Клишета за комуникацията

Едно от най-досадните клишета в последните години твърди, че истинското общуване (каквото и да значи това) е пострадало благодарение на Интернет и уеб инструментите за комуникация. Негови вариации настояват да общуваме предимно с хора, с които сме се запознали офлайн и да общуваме предимно офлайн.

Едва ли не се приема, че преди появата на Интернет, хората са общували най-вече „лице в лице“. А това далеч не е вярно – не и за огромен  брой грамотни хора, които са поддържали интензивна кореспонденция с широк кръг приятели, роднини, колеги, съмишленици. Имало е времена, в които пътуването не е било нито лесно, нито евтино. Трудно / несъществуващо /недостъпно / скъпо е било и общуването по телефона. Електронната поща не прави кой знае каква революция в описаните практики, но пък доста ги улеснява.

(Огромен брой грамотни хора са пишели не само писма, но и дневници. Блоговете в известен смисъл са наследници на въпросните дневници.)

Според мен, проблемът не е, че днес хората са започнали да пишат повече, а това че не пишат толкова често и толкова много, колкото са писали предците им. В резултат на това уменията  за писане и четене на все повече хора закърняват. Камерите, слушалките и микрофоните доближават все повече хора до виртуално „лице в лице“, но това не прави комуникацията задължително по-смислена.

Тези мисли ми се въртят в главата, докато чета The Gentleman’s Daughter на Amanda Vickery, но споделеното по-горе не се отнася само за онези по-богати прослойки в онези времена, а за доста по-широк кръг грамотни хора в по-късни времена, пък и на други места. Всъщност писмената кореспонденция не се е ограничавала само до умеещите да четат и пишат; дори неграмотните са общували с написани и прочетени от други писма.

Днес любовната кореспонденция, например, май се превръща в изчезващ вид. А аз си мисля за онези дългогодишни годежи, по време на които общуването често е било основно в писмен вид. (Тези дни научих, че една от основните причини баща ми да се раздели с една от приятелките си била, че пише ужасно неграмотно)

4 thoughts on “Клишета за комуникацията

  1. Лидия, това, че общуването е пострадало И с помоща на Мрежата е факт, който няма нужда някой да ми съобщава. това е нещо, което аз самия съм видял и разбрал.😉

    Епистоларният жанр е много интересен, но… Пак е нещо, което е (в различна степан) неистинско. Не е пълноценно общуване. Разрушаването на истинското общуване не започва от вчера. То се развива паралелно с „прогреса“ на „цивилизацията“.😉

    Да говориш за нещо ВАЖНО и да не виждаш очите на събеседника си… Абе умрела работа е!😉

  2. Има милиони незрящи хора, които комуникират без да виждат очите на събеседниците си.

  3. Мислиш ли, че това е пълноценно общуване? Аз не мисля.;)
    но може би са развили други усещания за присъствието (ако щеш го наречи биополето) на събеседника си, който им показва различни неща, които човек може да долови при жив контакт.😉
    Предполагам знаеш, че думите са доста „постен“ начин за комуникация… ;))))

  4. Pingback: Клишета за комуникацията | Bulgarian Blog

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s