Безплатен обяд?

Можех да потърся отговорите на някои въпроси сама из Интернет. Щеше да е безплатно, но пък щях да изгубя време. Поради тази причина предпочетох да си купя книгата. Можех първо да я открия онлайн. Щеше да е безплатно, но пък нямаше да изпитам същото удоволствие от четенето. Още една причина да платя. Ако редовно четях безплатни статии от автора и ми харесваха, щях да имам желанието да си купя негова книга. Ако част от нея я имаше безплатно онлайн, щях още по-лесно да взема решение да я купя, след като съм имала възможността да я прегледам. А ако я имаше безплатна за даунлоуд? Щях ли да похарча пари за удоволствието да чета книга от любим журналист / блогър на хартия? Зависи.

Аз действам различно в привидно сходни ситуациия, а ти действаш различно от мен. Ето защо точното предсказване на потребителското ни поведение е невъзможно, но е възможно да се очертаят тенденции. Това прави и книгата: разглежда тенденции на потребителското поведение във връзка с безплатното. Разбира се, това е само едно от нещата които прави.

Другите неща са да покаже как покрай безплатното могат да се правят доста пари … както и огромни разходи. И да изясни как и дали сайтовете, които умираме да ползваме правят някакви пари. Но не става въпрос само за сайтовете, а и за всякакви продукти и услуги офлайн.

Тази книга не е наръчник с полезни съвети за това как да правим пари в свят, в който нещата поевтиняват и стават безплатни, в който все повече неща се предлагат безплатно още от самото начало, в който се налага да се конкурираш с безплатното. Но може да припомни неща, които е хубаво да имаме предвид, както и да даде отправни точки за размисли.

Без много да му мисля си купих и друга книга от автора.

Дотук ставаше въпрос за Крис Андерсън и книгата му „Безплатното”. Ето и част от нея безплатно. Ето и цялата (аудио).

За момчетата и мъжете (някои уточнения)

Наскоро писах един текст, в който твърдя, че момчетата имат нужда от внимание, закрила, подкрепа, менторство и пр. от страна на мъже, че тези неща в днешно време не достигат  и че във връзка с това би било добре в училищата да има повече учители-мъже. Свързах това с факта, че днес твърде много момчета са привлечени от неонацизма, агресията и пр. Някои откриха в това парадокс – как става така, че днешните момчета растат край жени, а стават агресивни. Имаше и разсъждения на тема какви биха били любимите занимания на момче, отгледано от хомосексуална двойка жени – шиене на гоблени и пр. Така стигнах до извода, че е нужно да направя някои уточнения.

Ще говоря за момчетата, които се раждат с биологичен мъжки пол, както и мъжка сексуална идентичност – т.е. възприемат себе си като момчета, а не като момичета, родени с лош късмет в мъжко тяло. Сексуалната ориентация на тези момчета в случая няма значение. Ще пиша за хомо, хетеро и бисексуалните момчета, които възприемат себе си като мъже. Основната ми идея е, че всички тези момчета, докато растат, се идентифицират с момчетата, с мъжете и съответно възприемат като  поведенчески и пр. модели именно момчета и мъже.

Всички тези момчета може и да са обградени от жени (вкъщи, в училище), но намират своите модели за подражание, ментори и пр. Често те не се познават лично с тях; всъщност въпросните личности може и да са съвсем фикционални – герои от филми, например. С други момчетата общуват онлайн, на улицата и пр. Някои от тези хора са възрастни, а други юноши. Големият въпрос е какви са тези хора. Биха ли могли да дадат добър личен пример, да осигурят подкрепа, насърчение, вдъхновение, които да помогнат на подрастващите момчета да станат етични, отговорни, силни и добри хора?

Смятам, че момчетата винаги имат примера на други момчета и мъже. Когато липсват добрите примери, лошите са тези, от които се учат. Когато им липсва подкрепата и вниманието на пораснали мъже, момчетата, търсейки подкрепа и внимание, попадат на други момчета или инфантилни мъже. По този начин невежите се учат от други невежи. Ето така се раждат момчешките банди, например. Ето така с момчетата се злоупотребява. Ето така момчетата се научават да злоупотребяват с други хора.

