За тормоза над мюсюлманите у нас

На 20 май тази година, по време на петъчна молитва в столичната джамия Баня Башъ, активисти на Атака нападнаха богомолци и така се стигна до грозните сцени, които останаха увековечени на видео. Писах за това в блога.

На 13 юни научих, че на предния ден отново е бил пребит богомолец, до същата джамия. На следващия ден гледах по телевизията Хюсеин Хафъзов, секретар на Главно Мюфтийство и така научих, че в последните години има над 120 осквернявания на джамии, палежи, нападения над мюсюлмани.

Това беше поводът да посетя сайта на Главно Мюфтийство, където прочетох изявлението до медиите от 13 юни, в което се изразяваше огорчение, че гражданите и институциите не са се разграничили от акта на насилие. Веднага открих Хафъзов във Фейсбук и му писах. Описах това в блога.

Малко по-късно изпратих и мейл на Мюфтийството. Публикувах го в блога с коментар.

Скоро след това получих отговор от Хафъзов и така се започна един дълъг разговор в писма. Аз настоявах да получа списък с онези 120 случая и документи, които да ги доказват, както и обяснение за онзи пасаж, с който не бях съгласна в изявлението на Мюфтийството.

Не бих казала, че разговорът с Хафъзов протече гладко и благо. Единият от нас подходи с недоверие, което пък събуди недоверието на другия. Имаше и остри и хладни реплики, но важното е, че никой от нас не се оттегли от разговора, а накрая стигнахме и до резултати. За съжаление, въпросните резултати няма да помогнат утре да се събудим в страна, в която цари етническа и религиозна хармония, но могат да дадат своя принос, за да се задвижи нещо. Както съм писала и преди – не знам какво точно трябва да се направи, но това е една от причините да споделя с вас – повече глави мислят по-добре.

Целият документ с информацията, която ми изпрати Хафъзов можете да изтеглите ТУК, но аз ще си позволя да предложа и свое обобщение, както и да копирам един списък.

И така …

На въпроса ми за изявлението на Мюфтийството до медиите, Хафъзов отговори, че не е бил визиран случая на нападението на атакистите над богомолците, а случаят с пребитото по-късно момче в двора на джамията. Тъй като се случват някакви промени с адреса на Мюфтийството, не мога да открия целия текст и да се уверя, че това е така, така че ще приема отговора на Хафъзов. С това, обаче, не затварям темата за това как немюсюлманите научават за насилието над мюсюлмани, как реагират на това и т.н.

На въпроса ми за документирането на случаи на насилие, Хафъзов отговори с по-голямата част от 15 страничния документ.

Според Хафъзов, не е възможно да се предостави официална документация за всички случаи, тъй като в много от случаите на са подавани официални жалби. Това е така, защото тези, които са уведомявали полицията са смятали, че не е нужно да подават официална жалба, след като на мястото на инцидента са дошли полицаи. Освен това са били и подвеждани от представители на компетентните органи, които не са приемали съставени жалби с обяснението, че не е необходимо след като е съставен протокол. Склонна съм да вярвам, че точно по този начин някои представители на компетентните органи са си измивали ръцете, понеже лично на мен, например, ми се е случвало да мисля, че подавам жалба в прокуратурата и да се оказва, че всъщност не е заведена с входящ номер и прокурорът ме е измамил. И до ден днешен не съм съвсем наясно с процедурите по подаване на жалби. Колко от читателите са наясно?

Хафъзов смята, че част от хората са спрели да виждат смисъл в подаването на жалби, тъй като оплакванията им така и не са били взети насериозно и не са последвали мерки за издирване на извършителите и пр. Склонна съм да му вярвам, тъй като аз самата съм била жертва на насилие, а също и мои близки.

Въпреки това, Главно Мюфтийство настоява и напомня, че е важно да се подават жалби и да се настоява за спазване на надлежните процедури. Още преди година Мюфтийството е имало среща с представители на МВР, на която са обсъдени тези проблеми. Което, разбира се, не означава, че хората в провинцията ще спазват процедурите по ред причини – непознаване на процедурите, несъдействие от компетентните органи, страх от репресии и пр.

