Дълги опашки, племена и караоке

Тези дни прочетох Дългата опашка на Крис Андерсън, след като я бях заобикаляла в книжарницата доста време и след като прочетох книгата му Безплатно, за която писах наскоро.

Книгата би била полезна за всички хора, които повече ги привлича идеята на направят нещо свое на пазара, вместо да работят за някой голям „сигурен” работодател.  Тя ще им даде кураж като им покаже, че в днешния свят победителят все по-често не отнася цялата торта, че парченца и трохички има за много повече участници отколкото е имало преди, а тортата все по-често се оказва по-голяма отколкото си представяме.

Хубавото е, че книгата не е написана с цел да надъхва Прасчовците да се превръщат в Тигри, подобно на книгите за самопомощ, не дава и полезни съвети, а освен това съвсем честно показва истината, че новата пазарна ситуация прави възможно участието на малки играчи, за които е било немислимо да се включат преди години, но не гарантира успех.

В книгата няма да намерите полезни съвети и рецепти, но ще научите за неща, за които не подозирате (ако сте от тези, които не наблюдават внимателно Мрежата и не размишляват за възможностите й). Всъщност книгата може да бъде полезна и за тези, които няма да научат нищо ново – ще ги подтикне да поспрат и да помислят.

Почитателите на идеята на семейство Рийс за фокуса (книгите, издадени от „Класика и стил” – за фокуса, маркетинга, брендинга и пр.) може да се озадачат от противоречието, което ще открият в Дългата опашка … ако не четат внимателно. Тази книга НЕ оповестява края на масовите пазари и хитовете, а края на тяхната екслузивност.

Докато я четях си спомних за Karaoke Capitalism, чието първо скандинавско издание е още от 2003, което означава, че идеята за нишите е видяла бял свят още преди ключовата статия на Крис Андерсън, която пък е станала основа на Дългата опашка. Напомни ми и за идеята на превъзнасяния Сет Годин за племената … признавам, че след прелистване в книжарницата въпросната му книга http://www.sethgodin.com/sg/никак не ми се стори да е в състояние да ми каже нещо ново, затова и не си я купих. Всичко това ме кара да мисля, че е по-лесно да станеш прочут ако името ти звучи като английски и се произнася лесно, за разлика от имената на скандинавските сладури, чиято книга Funky Business може да ви е попадала на български и да я имате удома, но как е възможно човек да произнесе имена като Jonas Ridderstrale и Kjell Nordström?

Advertisements

3 thoughts on “Дълги опашки, племена и караоке

  1. Искам да си направя бутиков ресторант-кухня с възможности за самостоятелно готвене от страна на клиентите – подготовката на продуктите, посудата, приборите и миенето ще са от заведението, както и музикалния фон, декора и осветлението. Малък ще е, само с предварителни заявки. Може да има даже налична библиотека за четене „на порции“ при всяко идване на питие – за самотните постетители, или тези, които не са гладни.
    Размечтах се. Как ли се постига това? Сигурно ще е много скъпо – криза е, все пак.

  2. Ниши има и идеи има, но изпълнението е не по малко важно.
    П.П. lyd поздравления, за обновяването на дизайна и останалото. По-хубаво е станало, нещо обаче товари сайта.

  3. @ Георги – Изпълнението е най-важното, всъщност. 🙂
    Идеи под път и над път.

Коментари са забранени.