😉 ) демокрация НЯМА. Ако си сложим ръката на сърцето, ще кажем, че представителната демокрация е толкова демокрация, колкото безалкохолната бира е бира, секса с презерватив е секс. Навсякъде управлява една плутокрация, която прикрива диктата си къде по-умело (вариянта в западния „демократичен“ свят), къде го прикрива по-дърварски или изибщо не го прикрива (нашенския вариант).
    Пробутват ни този „политически Макдоналдс“ и ни уверяват, че иначе не можело. Естествено, за пилитиците това е единствения варинт…
    Но така ще продължава, докато достатъчно много хора не осъзнаят, че политиците са напълно безполезна и ненужна сган.
    Така че референдумите са в момента начина, който най-близо се доближава до идеята за истинска демокрация. Вярно е, че имат кусери, но представителната демокрация е пълен бълвоч.
    Важното е референдумите да се провеждат след достатъчно сериозен и широк дебат, така че да се обмислят всички гледни точки и техните предимства и недостатъци.

  7. „Липсва ми нюансът, а още по-лошо – липсва ми диалогът – не онзи, в който се опитваш да бъдеш най-убедителен и да продадеш идеята си, а онзи, в който се събираш с другите за да търсиш истината, да чуеш другите, да видиш как всеки добавя своето парченце познание, за да се събере колкото се може по-голяма и подробна картина, така че доброто решение да изплува само и да стане очевидно – като онези магически картинки, които можеш да видиш чак след като си се отказал да ги постигнеш.“

    Това направо си е философски въпрос. Ето какво мисли един психолог по въпроса с многото избори и възможности, от които да избираш и да вземаш решение.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s