Разбира се, момчетата не учат само от собствения си пол. Като майка, която е отгледала син без баща, виждам, че синът ми е възприел много неща от мен. Струва ми се, обаче, че има чувствителни моменти в развитието на момчетата, когато за тях е важно да се утвърдят именно като мъже, да се уверят че са мъже, да го покажат на света. Точно в тези моменти е важно наоколо да има мъже, достойни за подражание. Може да са учители, вуйчовци, дядовци, съседи, а дори и хомосексуални мъже, които са близки приятели на лесбийската двойка майки на момчето. Да, дори последното го казвам убедено, изхождайки от личен опит: може да не съм била в лесбийска двойка, но имам гей приятели, които са дали отличен пример на сина ми.

Вместо рецепта за козунак

Днес хванах такси и попаднах на един шофьор, с когото съм пътувала неведнъж. Той обича да говори, но не е досаден и досега не е говорил глупости. Понякога и аз се включвам и монологът се превръща в разговор.

Днес ми каза, че снощи в църквите имало доста по-малко хора отколкото друг път, а аз отговорих, че никога не съм влизала в църква на Великден и нямам желание, понеже не ми се иска да ми запалят косата със свещ и пр. Той ми каза, че отдавна не е влизал в джамия. Разказа ми и за сина си, който по едно време бил доста запален по религията и дори искал да стане духовник, но (за щастие на родителите си) накрая се отказал. Сега живеел в Западна Европа и всеки ден посещавал джамия, не пиел, не пушел.

Аз му разказах, че аз самата не съм кръстена, че и синът ми не е кръстен, макар че майка ми по едно време е настоявала, а той,  петгодишен й отговорил „Ние с мама сме будисти”. Както и това, че горе-долу по същото време е искал да стане „монас”, вероятно под влияние на телевизията, след като е гледал за децата в будистките манастири, но скоро се е отказал, а по-късно в началното училище сам е посетил църква, за да си поговори със свещеника по интересуващи го въпроси.

Човекът ме посъветва да не спирам сина си ако иска да ходи в църквата, защото това е много хубаво. Предполагам, че ме е помислил за атеистка, която гледа на религията с насмешка. Това не е точно така, но няма как да му обясня, че не съм си избрала религия, но не съм и атеистка и пр. Замислих се за това, че обикновено държа да се разгранича от християнството – не защото не ми е близко, а защото не обичам да съм християнка по подразбиране. Дадох си сметка, че всъщност съм доста по-близо до християнството от много хора, които ходят в църквата и знаят какво точно се прави там. Но съвсем по същия начин съм близо и до други учения. Не по-малко близо.

Спомних си за онова чудесно есе – единственото смислено есе на тема „Какво ме прави християнин”, което бях дала за незадължителна домашна на всички ученици, които в една дискусия се бяха самоопределили като християни. Написа го Хава (Хаджиибрям), която показа, че споделя основни християнски принципи, въпреки че не се смята за принадлежаща към която и да е религия.

След това се замислих дали в нашия град има Суфи и дали някой ден да не подаря на този човек някоя книга за суфизма.

Христос Воскресе!

За квотите 2

Днес ми изпратиха снимки на едно момче в прогимназиална възраст, което е готово да пролива не само кръвта на цигани и други нечистокръвни, но и своята собствена. То се снима не само с кубинки и националното знаме, но и с нашивки на есесовец, с вдигната по хитлеристки ръка, празнува рождения ден на Фюрера и колекционира снимки с трупове на небели хора. Има стотици приятели из цялата страна – все такива като него, готови да дадат живота си, понеже ако не са готови, значи не го заслужават. Те пък, от своя страна, също имат стотици приятели из цялата страна (повечето от тях организирани в клубове – партийни и непартийни), което ще рече, че тези патриотични воини са хиляди.

Разбира се, сред приятелите има и момичета, и жени, но в повечето случаи тези, които буквално (си) трошат глави(те) са от мъжки пол, както повечето хора, които започват и водят войните, взривяват себе си и мирните граждани наоколо, извършват огромната част от актовете на физическо насилие … Защото момчетата са различни от момичетата, както се пее в една стара английска детска песничка:

От какво са момиченцата малки направени? От какво са момиченцата малки направени?

