За квотите 2

Днес ми изпратиха снимки на едно момче в прогимназиална възраст, което е готово да пролива не само кръвта на цигани и други нечистокръвни, но и своята собствена. То се снима не само с кубинки и националното знаме, но и с нашивки на есесовец, с вдигната по хитлеристки ръка, празнува рождения ден на Фюрера и колекционира снимки с трупове на небели хора. Има стотици приятели из цялата страна – все такива като него, готови да дадат живота си, понеже ако не са готови, значи не го заслужават. Те пък, от своя страна, също имат стотици приятели из цялата страна (повечето от тях организирани в клубове – партийни и непартийни), което ще рече, че тези патриотични воини са хиляди.

Разбира се, сред приятелите има и момичета, и жени, но в повечето случаи тези, които буквално (си) трошат глави(те) са от мъжки пол, както повечето хора, които започват и водят войните, взривяват себе си и мирните граждани наоколо, извършват огромната част от актовете на физическо насилие … Защото момчетата са различни от момичетата, както се пее в една стара английска детска песничка:

От какво са момиченцата малки направени? От какво са момиченцата малки направени?

От бонбони различни и сладкиши отлични. От това са момиченцата малки  направени.

От какво са момченцата малки направени? От какво са момченцата малки направени?

От охлюви разни и жаби безобразни. От това са момченцата малки направени.

Предполагам, че тази песничка описва донякъде чувствата, които изпитват солидна част от учителките в началното училище. Докато момиченцата са кротки и търпеливи, за момченцата е много, много трудно да се задържат по чиновете, а на междучасията стават неудържими. Доста често нещата продължават в този дух и в прогимназията, че и по-късно. А учителките недоумяват.

А ако в училище имаше повече учители? Имам предвид мъже. Те щяха да разпознаят себе си в момчетата и по-лесно да намерят подход към тях. В училищата, обаче, мъжете са кът.

Мъжете са кът и извън училищата. Ако не са на работа, те са заети с нещо друго, и повечето момченца израстват отгледани почти изцяло от жени. А имат нужда и от бащи, чичовци, учители, които да им дават пример за това какво е да си мъж, които да се интересуват от тях, да държат на тях, да ги закрилят. Предполагам, че най-важната причина толкова много жени да се оплакват, че истинските пораснали мъже са малко е тази, че момчетата така и не научават какво е да си пораснал мъж, защото няма откъде да видят пример. Но това, разбира се, не означава, че те нямат ролеви модели от мъжки пол. Откриват ги във филмите, в кварталните банди, в политиката и т.н. Точно тези модели, обаче, често са всъщност доста инфантилни.

Вярвам, че днес е крайно време в училищата да работят повече мъже, защото именно в училище момчетата прекарват по-голямата част от годината, както и половината от деня. За да се случи това,  обаче, е нужно те да бъдат привлечени, което, освен всичко друго, може да означава и създаването на квоти в педагогическите факултети.

Интересни автори по темата за момчетата, мъжете, възмъжаването:

Робърт Блай, преведена книга: Да бъдеш мъж днес (Iron John)

Стив Бидълф, преведени книги: Как се възпитават момчета (Raising Boys) , Възмъжаване (Manhood)

Advertisements

20 thoughts on “За квотите 2

  1. Да се включа за квотите. Мисля, че е жизненоважно децата да растат, че и студентите да учат в разнополови училища, с горе-долу баланс между половете. Както забраняват някои филми, телевизионни канали и други продукции (и не говоря само за порно), забраняват жестокостта срещу животните, и всичко това заради вредното въздействие върху децата. Еднополовото образование също ощетява много децата и юношите и трябва да се избягва на всяка цена. Не случайно възпитаниците на католически училища в щатите са най-големия извор на пациенти за всякакви психоаналитици. Не обичам да се хваля с уврежданията си, но две години казарма са нещо много деформиращо, за хора на доста сериозна възраст.

    Мъже–учители – три пъти да! Аз самият бих работил с удоволствие такава професия, стига да ме третират с подобаващо уважение и да плащат добре. Но май не е това случая в България. И затова водя лекции в свободното си време, а имам други професионални занимания.

  2. Признавам си, изумях когато прочетох това.
    Не съм преподавател, няма как да зная как се държат учениците от началното училище, не и отвъд собствените ми спомени.

