Размисли след юриевата нощ

Тази седмица се навършиха 50 години от първия полет на човек в космоса. Отбелязах празника като залепих едно стикерче с лика на Юрий Гагарин на прозореца в офиса. Едва после ми остана време да помисля за това:

Космонавтите бяха едни от героите на моето детство. Патронът на нашия клас беше Георги Иванов, първият български космонавт. Много деца мечтаеха да станат космонавти и се интересуваха от това какви са изискванията. Днес някои от моите ученици споделят, че ако имат много пари, биха платили за да пътуват в космоса – като туристи. На един от тях дадох книга на Ричард Брансън – човекът, който си е поставил за цел да направи космическите полети достъпни за т.нар. обикновени хора.

В моето детство героите от детските филми се захващаха сами да откриват и да създават – от баскетболно игрище до свръхчерна боя, която може да ги направи невидими. Много деца сами създаваха неща – някои строяха ракети и самолети в кръжоци, а други язовири, шатри и площадки с приятели в квартала. Днес се чудех дали липсата на неща, които могат да се купят с пари движеше творчеството или пък примерът на героите ни. Може би и двете.

Advertisements