От бонбони различни и сладкиши отлични. От това са момиченцата малки  направени.

От какво са момченцата малки направени? От какво са момченцата малки направени?

От охлюви разни и жаби безобразни. От това са момченцата малки направени.

Предполагам, че тази песничка описва донякъде чувствата, които изпитват солидна част от учителките в началното училище. Докато момиченцата са кротки и търпеливи, за момченцата е много, много трудно да се задържат по чиновете, а на междучасията стават неудържими. Доста често нещата продължават в този дух и в прогимназията, че и по-късно. А учителките недоумяват.

А ако в училище имаше повече учители? Имам предвид мъже. Те щяха да разпознаят себе си в момчетата и по-лесно да намерят подход към тях. В училищата, обаче, мъжете са кът.

Мъжете са кът и извън училищата. Ако не са на работа, те са заети с нещо друго, и повечето момченца израстват отгледани почти изцяло от жени. А имат нужда и от бащи, чичовци, учители, които да им дават пример за това какво е да си мъж, които да се интересуват от тях, да държат на тях, да ги закрилят. Предполагам, че най-важната причина толкова много жени да се оплакват, че истинските пораснали мъже са малко е тази, че момчетата така и не научават какво е да си пораснал мъж, защото няма откъде да видят пример. Но това, разбира се, не означава, че те нямат ролеви модели от мъжки пол. Откриват ги във филмите, в кварталните банди, в политиката и т.н. Точно тези модели, обаче, често са всъщност доста инфантилни.

Вярвам, че днес е крайно време в училищата да работят повече мъже, защото именно в училище момчетата прекарват по-голямата част от годината, както и половината от деня. За да се случи това,  обаче, е нужно те да бъдат привлечени, което, освен всичко друго, може да означава и създаването на квоти в педагогическите факултети.

Интересни автори по темата за момчетата, мъжете, възмъжаването:

Робърт Блай, преведена книга: Да бъдеш мъж днес (Iron John)

Стив Бидълф, преведени книги: Как се възпитават момчета (Raising Boys) , Възмъжаване (Manhood)

За квотите

Напоследък хората обсъждат дали е добра идея в гимназиите да има квоти за прием на момчета и момичета. Темата изглежда измамно проста на пръв поглед, но ако се вгледам, поражда доста разнопосочни въпроси, над които се оказва, че не съм мислила. Ето защо този текст няма да бъде изчерпателен.

Бих искала да споделя логиката на квотите по принцип – да се даде възможност на групи, които иначе биха били по-слабо представени – без значение по какви причини.

Един от аргументите за квотите е осигуряването на разнообразие. Някои образователни институции вярват, че разнообразието добавя образователна стойност като излага учениците на различни гледни точки и ги учи да общуват с различни хора. Разликата по пол е само една от многото възможни – националност, етнос, политически пристрастия, религиозна принадлежност, сексуална идентичност, сексуална ориентация, възраст, таланти, интереси, умения, личен опит, социален произход, и т.н. Когато подобни институции приемат ученици, те го правят така че да се събере разнороден, интересен, предизвикателен випуск.

Очевидно е, че тези институции нямат предвид само академичното представяне на кандидатите, а много други техни особености. В този смисъл „подреждане по бал” няма, и … да, преценката кой да бъде приет е доста субективна. Това, разбира се, не означава, че академичното представяне няма никакво значение, а че е възможно да бъде приет кандидат с по-ниски оценки от неприет кандидат. В последните години, например, Харвард отхвърля кандидатурите на около 80% от кандидатите с максимални оценки, като в същото време приема кандидати с по-ниски от максималните. Ролята на оценката е да бъде достатъчно висока, за да не бъде елиминирана кандидатурата от самото начало; ако оценките са прилични, кандидатът остава в състезанието, но не го печели на базата на оценките.

Друг аргумент за квотите е да се даде възможност на групи, които са били продължително дискриминирани или пък биха не биха могли да се представят толкова добре колкото другите групи. Второто не означава, че тези групи са неспособни по принцип или пък мързеливи,  а че не са имали възможността да се подготвят достатъчно добре. Това, обаче, понякога се възприема (особено от ощетените) като един вид дискриминация. Ето повече информация за т. нар. Affirmative action.