Какво всъщност се случва в страната и защо представител на Мюфтийството твърди, че тормозът над мюсюлманите, държавен и граждански, представлява тревожна тенденция, която може да се окаже продължение в поредицата от годините 1912, 1934, 1937, 1941, 1948, 1950, 1951, 1953, 1956, 1960, 1964, 1969, 1970, 1974 и доста други? Всъщност аз не знам какво се е случвало с мюсюлманите у нас през тези години. Знам само за т. нар. Възродителен процес от 80те. А някой от вас знае ли? Пише ли за това в учебниците по история? Хафъзов казва: „Все паметни дати и години, свързани с много исторически факти и събития, които помним и са основание, че това може да се „повтори”. Имало е доста по-трудни моменти преди 1984 г., което показва, че натискът върху нас е постоянен и за това сме толкова бдителни и остри при всички актове на неприемливо държание от страна на граждани към мюсюлманите и светините им.”

Ето формите на тормоз:

(1)   Демонстративно задържане на мюсюлмански духовници и граждани с обвинения в тероризъм, въпреки че няма доказани и осъдени виновници. Използвам случая да ви припомня за М. Диуф.

(2)   Своеволните и лишени от законови мотиви забрани за призоваване на вярващите с традиционния за исляма призив – езан.

(3)   Привикванията на повече от 700 имами-служители в джамиите и председатели на Мюсюлмански настоятелства в Районните полицейски управления в страната, за да бъдат разпитани и сплашени за това, че подкрепят и взимат участие в дейностите на Главно мюфтийство – провеждане, участие и подкрепа на Национални мюсюлмански конференции, на които се избира Устав, главен мюфтия и се обсъждат въпроси, касаещи мюсюлманите в страната.

(4)   20 години съдебни спорове с лицето Недим Генджев, който е подкрепян от определени държавни структури дава чувството, че мюсюлманите в България са изправени пред изкуствено породени проблеми с участието на български институции.

(5)   Забрани за носене на забрадка от ученички, които искат да спазват тази божия повеля, въпреки че законът гласи  „Правото на вероизповедание включва правото на всеки свободно да формира религиозните си убеждения, както и да избира, променя и изповядва – съответно практикува – свободно своето вероизповедание, индивидуално или колективно, публично или частно, чрез богослужение, обучение, обреди и ритуали”. И  още „Държавата осигурява условия за свободно и безпрепятствено упражняване на правото на вероизповедание, като съдейства за поддържане на търпимост и уважение между вярващите от различните вероизповедания, както и между вярващи и невярващи

(6)   Директори на училища и общински служители, които се противопоставят на желанието на родителите децата им да изучават предмета религия-ислям като задължителен или свободно избираем предмет, залегнал в закона за образованието. Опити за сезиране на съответните заинтересовани институции остават напразни и без особен резултат.

(7)   Спънки за възстановяването на стотици вакъфски имоти на територията на цялата страна, включително храмове.

(8)   Граждани, партии и неправителствени организации, изразяващи категорично мение (подкрепяно и от държавни институции), че мюсюлманската общност трябва да бъде ограничена и строго контролирана при строежа на джамии, изпълнението на определени религиозни дейности и да бъде спряно религиозното обучение на всички нива.

(9)   Оскверняване на джамии, палежи.

(10)   Физическо насилие над мюсюлмани заради религиозната им принадлежност.

Предполагам, че много граждани, особено немюсюлмани или пък атеисти не биха открили нищо специално в изброените точки 1-8, пък дори и 9.  Биха предложили обяснения и аргументи – от това, че живеем в светска държава до това, че високопоставените служители на религиозни институции са алчни.

За мен, обаче, е важно как биха реагирали гражданите ако става въпрос за точка (10).  Някои от нас са гледали подобни сцени във филма „Източни пиеси”, а други на живо. Трети са попадали достатъчно много пъти на нацистки сайтове и Фейсбук групи.

