Какво си намерих

Миналият уикенд гостувахме на майка ми. Отворих напосоки една книга с приказки на Андерсен и попаднах на следното начало: „Вокруг сада шла живая изгородь из орешника; за нею начиналис поля и луга, где паслись коровы и овцы. Посреди сада цвел розовый куст; под ним сидела улитка. Она была богата внутренним содержания – она содерживала самое себя„, което си преведох като “ Около градината се виел жив плет от леска, а отвъд него се ширели поля и ливади, където пасяли крави и овце. Насред градината цъфтял розов храст, а под него седял охлюв. Той бил изпълнен с богато вътрешно съдържание – съдържал самия себе си.

Не можах да устоя на последното изречение от пасажа и прибрах книгата в раницата си. Когато се прибрах, продължих да чета в същия дух – отгръщах напосоки и четях това, което ми се е паднало, освен ако не е нещо, което съм чела. Така се оказа, че има доста приказки, които не са били включени в книгите, които съм притежавала в детството си, както и че има приказки, които са били включени, но съм пропускала да прочета, подозирайки че ще са ми скучни.

Харесвах Андерсен в предучилищна и начална училищна възраст. После го бях забравила чак до завършване на гимназия. Не бях изгубила интерес към приказките, но ме привличаха по-вълшебни неща, като тези на Е. Т. А. Хофман.

Преоткрих го по време на кандидат-студентските изпити през 1989, когато пребивавах няколко дни в София у сестра ми. Тъй като нямаше кой знае какво за четене, подхванах едно томче на Андерсен и се удивих – отново ми беше станал интересен и ми се виждаше много мъдър. Очевидно това ме е подтикнало скоро след това да забележа руското томче и да си го купя. Не го бях пипвала от купуването досега – повече от 20 години.

Сега отново съм запалена по Андерсен и с удоволствие го чета на руски. Оказва се, че приказният ми руски е доста добър, за разлика от руския, който се опитах да чета в коментарите в разни блогове. Изключено е да схвана смисъла на някой „тарикатски“ разговор, но май не ме и интересува.

Андерсен не създава заплетени сюжети, а някои от приказките му приличат по-скоро на разказчета. Кой знае защо ми напомниха за една книжка за разказчета на Лев Толстой, която ми подариха на завършване на втори клас и които изобщо не помня🙂 Може би на някои би им се видял скучен. На мен, обаче, ми е много близък с простотата на разказа, с отдалечеността от морализаторството, с деликатното, но неумолимо изобразяване на реалността. А героите … дори най-глупавите и егоистични същества сред тях са ми доста мили. Андерсен е някак Зен🙂

За да е пълно удоволствието на иначе доста бедния тази година книжен пазар по случай празниците Южна пролет, попаднах на още  андерсенови приказки от поредицата с прелестни картинки на издателство ПРЕС. Не знам дали преводът е добър, обаче.

Открих български и английски превод на приказката, но не са ми толкова симпатични. Ето защо ви предлагам този на руски – съвсем леко изменена версия на това, което четох аз. Пожелавам ви Зен преживяване.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s