Тези и онези приятели

Преди малко гледах профила на един познат във Фейсбук. Той живее в България и е етнически турчин. Над 90 % от контактите му са турци. Учудих се, тъй като живее в голям град.

Първосигнално си казах, че аз имам доста повече контакти турци, отколкото той има българи. След това, обаче се замислих и осъзнах, че това може и да е така, но е вярно и това, че процентът на моите контакти турци е нищожно малък – вероятно под 5 %. А процентът на турците в България е почти 10%. А живея в един от градовете, в които живеят доста турци.

Как става така, че процентът  на познатите ми турци е доста по-малък от процента на турците в България?Да помислим. Основните ми познанства тук идват от детските години и гимназията, а след това от работата ми. Това значи и в двата случая от училище.

В училището, в което съм учила до 7 клас турците се брояха на пръсти. В езиковата гимназия, в която учех, пръстите бяха още по-малко. След това работих в същата гимназия, а когато я напуснах, продължих да работя с ученици. Като учител се запознах с повече турци, но все пак доста по-малко от 10% от общия брой ученици.

В класа на сина ми има един турчин. Ако предположим, че има поне по един във всяка паралелка от випуска му, се оказва, че процентът отново е доста по-нисък от 10  – може би близък до този на моите познати.

Когато синът ми беше в 7 клас, класната му препоръчваше това или онова училище в зависимост от това дали има повече или по-малко турци. Днес, когато племенницата ми кандидатства за гимназия, отново наоколо се говори за това дали в това или онова училище има много турци. Това за много мои познати българи е и критерий за избор на начално училище.

Училището е само едно от местата, на които не се срещаме. В същото време то е място, което определя с кого ще се срещнем. Не искам да бързам с изводите защо се получава така. Но ще споделя, че живея близо до училището с най-много турци в града. Доста българи от квартала май изпращат децата си в друго училище. Ние пък сме решили, че ако някой ден детето ни тръгне на училище, то ще е именно най-близкото училище, в което учат много турци. Същото, което е завършил и баща му. Една от основните причини е желанието ни да свикне с факта, че в България не живеят само българи и че неизменно ще общува и с представители на други етноси.

19 thoughts on “Тези и онези приятели

  1. може да има турци но да са с български имена и/или да не се самоопределят като турци

    тва като директора на ленинската филхармония който се похвалил на немския си колега че в СССР и специално във филхармонията нямало никаква дискриминация и имал 4 евреи в оркестъра, не немецът казал че не знае колко евреи има в неговия оркестър, щото никога не му е хрумвало да пита кой какъв е…

  2. Малко като директора на ленинската филхармония съм, да🙂 А това, дето споменаваш е доста интересно – какъв ли е процентът на турците, които не се самоопределят като турци и на какво ли се дължи това. По тази тема, обаче, засега имам малко наблюдения🙂

  3. Съвсем нормално си е човека да има такава пропорция на ФБ приятелствата. В крайна сметка турците са десет пъти повече, а в интернет няма голямо значение дали са тук или в Турция. Той човека си знае езика и е нормално при приблизително 10:1 и приятелите му да са в подобно съотношение.

    А иначе ми се струва, че поста е следствие от гениалната идея за квотно нещо си😀 Тия са гоУеми мозъци ше знайш.

  4. Като ще се хващаме за 10-те %… в моята (езикова) гимназия имаше ~20% турци – на квотен принцип, и с по-„бам башка“ критерии за прием, ш’тот се кандидатстваше.
    В университета пак имаше приети на квотен принцип турци. Вярно, по-малък %. ‘Ма т’ва к’во променя принципа?!
    Та, така… с процентите.
    (Май, кат’ немския диригент на Longanlon по-добре, а?🙂 )

  5. Много добра публикация, Лид. Като се замисля, контактите ми във fb с турски имена (тук слагам турци и помаци) са доста малко, особено на фона на ЛГБТ контактите и чужденците. В по-голямата си част те са мои бивши студенти. Но да е имало по 2-3 студенти с турски имена в курс, не повече. Горе-долу колкото чуждестранните студенти. Явно разделението в България е силно и се движим в различни траектории. За ромите да не говорим…

  6. @ Ники – това, което казвате е интересно. Кога сте кандидатствали в гимназия? В кой град?

  7. „какъв ли е процентът на турците, които не се самоопределят като турци и на какво ли се дължи това.“

    на интеграция, обществото като melting pot, сливане на култури вместо закачането им на стената като token-и на „мултикултурализма“ и други такива работи?

  8. Това е доста на едро, Лонги. Ти и аз също сме част то глобалния свят, но не си сменяме имената с английски🙂 Мисля, че няма едно обяснение за всички. Имам доста добре интегрирани приятели турци, които освен това бих определила като космополити, но на никого от тях не е хрумнало да си сменя имената.

  9. Преди една седмица ме изтриха от списъка с приятели, щото не искам да живея в бг.
    Мисленето ми – дискусията се въртеше около драсканиците по исторически паметници в сф – било повлияно от средата ми. Това не е първи опит за дискриминация по адрес, народа е оскотял и нравите са се свлекли в чорапите. Но въпроса е дали винаги е било така.
    Аз мисля че нетолерантността се е наслагвала с векове, днес просто е по-лесно, с натискане на бутон, да покажеш истински кой си о))

    Не го преживявам тежко, бе някак забавно да ме лаят три ФБ кучки на кирилица.

    I need to introduce you to a very, very dear friend blogging about the future of education.
    Shall we skype ?

  10. Някои може да не искат да си сменят имената, други може да искат. В Белене има турска махала и голяма част от младите изобщо не знаят турски и използват някакви български имена като прякори.

