По-тих от водата, по-нисък от тревата

Искаше ми се тук да публикувам едно писмо от моя приятелка, която споделя фрустриращите си (меко казано) преживявания по време на (опит за) общуване с институция, с която редовно й се налага да общува, за да може да практикува професията си.

Не го направих. Въпреки, че би било хубаво повече хора да са наясно, че някои институции съвсем целенасочено потъпкват правата на хората и поради силовата си позиция успяват да тласнат животите им по посока на незаслужено страдание. И това не се случва скришом, а открито. Но тези, които действат от позиция на силата, могат да си  позволят да не се крият, когато вършат безчестни неща, а аз не мога да си позволя да разкажа открито за неприкритото зло.

Не го направих. Въпреки, че изваждането на светло на такива неща може да помогне  за промените към по-добро.

Не го направих. Защото по този начин бих навредила на хората, които са засегнати в момента, както и на много хора, които ще бъдат засегнати занапред. Възможно е и да навредя на себе си.

Това, обаче, не ми се случва за пръв път. От години наблюдавам как цели институции работят по такъв начин, че да правят трудно или невъзможно добронамерените и компетентни техни служители да вършат смислена работа. Защо тези служители си мълчат? За да не си изгубят работата. Или пък за да могат да продължат да вършат смислените и добри неща без да се набиват на очи.

Въпросните хора си мълчат и затова, защото няма особен смисъл да говорят на тези, които не искат да чуят, т.е. на мнозинството, което определя правилата. Не, не ми казвайте, че е пълно с добронамерени и компетентни хора, на които им пречи системата. Ако беше пълно с такива хора, щяха да намерят начин да накарат системата да работи добре или пък щяха да я променят.

Ако татко беше жив, вероятно щеше да се съгласи с мен и да цитира любимия си Остап Бендер: „Избягвайте резките движения“

Уж държавата  и свързаните с нея институции съществуват за да не живеем според законите на джунглата, а всъщност става така, че точно държавата и свързаните с нея институции се превръщат в едни от най-едрите хищници във въпросната джунгла. Понякога сътрудничат, но в повечето случаи с други едри хищници.

Но, хайде да изоставя метафорите и да се опитам да кажа нещо положително:

Благодаря, че днес имаме повече свобода, отколкото сме имали преди 20 години.

Благодаря, че мен лично засега не са ме сполетяли злините, които виждам да сполитат други хора.

Благодаря, че има тихо и търпеливо работещи за доброто хора и се надявам да не им се свършат скоро силите.

Още за автоцензурата.

 

Advertisements

2 thoughts on “По-тих от водата, по-нисък от тревата

  1. Лид, аз все пак се надявам, че съдържанието на написаното от нея ще придобие публичност, когато се почувства дотолкова добре, че да отсее кое от информацията в какъв вид да се поднесе. Защото медиите са единственото, от което тези типове се плашат. И този директор трябва да бъде понаучен на някои неща като предшественика си.

  2. Лид, изброила си повечето причини.
    Не знам за какво точно става въпрос, но този апарат е гаден и мачка както хората, които зависят от него (като приятелката ти), така и тези, които работят в/за него.
    Така е устроен, това е същността му.

    От една страна външните мълчат, за да им се свърши работата, надеждата им никога не умира.

    От друга са хората, които го съставляват, а апарата ги подбира така, че мнозинството вътре да са плява, на която не й пука и малка част от хора, които наистина искат да променят нещата и помогнат, но плявата винаги им пречи. В крайна сметка вторите или стават част от плявата или дотолкова се затлачват, че решават да се махнат за да не се задушат. Много съм го мислила и, колкото и да ми се иска да е друго, струва ми се, че бурените винаги ще са в повече и ще управляват системата.

    „Защо тези служители си мълчат? За да не си изгубят работата. Или пък за да могат да продължат да вършат смислените и добри неща без да се набиват на очи.“ Ами докато в началото е за двете, после е заради мизерната заплата. Ако не е за нея, напускат, за да са в мир със съвестта си.
    Много черногледо го написах, но аз така го виждам 😦

Коментари са забранени.