Тези и онези приятели

Преди малко гледах профила на един познат във Фейсбук. Той живее в България и е етнически турчин. Над 90 % от контактите му са турци. Учудих се, тъй като живее в голям град.

Първосигнално си казах, че аз имам доста повече контакти турци, отколкото той има българи. След това, обаче се замислих и осъзнах, че това може и да е така, но е вярно и това, че процентът на моите контакти турци е нищожно малък – вероятно под 5 %. А процентът на турците в България е почти 10%. А живея в един от градовете, в които живеят доста турци.

Как става така, че процентът  на познатите ми турци е доста по-малък от процента на турците в България?Да помислим. Основните ми познанства тук идват от детските години и гимназията, а след това от работата ми. Това значи и в двата случая от училище.

В училището, в което съм учила до 7 клас турците се брояха на пръсти. В езиковата гимназия, в която учех, пръстите бяха още по-малко. След това работих в същата гимназия, а когато я напуснах, продължих да работя с ученици. Като учител се запознах с повече турци, но все пак доста по-малко от 10% от общия брой ученици.

В класа на сина ми има един турчин. Ако предположим, че има поне по един във всяка паралелка от випуска му, се оказва, че процентът отново е доста по-нисък от 10  – може би близък до този на моите познати.

Когато синът ми беше в 7 клас, класната му препоръчваше това или онова училище в зависимост от това дали има повече или по-малко турци. Днес, когато племенницата ми кандидатства за гимназия, отново наоколо се говори за това дали в това или онова училище има много турци. Това за много мои познати българи е и критерий за избор на начално училище.

Училището е само едно от местата, на които не се срещаме. В същото време то е място, което определя с кого ще се срещнем. Не искам да бързам с изводите защо се получава така. Но ще споделя, че живея близо до училището с най-много турци в града. Доста българи от квартала май изпращат децата си в друго училище. Ние пък сме решили, че ако някой ден детето ни тръгне на училище, то ще е именно най-близкото училище, в което учат много турци. Същото, което е завършил и баща му. Една от основните причини е желанието ни да свикне с факта, че в България не живеят само българи и че неизменно ще общува и с представители на други етноси.

Не разбирам, ама имам мнение

Не разбирам нито от поп-арт, нито от история, но изпитвам чувства и по мъничко мисля.

Когато видях изрисувания паметник на съветската армия, ми стана смешно и весело. Не знам дали е проява на добър или лош вкус, но ми беше симпатично.  Съгласна съм с аргументите на мои приятели, че не е добра идея да отида на гробищата и да се упражнявам да рисувам върху паметните плочи.  Но пък паметникът на съветската армия не е точно гробищен паметник. А още по-малко е жив човек, така че няма как да го заболи.

В същото време, аз уважавам съветските войници, които са рискували и давали животите си за да спрат Хитлер. Все още ми е трудно да схвана идеята за съветската армия като окупатор, и макар че я схващам интелектуално, емоционално намирам нещо дефектно в нея – убедена съм, че съветските войници, а и повечето офицери не са възприемали себе си като завоеватели на територии, а именно като спасители и освободители.

Може историческата истина да е кристално ясна и категорична, но паметниците не са непременно еднозначни документи на историческата истина. Те могат да са израз на убеждения и настроения, а като такива могат да бъдат нееднократно интерпретирани. Но не, някои у нас (тези, които искат паметникът да бъде разрушен) смятат, че всички трябва да са убедени в едно и да чувстват едно  – точно както някога са искали тези, които са построили паментика.

Освен това, аз си падам по запазването на паметниците. Чудя се, обаче, дали ако се опитваме да запазим всичко старо, ще ни остане място за нещо ново. Чудя се и за това дали когато става въпрос за паметници следва да мерим с естетически критерии. А и как точно се мери естетически?

 

В озадачение

Напоследък се интересувам от един обществен проблем и се опитвам да помогна за разрешаването му. За тази цел си кореспондираме с един представител на ключова институция, на която се опитвам да помогна. Досега не съм публикувала писмата му до мен, защото ми се струва, че съдържанието и стилът им по-скоро биха отблъснали дори и потенциалните симпатизанти. Той, обаче, смята, че трябва да ги публикувам, за не създавам у читателите погрешни представи. Проблемът е, че аз смятам, че непубликувайки ги представям въпросната личност в по-добра светлина, а тя самата вярва в обратното. Разбира се, у някои от вас вече напира въпросът „Какво тук значи някаква си личност?“. На тях ще отговоря, че не бива да превръщаме една личност във фокус на обществен проблем, но в същото време една личност би могла да въздейства по такъв начин, че един проблем да бъде възприет по един или друг начин, една кауза да получи или да не получи подкрепа.