    Закачането на националността/етноса/произхода като значка на ревера и пъченето с нея наистина е много разпространено, че и модерно, отделно, че е нещо като български национален спорт, само че, представи си, има хора дето не желаят да се самоидентифицират като личности на базата на някакви етнически стереотипи, нито искат другите да ги идентифицират по този начин🙂

  11. Лид, ти ме разбиваш😀
    Процентите не са това, което са!
    Ще използвам страницата на Р. България в Уикипедия за да го покажа!
    Площ и население: 110 510 km² суша и 333 km² вода и 7,4 милиона души
    Според логиката ти, би трябвало 22085 българи да живеят във водата!?
    Ти колко водолюбиви българи познаваш?
    Пак от там: Хасково население: 74 843, Перник : 81 052
    Ако използвам модела на логиката ти, би трябвало да познаваш повече перничани отколкото хасковлии!?
    Отговора на въпроса ти се крие в „Етнос, националност, нация“
    Когато един етнически българин е роден в Турция, то той е…
    Когато един етнически турчин е роден в България, то той е…
    Чувал съм за бесарабски българи и молдовски българи…ти чувала ли си за румънски българи, гръцки българи, македонски българи, турски българи, румънски българи, сръбски българи?
    Хубаво е, че задаваш въпроси, но ще е добре да се опиташ да отговориш!

  12. Данните, които дава Lyd, не са повод за безпокойство – нито в личен, нито в обществен план.
    Всичко това е нормално.

    Знаем, че именно в САЩ е изобретена т.нар. теория за „melting pot“ („врящо гърне“, в което веднъж попаднали, хората от цял свят, след съответната обработка, се превръщат в една обща „чорба“ – или пък „помия“ – въпрос на вкус…).
    И именно в САЩ наскоро се появи това нтересно изследване по въпроса дали всичко се е развивало точно така, както самите инициатори са си го представяли:
    …dash.harvard.edu/bitstream/handle/1/2664275/cutler_meltingpot1.pdf?sequence=4
    „Is the Melting Pot Still Hot? Explaining the Resurgence of
    Immigrant Segregation.“
    Един от основните изводи от данните на преоброяванията на населението в САЩ за периода 1910-2000 г. е следния:
    „This paper uses decennial Census data to examine trends in immigrant segregation in the United States between 1910 and 2000. Immigrant segregation declined in the first half of the century, but has been rising steadily over the past three decades.“
    Т.е. сегрегацията на имигрантите в САЩ е намалявала през цялата първа половина на 20 век – ОБАЧЕ през последните 3 (три) десетилетия (преди 2000 г.) е РАСТЯЛА.
    А това значи, че сегашните процеси на обособяване (разграничаване) не са от вчера и не са „временни“ – те са трайна тенденция, започнала още през 1970-тте г.

  13. Смятам и твоя списък от контакти, и този на познатия ти за съвсем нормални. Когато човек общува доброволно, обикновено избира хора, с които се прилича и се разбира от половин дума. Дори в сегашното глобално село много неща ни разделят и за 90% от тях дори не си даваме сметка. Можеш да прочетеш какво пише по тази тема американка от хаитянски произход, женена за германец:
    http://currentsbetweenshores.blogspot.com/2010/03/on-marriage.html
    Колкото до училището – възможно е етническите българи да избягват училища с повече етнически турски ученици не от нежелание децата им да общуват с турчета, а от опасения, че значителният брой ученици, за които българският е втори език, вероятно ще снижи нивото на обучението.
    Тук вмятам, че модното сега схващане за интегрираното обучение ме притеснява, защото гледа на децата от уж привилегированата група не като на деца, които имат право на добро обучение, а като на малки донаборници, мобилизирани за важна обществена повинност, които ходят на училище не толкова да учат, колкото да интегрират и обучават някакви други деца. При това напълно съзнавам, че ако някое от децата ми се окаже „за интегриране“, аз бих се борила със зъби и нокти то да бъде интегрирано и бих смятала всякакви щети, които интеграцията му би нанесла на съучениците му, за приемливи.

  14. Я, какъв интересен разговор съм пропуснал. Ще се изкажа, дори и късно🙂

    Аз съм един от „онези“ – малкото турци в езиковите гимназии. По мое време вече нямаше етнически квоти. Борбата беше жестока. И при влизането, и след това. И дискриминацията беше на ниво – особено в по-ранна възраст.

    Ето ви моята „разбивка“ по фейсбук приятели. От 142ма в списъка, 36 са с мюсюлмански имена. Сред тях освен турци има араби и албанци. От другите, огромната част са с български имена, а има и няколко „чужденци“. От хората с български имена, за около 10тина знам че са с турски или „българо-мохамедански“ произход. Някои от тях са мои роднини. Други от роднините ми с български имена, не искат да са ми приятели (във фейсбук или извън фейсбук), или поне не искат да се знае.
    Последното не ме „притеснява“, нито се опитвам да съдя някого. Разказвам, защото Лидия е проявила интерес по-горе. Това което знам е, че това понякога е сериозен проблем за тези хора. От една страна биват отхвърлени от мюсюлманите (и то доста сериозно), от друга страна се притесняват да се „интегрират“ напълно с българите (ами ако разберат). Крайният резултат е че се оформят доста компактни общности от такива хора. В Кърджали и Хасково има доста такива. Поне по времето по което бях ученик в Кърджали (преди 15тина години) това доста „нагнетяваше“ обстановката. Много често тези „общности“ водеха омразата срещу турците (и съответно бяха жертва на омраза от страна на турците).

    Още веднъж казвам: по никакъв начин не се опитвам да съдя някого или да казвам кое как трябва да бъде. Не ми скачайте на бой, ако все още четете тук🙂.

  15. Много е интересно това, което казваш за турците с български имена. А квотите … така и не знам дали наистина ги е имало и до коя година.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s