    Много се съмнявам, че полът има някакво значение за преподавател.
    Ако се опитваш да кажеш, че проблемът е, че на жените учители не се гледа с подходящата сериозност и не са уважавани достатъчно на база пол, да, това е проблем.
    Но решението да е да се наемат повече мъже, за да може момченцата да се научат, че агресията не е начинът за комуникация – това ми се вижда много идиотско.

    Абсурдно е в период, в който е имало главно мъже учители, жените са се развивали ок и не са били агресивни, буйстващи социопати, поне не повече от нормалното, обаче сега момчетата да не знаят как да се държат като мъже (какво изобщо означава тази фраза – „държа като мъж/жена“????).

    Проблемът не е елементарен, нито пък идва като последствие заради жените учители.
    Идва от обществото ни, което има едни стандарти за едните и други стандарти за другите.

    Мъже учители просто ей така, за имането им, ми се вижда не по-различно от квотите по пол.
    Сегрегация би имало, ако се продължи с гендерирането на специалности и професии, не ако се махнат квотите.

    В България на жените необходимо ли е да обяснявам как се гледа?
    – публичното отношение в Парламента и между депутатите?
    – отношение и критиките към жени ръководители?
    – Постоянното издигане на майчинството в култ?
    – Критичността към жените, които са начело или препоръки да бъдат внимателни и да не го показват, за да не натриват носа на мъжете около тях
    – чалга индустрията
    – модата и рекламната индустрия и конкретното й отношение
    – простичкият факт, че 1 от 4 жени е жертва на сексуален тормоз в живота си

    Намирам го за леко нереално, че това ще се промени ако има мъже учители или че ще има по-малко национализъм и нацизъм.

    Имам и една последна критика, която е напълно изкривена и осъзнавам, че е просто на база личния ми опит.
    Имала съм мъже преподаватели в средното и в гимназията.
    В гимназията нямах проблеми с тях, в средното си спомням как съм се карала съм преподавател, който ми обясняваше, че няма начин аз да съм решила дадени класни/задачи, че сигурно гаджето ми ги е решило. Говорим за преподавател до 8 клас.
    Същият този обясняваше да не сме си давали зор момичетата, той щял да прояви разбиране към интелектуалната ни неспособност да разбираме математиката.

    Ясно ми е, че това е просто един кретен, който си е имал някакви свои проблеми. Но помня колко ме вбесяваше, както и фактът, че думите му се приемаха без никаква критика, без никакъв коментар и никакъв отпор.

  3. Лид, поздравления! Отличен материал! Ако момчетата не се възпитават от мъже това си личи ВИНАГИ.
    Чела ли си „Да бъдеш мъж днес“ на Р. Блай?
    http://www.book.store.bg/p4427/da-bydesh-myzh-dnes-robyrt-blaj.html
    В нея се разискват точно тези проблеми.
    Това е книгата, която доста подрони феминистките малоумия в Америка. 😉
    Оригиналното заглавие е „Iron John“. Може да се каже, че аз в значителна степен инспирирах появата на тази книга на български език (може би едно от полезните неща, които съм направил на този свят). 😉

    @Eneya, полът има ГОЛЯМО значение. Все пак ние сме от Марс, а вие сте от Венера… 😉

  4. „полът има ГОЛЯМО значение. Все пак ние сме от Марс, а вие сте от Венера…“

    Това ли ти е агументът, сериозно? Малоумна метафора, станала известна чрез т.нар. популярна психология?

  5. До къде стигат някои хора, само и само да се чувстват специални на база пол.
    Като няма с какво друго…

  6. Ми аз нито съм от Марс, нито от Венера. Родих се на планетата Земя, засега няма изгледи скоро да се преместя на друго място.

  7. Пък казват, че жените били по-сензитивни… 😉 Ама като се азтвори човек в рамчиците на ежедневието и на поднесената реалност става тъжно. 😉

  8. А, ще включиш, че стереотипите са стереотипи и не отговарят на истината за всеки, независимо дали са позитивни или негативни.

    Всеки, който не го мързи за пет стотинки може да намери къде, как и защо са се зародили тези стереотипи и че до голяма степен те са натиквани в гърлата на хората въпреки, а не защото хората са такива.

  9. Стереотипите са обобщения на базата на достатъчно чести повторения. Понякога са неверни, понякога са 120% верни. 😉
    Борбата със стереотипите често е продиктувана от факта, че истината боли. Често не е особено приятно да чуеш за себе си нещо вярно… 😉

  10. @ Черният Вълк – чела съм Блай, даже в края на текста съм дала линкове точно към тая книга 🙂

    @ Енея, Йоана – Нещата могат да се погледнат и от по-широка перспектива, отколкото сме свикнали, а освен това никога не вреди човек да изследва и тези, които не отговарят на собствените му убеждения.