Да балансираме Андрей Райчев

Един млад човек, вече бивш комунист, сподели с мен публикация на в. КУЛТУРА – интервю с Андрей Райчев – за капитализма, класите, консуматорите и пр. Както обикновено, Райчев говори умно, сладкодумно и уверено  – просто харизматично. Докато четях, се възхитих на много моменти, понеже изразяваха изводи, до които съм стигала и аз. Други моменти, обаче, ме оставиха усъмнена и нащрек. Стори ми се, че нещичко се спестява, че другичко се преиначава, но всички тези неща няма как да бъдат забелязани от някои млади хора, на които не се е налагало да хранят семейство с 3 долара месечна заплата, например.

Материалът звучи красиво сам по себе си, но  ако при четенето на такива текстове естетиката не е най-големият ви приоритет, можете да хвърлите по едно оче на коментарите (на три страници).

Освен това, ако искате да виждате по-ясно нещата, си струва да инвестирате и малко време в придобиване на икономически познания. Използвам случая да препоръчам едно книжле, което прочетох тези дни – Какво всеки трябва да знае за икономиката и просперитета. Ако смятате, че парите идват от Държавата, прочетете не само моето обяснение откъде пък идват парите В държавата,  но и Икономиката в един урок.

Но нека се върнем на първата спомената книга. От нея ще научите доста за връзката между държавата и икономиката, или иначе казано за връзката между политиката и икономиката. Ако (като мен) смятате, че който трупа знания и мъдрост не трупа тъга, а сее щастие не само за себе си, но и за целия свят, ще останете с приятното чувство, че благодарение на знанието можете поне мъничко да допринесете за благоденствието на хората.

Костенурката получи писмо от Хюсеин Хафъзов

Получих доста пространно лично Фейсбук писмо от Хюсеин Хафъзов, в което той ми праща телефонния си номер и предложение да разговаряме (дори и на живо, когато имам път към София). Благодаря за отделеното време, споделеното и доверието, Засега смятам да не се възползвам от тази покана, защото Г-н Хафъзов е твърде ангажиран човек, а и предпочитам писмен отговор, който да мога да публикувам в блога, с възможност да докажа на читателите, че този отговор е дошъл именно от Главно Мюфтийство. Ще бъда търпелива в рамките на определения брой дни, в които институциите в тази страна следва да отговарят на запитвания на граждани. И все пак, в това време твърденията на Хафъзов и Мюфтийството остават – всеки може да ги чуе и прочете, а това създава определени представи и настроения – у нас и по целия свят. Ако аз бях на тяхно място, щях да побързам с отговора.

В това време оставам в размисъл има ли връзка между Главно Мюфтийство и ДПС. Мисля за Доган, който уж има огромна власт и го е грижа за турците и мюсюлманите, а излиза, че докато е управлявал страната, не е направил нищичко за да съдейства да бъдат разгледани жалбите и разследвани случаите на оскверняване на джамии, палежи, насилие и пр.

Припомням как се стигна до тези размисли:

Гражданска война у нас?

Костенурката пише писмо на Мюфтийството

Припомням и факта, че съм от онези хора, на които не пречат нито езани, нито камбани и смятат, че всеки има право на религиозна вяра, на живот и смърт според нея, както и на неприкриване на вероизповеданието или по-простичко казано на публичност.

Костенурката пише писмо на Мюфтийството

Много ми се иска да получа адекватен отговор от Главното Мюфтийство. В противен случай, за съжаление, ще трябва да си извадя заключение, че не само Волен Сидеров и компания са фактор за нарушаване на етническия мир и религиозната толерантност, но и Главното Мюфтийство. А това, драги приятели и съседи, би било твърде притеснително. Надявам се и Вие, моите читатели от всякакви вероизповедания да направите всичко възможно тези, които имат властта да стигат до милиони хора благодарение на националните медии, да поемат отговорност за опасните си действия и да се вразумят.

Здравейте!

От няколко години се интересувам от Исляма и от проблемите на мюсюлманите в България. Понякога пиша по тези теми с уважение и съпричастност в блога си „Полетът на костенурката„, който се следи от доста читатели и се агрегира от Блогосферата на вестник Дневник.