След малко ще прочетете  и един съкратен списък. Доказателства за всичките над 120те посегателства няма, защото не за всички са подадени жалби. Хафъзов, обаче, твърди, че редица наши и международни институции са запознати с проблема, че някои от нашите го признават и на думи се ангажират да съдействат.

Хафъзов ми пише и това:

„Ето защо, искрено се надяваме да предприемете необходимите стъпки за по-задълбочено проучване, анализ и установяване на основателността на нашите твърдения. В резултат на това очакваме публично да изразите Вашето становище. Бихме желали да проследите за надлежното спазване на  изискванията към страните членки на Европейския съюз и поетите от тях ангажименти.”

На този етап не мисля, че имам ресурса да направя тези неща в качеството си на частно лице; не съм и мислила да създам организация, която да се захване с това, но искам да дам своя принос. Засега със споделяне на информация и изразяване на собственото си мнение и чувства, но по-нататък, може би и по друг начин – не че сега знам какъв.

Мислих за това дали споделянето на такава информация е добра идея. От една страна се страхувам да не налее масло в огъня на етническото и религиозното неразбирателство, както и вода в мелницата на ДПС. Но от друга страна смятам, че ако ние, немюсюлманите покажем  на мюсюлманите, че ги подкрепяме и че правим всичко възможно те да се чувстват спокойни в България, те няма да имат нужда от лицемерната подкрепа на ДПС.

От една страна разпространението на информация за насилие над мюсюлмани и оскверняване на техни светини би могло да окуражи допълнителни изстъпления, както вероятно се случи след показването по телевизията на случая от 20 май, а също и да подтикне мюсюлмани към ответни неразумни действия.  Но дали ще се стигне до това ако потенциалните насилници и от двете страни системно получават информация, че подобни действия се разследват надлежно, че се налагат наказания?

Хафъзов ми пише: „Ние като ръководство и мюсюлманите в страната като цяло, никога не сме и няма да се поддадем на манипулация и провокация, които да доведат до ескалация на напрежението и необуздана екзалтация.” Това, обаче, не ме успокоява, особено на фона на предишни изказвания на Хафъзов, които биха могли да се интерпретират в противоречие на горното и да подведат някои лабилни умове.  Мислите ли, че ако две банди възпитаници на спортното училище решат да се сбият на религиозна и етническа основа, едната банда ще се допита до Главно Мюфтийство дали е добра идея?

Но вместо да умувам, нека публикувам един кратък списък.

3 thoughts on “За тормоза над мюсюлманите у нас

  1. Недопустимо е да има физическо насилие заради религиозна принадлежност, ако религията не е забранена.

    Мюсюлманите, обаче, си имат парламентарно представителство и гласуват редовно на всички избори за тях – не чувам някой от там да надига глас за нарушените им права.

    Някои точки в списъка – например 5,6,7,8 ми изглеждат много правилни. Обърни внимание на точка 8 – според нея правото на изразяване на мнение е форма на тормоз…

    И между другото силно и с две ръце подкрепям да се спре безразборното строене на църкви и подпомагането на това от правителството.

  2. В случай, че темата все още Ви интересува.

    Преди време си бях свалил много хубаво изследване: Улрих Бюксеншюц (2000) Малцинствената политика в България. Политиката на БКП към евреи, роми, помаци и турци (1944-1989) (първият линк от статията за Възродителния процес в уикито). Изглеждаше ми много обективно, авторът изрично посочва, когато прави предположения, за които няма доказателства. За съжаление, линкът вече не е активен. На сайта на Националния съвет по етническите и интеграционните въпроси също не е активен: http://www.nccedi.government.bg/page.php?category=89&id=107

    Можете да свалите изследването на немски от http://red.cas.bg/bibliography.php?bib=235&print=true

    За съжаление, затрих си компютъра с файла на български. По спомени насилието срещу помаците започва от Балканските войни, а „откритието“, че българските турци са етнически българи е от 70-те години на 20-ти век.

    Ако намерите изследването на български, руски или английски, ще Ви бъда благодарен, ако го споделите с мен.

  3. Благодаря! Чак сега видях, че този коментар е бил задържан, вероятно заради линковете🙂

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s