  11. Ох, ох.
    Идеята, че да си мъж, съответно – да си жена, е само социална роля, която ДОБРОВОЛНО се играе от съответния човек ми е много странна.

    Нагледал съм се на експерименти над човешката природа до 1990-та година, надявам се да не стана свидетел на още подобни.

    Няма начин пълноценен мъж или пълноценна жена да бъдат възпитани без да имат пример, напътствие, обучение от човек от същия пол. Може, наистина, да има такива експерименти, но аз ги смятам за дълбоко антихуманни.

    Смятам, че възможно най-рано в развитието си човек трябва да знае, какво означава да е от съответния пол, да харесва пола си и ролята му, отредена от биологията. Колкото и да се мъчи Арнолд Шварценегер да става майка в някакви комедии, това е само интелектуално упражнение, нищо повече.

    Еднополовото обучение уврежда децата, както ги увреждат насилието върху животни и някои видове кино, литература и
    сайтове.

    Училището е една от проекциите на семейството в съвременния свят и не може без баланс между майчината и бащината фигура, децата имат нужда и от двете, не може и без интензивно общуване на момичета и момчета през целия период на израстване.

    Ако ви е интересно, прегледайте тези книги:
    „XY на мъжката идентичност“ на Елизабет Бадентер (тази я давам за 2 лева)
    http://www.colibri.bg/resultsb.php?book=170

    „Ако мъжете можеха да говорят“ на Алон Грач (тази вече я нямам) http://www.colibri.bg/resultsb.php?book=156

    Между другото, си търся това:
    http://www.amazon.com/Pussification-America-C-R-Santiago-Ford/dp/B004J4T4KU

  12. Да, и моля, когато говоря за „роля“, зададена от пола, да подчертая, че нямам предвид дискриминация, сексизъм, осакатяване с цел инициация и всякакъв вид насилие.

    Имам предвид любовната връзка, раждане, отглеждане и възпитание на деца. И да, смятам, че всеки от родителите има своята важна роля в горните дейности, за която (почти) не може да бъде заместен от другия родител. Не ми давайте за примери самотни родители, защото освен от бащите си, момченцата се учат и от учители (ако ги има), други роднини от мъжки пол (дядо, вуйчо и т.н), от телевизията, филмите, литературата…

    Моля, добронамерено ми спестете усилието да копирам горното изречение и в женски род. Имам предвид същото и за момиченцата.

    Между другото, помня че и Нели Огнянова имаше мнение по темата, защо не я питате какво мисли?

  13. За Нели Огнянова – по коя тема по-точно да я питаме? Дали да има квоти? Дали да има мъже учители? Дали ролята на мъжете за възпитанието на момчетата е важна? Да знам какво да й пиша, че да се сети 🙂

  14. Решението е много просто: ако се разрешат еднополовите бракове и жените осиновяват момчета то те никога няма да се сетят да играят на войници, на футбол или да се бият. По-скоро ще шият гоблени, ще обменят готварски рецепти или ще садят цветя. Мисля че Енея има данни колко полезни са еднополовите бракове за психическити развитие на децата и младежите.

  15. Човек, ако успееш да ми намериш десет души в детеродна връзка (еднополова), които не само че знаят как, но и се занимават да шият гоблени, аз лично много ще ти се респектирам.

    Насилието не е записано в ничий пол, има агресивни хора, мъже и жени.
    Тук може да се отклоним да говорим за нива на тестостерон,
    но винаги се чудя защо толкова хора слагат равенство между тестостерон и агресия?
    Нивата на тестостерон говорят за агресивност, но прекрачването на границите, боят, насилието, това не са нормални последици на по-високите нива.

    Ако теориите, че контактуване основно с жени, ученето от жени преподаватели, отглеждане от само майка (баба/леля) или от две майки би довело до порастването на човек, който е не само неагресивен, но и привлечен от стереотипно женски занимания като градинарстване и шиене на гоблени, то това би следвало да докаже, че възпитанието и средата са ключови за поведението на хората, независимо от пола, а не хромозомите им и дали са момчета или момичета.

    Интересното е, обаче, че продажбата на гоблени не е скочила в Холандия или в Швеция, а в България има превес на националистчета и агресивни пънове, а не на възпитаните, кротки и мили малки момченца, за които постоянно се говори с отвращение, зачекне ли се думата за „феминизация“ на дадена професия или родителство.