Миналият ден по БТВ гледах разговора с Хюсеин Хафъзов, в който той споменава за 120 случая на оскверняване на джамии, палежи и т.н. в последните години. Господин Хафъзов твърди, че за тези случаи има подадени жалби. За разлика от водещите на предаването, не мисля, че 120 случая са изолирани случаи, а по-скоро тенденция. Ето защо смятам, че би било добра идея да се публикува файл с копия на всички подадени жалби ( и евентуално други релевантни документи).

Четох и изявлението на Главното Мюфтийство до медиите, публикувано на 13 юни. Не съм съгласна със следния пасаж: „След този случай не чухме правозащитни организации, правителство, граждани, политически партии или който и да било да  порицае извършителите, да се разграничи от случващото се и да призове органите на реда към бърза реакция.” / „After this event, we did not heard of the organizations protecting human rights, the Government, citizens, political parties or anyone else to condemn the perpetrators, to distinguish from what is happening and to call the police to react quickly.“  Аз самата писах в блога си за това, във Фейсбук беше организирана акция, която да изрази съпричастие. Предполагам, че ако разгледате в Интернет, ще откриете и други реакции на граждани и организации, които осъждат поне случилото се в Баня Башъ. Надявам се да коментирате този пасаж или ако вече го намирате за некоректен, да го промените в сайта. Мисля, че би било подходящо да публикувате и текст, в който обяснявате промените или причините да не промените текста.

Миналият ден публикувах в блога си и този материал. Предполагам, че читателите ми очакват с интерес отговора на Господин Хафъзов. Надявам се скоро да мога да публикувам отговор от Главното Мюфтийство във връзка поставените два въпроса. Смятам да публикувам в блога си и копие на настоящото писмо.

Благодаря за отделеното време и внимание.

С уважение и съпричастност,

Лидия Стайкова

Гражданска война у нас?

Миналият ден майка ми каза, че най-вероятно напоследък в петъците водели мюсюлманите от нашия град да се молят в София, за да се молят  демонстративно на улицата пред софийската джамия. Била убедена, че е така, защото вече няколко пъти била виждала нашата централна джамия заключена в петък, а навън нямало, както обичайно, мъже, които да чакат за молитва или пък да си тръгват. Казах й, че най-вероятно след нападенията на 20 май хората се страхуват. Тя ме попита от какво се страхуват, а аз й отговорих, че и в нашия град има активисти на Атака, скинхедове и подобни. Не я попитах дали е сигурна, че е видяла с очите си заключената джамия или е слушала някакви предположения по някоя „патриотична” телевизия за да не се скараме на партито за рождения ден на сина ми.

Вчера, обаче, попаднах на новината, че отново е бил пребит мюсюлманин преди молитвата в Баня Башъ – намерен е в безсъзнание в локва кръв. Днес в сутрешното студио на БТВ се появи говорителят на Главното Мюфтийство за да коментира изявлението Мюфтийството, изпратено до националните и международните медии. Стана ясно, че в последните години има поне 120 случая на оскверняване на джамии, палежи, нападения над мюсюлмани и нито един случай не е разследван и няма наказани. Останах с впечатлението, че за водещите на предаването това са изолирани случаи. Аз, обаче, споделям мнението на Хюсеин Хафъзов, че това показва по-скоро тенденция на растяща нетърпимост към мюсюлманите. Препоръчвам да гледате предаването – ще ви отнеме 13 минути.

Преди малко, след като прочетох и изявлението на Мюфтийството, писах във Фейсбук на Хафъзов, за да му кажа, че подкрепям мюсюлманите, че отдавна пиша за турците и исляма в блога си, че ако иска, бих могла да публикувам изявление, в което да резюмира проблемите на мюсюлманите у нас и чувствата им, а също и един файл, в който да са събрани всички жалби, в които се описват споменатите от него 120 инцидента.

Писах му и това, че не намирам тази част от изявлението на Мюфтийството за коректна: „След този случай не чухме правозащитни организации, правителство, граждани, политически партии или който и да било да  порицае извършителите, да се разграничи от случващото се и да призове органите на реда към бърза реакция.” Не съм следила медиите, но въпреки онлайн отсъствието ми в първите дни, знаех за Фейсбук акцията с цветята, а аз самата също писах, макар и по-късно. Препоръчах на говорителя да следят по-внимателно медиите, включително и Интернет медиите.

В моя блог има тагове „ислям” и „турци”. Преди 3 години писах за опасенията си от евентуална гражданска война.

Благодаря на Майя Марков за интересния линк – разговор при Коритаров – Хафъзов, Емил Кало, Отец Александров – още през 2006