Не разбирам, ама имам мнение

Не разбирам нито от поп-арт, нито от история, но изпитвам чувства и по мъничко мисля.

Когато видях изрисувания паметник на съветската армия, ми стана смешно и весело. Не знам дали е проява на добър или лош вкус, но ми беше симпатично.  Съгласна съм с аргументите на мои приятели, че не е добра идея да отида на гробищата и да се упражнявам да рисувам върху паметните плочи.  Но пък паметникът на съветската армия не е точно гробищен паметник. А още по-малко е жив човек, така че няма как да го заболи.

В същото време, аз уважавам съветските войници, които са рискували и давали животите си за да спрат Хитлер. Все още ми е трудно да схвана идеята за съветската армия като окупатор, и макар че я схващам интелектуално, емоционално намирам нещо дефектно в нея – убедена съм, че съветските войници, а и повечето офицери не са възприемали себе си като завоеватели на територии, а именно като спасители и освободители.

Може историческата истина да е кристално ясна и категорична, но паметниците не са непременно еднозначни документи на историческата истина. Те могат да са израз на убеждения и настроения, а като такива могат да бъдат нееднократно интерпретирани. Но не, някои у нас (тези, които искат паметникът да бъде разрушен) смятат, че всички трябва да са убедени в едно и да чувстват едно  – точно както някога са искали тези, които са построили паментика.

Освен това, аз си падам по запазването на паметниците. Чудя се, обаче, дали ако се опитваме да запазим всичко старо, ще ни остане място за нещо ново. Чудя се и за това дали когато става въпрос за паметници следва да мерим с естетически критерии. А и как точно се мери естетически?

 

7 thoughts on “Не разбирам, ама имам мнение

  1. Сталин и Хитлер първоначално са били „приятели“, преди всеки да започне да завладява света по своему. И на мен чисто емоционално ми е трудно да приема съветската армия като нацистката, но крайният резултат от действията им не е много различен.

  2. за цялото им това време на десетилетия никакви истински естетики само от време на време истински автори, които и досега ни притесняват …

  3. Моето мнение:
    Където имаш война или дори просто придвижване на войски, имаш и военни престъпления. Прочети например това:
    „Red Army troops raped even Russian women as they freed them from camps“
    http://www.telegraph.co.uk/news/worldnews/europe/russia/1382565/Red-Army-troops-raped-even-Russian-women-as-they-freed-them-from-camps.html
    Но поначало, като махнем военните престъпления, не следва да се демонизира редовна войска – била тя нацистко-германска, съветска, американска или каквато искаш – за простото си участие във война и извършване на военни операции. Не одобрявам политиката на някои народи след освобождението им от хитлеризма да заклеймяват всяка жена, имала връзка с германски войник, като курва и предателка, и да затварят малките деца от такива връзки в домове тип Могилино.
    Впрочем престъпните режими като нацисткия и съветския обикновено не разчитат на редовната войска за най-мръсната работа, а я оставят на специални части като SS.

  4. Продължавам:
    „Чудя се, обаче, дали ако се опитваме да запазим всичко старо, ще ни остане място за нещо ново.“
    И аз се чудя същото и затова ми се иска този паметник да се махне от центъра на София, където не му е мястото, и да се настани заедно с други подобни в някакъв музей на открито в покрайнините (както, доколкото знам, са направили в Будапеща).
    Доводът, че не трябва да се стремим да уеднаквяваме мисленето на хората, е достоен за уважение, но би ли го използвала, за да оправдаеш запазването на нацистки паметник?

  5. Преди няколко месеца общинския съвет на Димитровград беше съобщил, че възнамеряват да си направят парк с паметници от времето на социализма. Бяха отправили молба към всички градове и села в страната да им изпратят паметници, които вече не са им нужни.
    В блога на Иво Инджев беше съобщено , че са писали и до общинския съвет на София.
    Странно, медиите не разбраха ли за тази идея? За нея не се споменава почти никъде.

    А би трябвало това да бъде идеалното разрешение на проблема. И всички да са доволни.
    Историците – че паметника не е разрушен, червения електорат – тъкмо ще си имат повод да си правят екскурзии до Димитровград и пак да си отдават почит на „съветските братя“, противниците на монумента – също, защото няма вече да стърчи в центъра на столицата .
    Е, да но нищо такова не се случва. И все по-често се питам – защо?

  6. Не се случва, защото някой трябва да си размърда задника за нещо, от което няма да спечели пари или слава.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s