Размисли и мечтания след предварителните избори

Вчера гласувахме на предварителните избори за президент на Синята Коалиция. В края на деня в нашия град бяха гласували нищожен брой хора. Това може да има много обяснения, но те не могат да отменят факта, че местните сини не са си мръднали пръста да разпространят информация за изборите.

В последните дни имаше плакати на кандидата на СДС, но какво от това? Нямаше информация кога и къде може да се гласува. Ако не бяхме проверили в Интернет, и ние нямаше да знаем. Всъщност, наложи се да се разхождаме напразно, защото се оказа, че секцията, в която щяхме да гласуваме била закрита. Добре, че вкъщи винаги има някой онлайн, та можехме да му се обадим и да провери къде има други секции.

Имам чувството, че в тези избори, поне в нашия град, са участвали почти само партийни членове и техните близки. За останалите това е било възможно само при много силна мотивация, неограничен достъп до мобилна комуникация и Интернет. Мисля, че това е типично за профила на избирателите на Синята Коалиция. И все пак, ако сините искат да продължат да участват в политиката, трябва да намерят начин да стигат до повече хора.

Единият начин е чрез местните активисти, на които трябва да се помогне да осъзнаят, че инвестирането на мъничко парички и свободно време в промотирането на предварителните избори създава видимост за СК в населените места, и оттам допринася за популярността на сините на следващи избори. Активността не бива да се свежда до разлепяне на плакати, обаче.

Другият начин е чрез повече активност в най-популярния тип медии – националните телевизии. Истина е, че дори аз, която нямам телевизор и от време на време попадам край такъв по време на сутрешния блок на БТВ, съм забелязала, че напоследък там се появяват лидери на СК, но нямам поглед върху другите телевизии и часови пояси.

Третият начин е редовно присъствие в пленарна зала и парламентарни комисии, участие в обсъжданията, гласуване и обясняване на позициите, разгласяване на думите и делата.

Ясно е, че с последните две неща не казвам нищо ново и вероятно изглежда безсмислено да ги препоръчвам на СК при положение,            че тя ги прави, но … нека споделя, че последните няколко пъти, когато гледах Иван Костов и кимах съгласително, се питах каква част от българските избиратели са в състояние да го разберат. Не, не защото говори прекалено сложно или неразбираемо, а защото голяма част от хората дори не си правят труда са се опитват да разбират от политика и икономика.

Политиката и икономиката у нас се считат за теми, в които не е нужно човек да се задълбочава, защото всички са маскари и всичко е изгубено от самото начало, а освен това не е прието те да бъдат тема на разговор в свободното време.

Аз самата се интересувам от тези неща едва отскоро, а съм на 40 години и все си намирам оправдание, че преди това съм била твърде заета с работа и сърдечни проблеми и не ми е оставало време и пр. Но не по-малко заети с работа са били и работниците, които навремето са се борели за трудовите права, които днес се смятат за даденост; предполагам, че и те са имали сърдечни проблеми. Но част от тях са крадяли от малкото часове за сън, за да четат. Част от свободното им време след работа или в единствения почивен ден е било посветено на посещение на лекции и участие в дискусии.

Днес повечето хора у нас работят по-малко от въпросните черноработници и не са толкова преуморени. А има и безработни, както и наскоро пенсионирани. Има и поотраснали тийнейджъри, на които предстои да станат възрастни. Така че ако има желаещи, които да просвещават населението, биха могли да се опитат да намерят начини.

В най-смелите си мечти си представям как хора с различни, и дори противоречиви идеи се срещат в цивилизован дебат пред жадна да отрие истини публика или пък организират дейности, с които да демонстрират валидността и превъзходството  на идеите си. Едни биха могли да учат ближнитена предприемачество, други да си създават кибуци и пр. А представяте ли си същото цивилизовано съревнование на идеите да се осъществи в областта на религиите, или пък да срещне вярващи и невярващи и пр. – всякакви идеи. А един ден културата на стремеж към осмисляне ще бъде толкова силна, че дори няма да има нужда от просветители – хората сами ще търсят.

2 thoughts on “Размисли и мечтания след предварителните избори

  1. Хубава статия! Поздравления, конграчулейшънс, както казва англоезичният ни премиер🙂 Прочетох я с интерес и удоволствие…

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s