Преди малко гледах профила на един познат във Фейсбук. Той живее в България и е етнически турчин. Над 90 % от контактите му са турци. Учудих се, тъй като живее в голям град.
Първосигнално си казах, че аз имам доста повече контакти турци, отколкото той има българи. След това, обаче се замислих и осъзнах, че това може и да е така, но е вярно и това, че процентът на моите контакти турци е нищожно малък – вероятно под 5 %. А процентът на турците в България е почти 10%. А живея в един от градовете, в които живеят доста турци.
Как става така, че процентът на познатите ми турци е доста по-малък от процента на турците в България?Да помислим. Основните ми познанства тук идват от детските години и гимназията, а след това от работата ми. Това значи и в двата случая от училище.
В училището, в което съм учила до 7 клас турците се брояха на пръсти. В езиковата гимназия, в която учех, пръстите бяха още по-малко. След това работих в същата гимназия, а когато я напуснах, продължих да работя с ученици. Като учител се запознах с повече турци, но все пак доста по-малко от 10% от общия брой ученици.
В класа на сина ми има един турчин. Ако предположим, че има поне по един във всяка паралелка от випуска му, се оказва, че процентът отново е доста по-нисък от 10 – може би близък до този на моите познати.
Когато синът ми беше в 7 клас, класната му препоръчваше това или онова училище в зависимост от това дали има повече или по-малко турци. Днес, когато племенницата ми кандидатства за гимназия, отново наоколо се говори за това дали в това или онова училище има много турци. Това за много мои познати българи е и критерий за избор на начално училище.
Училището е само едно от местата, на които не се срещаме. В същото време то е място, което определя с кого ще се срещнем. Не искам да бързам с изводите защо се получава така. Но ще споделя, че живея близо до училището с най-много турци в града. Доста българи от квартала май изпращат децата си в друго училище. Ние пък сме решили, че ако някой ден детето ни тръгне на училище, то ще е именно най-близкото училище, в което учат много турци. Същото, което е завършил и баща му. Една от основните причини е желанието ни да свикне с факта, че в България не живеят само българи и че неизменно ще общува и с представители на други етноси.