Някой следващ път ще се опитам да разгледам и други аспекти.

Църквата като финансова пирамида

Тези дни, покрай изследването на изстъпленията в църквата на Свидетели на Йехова в Бургас, забелязах, че представители на ВМРО няколко пъти поставиха въпроса за издръжката на църквата и се опитаха да внушат, че тя се осигурява на принципа на финансовата пирамида и пр.

Нямам точна информация как се издържа която и да е от християнските църкви в България, но съм останала с впечатлението, че всички религиозни общности събират дарения, с които строят и поддържат храмове, осигуряват заплащане на свещеници и друг храмов персонал. Доколкото ми е известно, простестантите (или поне активно практикуващите) даряват 10 % от доходите си.

Дарения навсякъде по света се правят за храмове, монаси и свещеници от всякакви религии, под каквато и да е форма. Събраните средства не се харчат само за религиозни цели, но и за създаване и поддържане на училища, болници, университети, приюти, сиропиталища, хосписи, предоставяне на стипендии и пр. Даряват не само заможните: ако у дома готвиш просто ориз, сипваш една паничка за минаващия будистки монах.

Кой знае защо у нас се смята, че ако някой дари по-голяма сума пари или недвижим имот на някоя неправославна църква, то той непременно е бил подведен, мозъкопромит, притиснат, наплашен и пр. Разбира се, не изключвам възможността лица, разполагащи с власт в която и да е църква да злоупотребяват с даренията и да се облагодетелстват, но това не означава, че дарителите са били изнудени, излъгани и пр.

Ако  можем да вярваме на медиите, огромната статуя на Богородица и съседната камбанария в нашия град са изградени изцяло с дарения. Никой не намеква, че дарителите са били изнудени или измамени. Защо за православните да може, а за друговерниците да не може?

Следите остават ( ВМРО и Свидетели на Йехова)

Миналият ден ВМРО организира протестен митинг в Бургас – срещу Свидетели на Йехова. Събитието започна с нападение на църквата на Свидетели на Йехова, побой над някои от членовете й, които се пазеха от юмруци, ритници, бомбички, камъни и саксии, закривайки главите си с ръце. Активистите изкъртиха вратата на църквата. Когато дойде линейката, ранените членове на църквата, бяха придружавани по пътя към нея със скандиране „Умрете!”. Вееха се знамена на ВМРО. Участниците в митинга бяха мъже на всякакви възрасти – от белокоси до деца на видима възраст 12-13 години, преобладаващо на видима възраст 20-45.

Лидерът на ВМРО Бургас, Георги Дракалиев, в различни интервюта твърди, че ВМРО не е организатор събитието, че членове на ВМРО просто се включили в протест, организиран във Фейсбук. Мога да опровергая това със скрийншотове от Фейсбук, от които става ясно, че Дракалиев е създател на поканата за събитието, че в официалния сайт на ВМРО е имало страница, озаглавена „ВМРО – Бургас срещу Свидетели на Йехова”, която впоследствие е свалена от сайта, както и това, че Дракалиев е заявил, че харесва следния коментар на бъдещ участник в събитието, на име Данаил Хаджиев: „нямам коментар щото правя коктейли Молотов за събитието”. Предполагам, че ВМРО е организацията, която е осведомила медиите за предстоящото събитие, тъй като в сайта BurgasInfo е публикувана информация още на предишния ден.  Но още преди да публикувам скрийншотовете, давам линк към страницата на събитието във Фейсбук.

Оказва се, че ВМРО, които подкрепят спазването на законите, не са взели предварително разрешение за протеста.

Предполагам, че ако протестът беше минал без подобни инциденти, ВМРО нямаше да отричат, че са организатори на събитието, а напротив, щяха да приберат предизборни дивиденти.

Следващият път, когато някой реши да организира подобни събития с помощта на медиите и Интернет, трябва да си даде сметка, че следите остават. Другият вариант е да го направи тайничко, не публично, както нацитата пребиват и убиват в парковете минувачи, които им приличат на хомосексуални, чужденци или хипита.

Ето и малко снимков материал:

На кого пречат Свидетели на Йехова?

 Кои са Свидетели на Йехова? За това ще пиша скоро.