В озадачение

Напоследък се интересувам от един обществен проблем и се опитвам да помогна за разрешаването му. За тази цел си кореспондираме с един представител на ключова институция, на която се опитвам да помогна. Досега не съм публикувала писмата му до мен, защото ми се струва, че съдържанието и стилът им по-скоро биха отблъснали дори и потенциалните симпатизанти. Той, обаче, смята, че трябва да ги публикувам, за не създавам у читателите погрешни представи. Проблемът е, че аз смятам, че непубликувайки ги представям въпросната личност в по-добра светлина, а тя самата вярва в обратното. Разбира се, у някои от вас вече напира въпросът „Какво тук значи някаква си личност?“. На тях ще отговоря, че не бива да превръщаме една личност във фокус на обществен проблем, но в същото време една личност би могла да въздейства по такъв начин, че един проблем да бъде възприет по един или друг начин, една кауза да получи или да не получи подкрепа.

9 thoughts on “В озадачение

  1. А може би твоята представа за въпросната личност е далеч по-положителна от реалността. С реакциите си тя (личността) без да иска те връща на земята?🙂

  2. Трябваше да добавя, че уважавам желанието ти да бъдеш толерантна към всички и готовността ти да вярваш най-доброто за тях до доказване на противното. Действителността е обаче, че понякога хората сме по-лоши/жестоки/глупави/заблудени и т.н., отколкото можем да си представим.

  3. Може пък да му помогна да осмисли разни неща и да промени разни неща. Аз споделям идеята, че ако се отнасяме с хората сякаш са това, което е хубаво да бъдат им помагаме да станат такива.

    Ако ще от лицемерие да е, публичната личност е хубаво да говори по подобаващ начин. Така тя дава тон. А и после може от нея да се иска да прави именно нещата, които казва🙂 Във всеки случай това, което ще публикувам от негово име, няма да бъде цензурирано. А какво ще е нещото – дали специално написано от въпросната личност изявление или непубликуваната досега кореспонденция … ще поживеем и ще видим.

    Засега оставам позитивен интерпретатор, който все пак споделя, макар и деликатно, някои нелицеприятни размишления.

  4. Какво се чудиш и какво умуваш толкова?
    Ако този човек действително е „представител на ключова институция“, значи той по-добре би трябвало да знае кое е в интерес на тази институция – и кое не е. Няма как ти да решаваш това вместо институцията.

    Освен това, щом самият човек е писал писмата с ясното съзнание че те не просто МОГАТ И ДА БЪДАТ публикувани, а дори той сам ОЧАКВА ти самата не само да дадеш свое мнение по тях, а именно да ги публикуваш – то всякакви разсъждения са излишни.

  5. Аз пък разбирам твоето двоумене и бих те посъветвала да не бързаш.
    Не съм съгласна с теб, че на някои неща трябва да гледаме положително и да убеждаваме и другите да гледат положително, без значение какви са фактите.
    Но ако става дума за това, което предполагам, то виждам опасност някои факти, поначало съвсем истински и достойни за огласяване и публично обсъждане, да подсилят вече отприщени могъщи сили на омраза.
    Веднъж един приятел от Западна Европа в частен разговор сподели, че мнението му за еди-коя си идеология е същото като моето, но публично я защитава, защото срещу нейните привърженици и без това се насочва твърде много омраза и насилие.

  6. Добре, дами, убедихте ме!🙂

    След обяснението на mayamarkov и аз подкрепям становището на Лид. Следните думи изразяват и моето мнение: „Не съм съгласна с теб, че на някои неща трябва да гледаме положително и да убеждаваме и другите да гледат положително, без значение какви са фактите.“

    Поздрави,

    Анди

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s