    Което поне на мен ми доказва няколко неща:
    – физическият пол се различава от социалния пол
    – третираме едно и също поведение по различен начин на база полът на човека, който проявява поведението
    – постоянно се говори за феминизиране на мъжете, независимо, че в реалността се случва точно обратното (говорим за България в момента).

    Би било приятно поне веднъж да се спре цялото това говорене наизуст и да се погледнат реалните проблеми защо има толкова високи нива на агресията – в училище и вкъщи, на улицата, в комуникацията с трети хора и прочие.

    Как едновременно момченцата не знаят как да се държат и едновременно с това фашизоидните идеи процъфтяват? Ако анализираме и сравним културите, в които е имало и се поддържа фашизоидни идеи и подобни, почти винаги са в ярко изразена патриархална среда, а не в държави от типа на Холандия и Швеция.

    Колкото до квотите, аз отново се връщам да посоча, че проблемът с квотите е, че третира дадена група все едно са по-глупави, което дава терен да не се дава зор.
    Недаването на зор се извинява с пол, независимо че допреди да се приемат момичета в училища, висши учебни заведения и прочие изобщо не е имало терен за подобни идеи и или се е учело или нищо не се е случвало с този човек.

    Така че или момчетата могат да учат и нищо не им пречи да учат или момчетата са по-неспособни да учат наравно с момичетата, независимо че собствената ни история отхвърля последната теория.

  16. П.п. Ако първият ти ред от коментара е бил сарказъм, моите извинения, вчера водих подобна дискусия с човек, който съвсем сериозно виждаше гоблени в бъдещето на еднополовите родители и поколението им и реших да заложа на сигурно. 🙂

  17. Абе вие що само приказвате против мачовците, ама като видите някой мачо ви омекват коленете? 😉
    Само не ми казвай, че не е вярно, защото знаеш как е… 😉

  18. Аз бих дори подкрепил едно училище, в което класните стаи са разделени по полове и има само няколко занятия(освен почивките), в които се извършва т.н. „социализация“ м/у момичета и момчета. Например по-разтоварващите часове като физическа култура и изобразително изкуство, пр.
    Преди една година излезнах от училищната образователна система и да липсваха ми примери, а споровете тук са абсурдни. Говорим за квоти и училище, не за всичко останало. „Агресивността“ при момчетата не знам, от къде идва, но по всичко изглежда(т.е. по мненията тук;не се заемам с позиция по въпроса), че преобладаването на учителки не помага. Въпросът въобще не е в стереотипи. Човек, който трябва да се изяви като лидер и да се открои с характера си, за да привлече интереса(ангажира бих казал) вниманието на момчетата не може да бъде заменен от приятна жена, която желае да цари тишина, спокойствие и равенство.

  19. Не знам какви учителки си имал, моите преподавателки никога нямаха проблеми с контрола в стаята (с изключение на една), не знам откъде го извади това за „приятната жена, която желае да цари тишина, спокойствие и равенство“, но за мен двете не са противоречащи си.

    Или според теб лидерство може да има само от неприятни люде, готови да се карат, да крещят и да тормозят?

    Вълко, познаваме ли се? Ако не се познаваме, нямаш никакъв шанс да знаеш отношението ми към мачовците и залагаш на стереотипизиране и говорене наизуст.
    Да не говорим, че никой не е казал лоша дума за мачизма.
    Или за теб агресия и социална неадекватност = мачизмо?

    Темата безкрайно много се отклони обаче.

  20. Здравейте, привлечен от философските терзания на госпоица Лидия реших да споделя моят опит и мнение !
    Относно дали трябва да има повече мъже преподаватели: – Аз лично съм преподавал 3 месеца защото това ми беше практиката, но приятната изненада беше после, когато класовете в които преподавах и съответно децата продуляваха да искат да им преподавам и за напред…
    Но спорове по въпроса дали да са мъже или жени са сексистки и са неоснователни защото не пола определя дали един учител е добър или не !…
    Относно учебната система: -Според мен учебната система в България е сбъркана, претоварва децата и не им оставя никакъв шанс за развитие на личността, така че в много случай преподавателите нямат особено значение …
    Относно мъжете и тяхната роля в живота на подрастващото поколение е унищожена от битието на българският грайданин и когато се даде шанс на мъжът да заеме своето място в семейството и общетвото ще се появи и живият пример за децата ни!!!

Коментари са забранени.