Протестите на глада

Както разбрах от Иво Христов, основателят на лявото общество СОЛИДАРНА БЪЛГАРИЯ, от което получавам ъпдейти във Фейбук, БСП организира национални протести от 26 март и „се надяват недоволството срещу растящите цени и бедността на народа да обхване и останалите градове от страната“. Иво пита дали такъв протест следва да се подкрепи ако е организиран от БСП.

Аз пък се чудя дали такъв протест следва да се подкрепя изобщо.

Пред кого се протестира? Може би пред управляващите?

Какви са конкретните искания? Да намалят цените, безработицата и бедността?

Някой може ли да ми обясни как по-точно нашата държава може да го направи, бидейки парламентарна демокрация и част от световната парична икономика? Единственият начин, който ми хрумва е да насърчава устойчивата икономика. А това не означава държавата на намалява цените, да създава директно работни места, да субсидира и т.н.

Не, не смятам, че гладуващите трябва да се оставят да измрат. Тези, които ме познават или четат блога ми отдавна, знаят, че никога не съм била за това и че лично се ангажирам да не се случва. Останалите биха могли да поровят из текстовете и да прочетат. Така че айде да не коментираме моята личност и идеи, а да се фокусираме върху въпросите:

Ако народът ще протестира против бедността, какво е разумно да иска?

Ако държавата се ангажира да помогне, по какъв начин е разумно да го направи?

7 thoughts on “Протестите на глада

  1. Икономиката не иска протести, а мотика🙂

    Държавата да си гледа работата, да се меси по-малко и най-общо казано да създава условия за икономическо развитие – вече си го казала (това включва много неща, не е лесно да се направи, няма точна рецепта, и винаги е за сметка на нещо друго).

    Да се протестира срещу високите цени при пазарна икономика и демокрация е тъпо (какъвто беше и протестът срещу бензина).

  2. Доста качествен пост, на фона на малоумието и истерията, които ни заливат от медиите.

    Според мен основната грешка, която се допуска в протестите срещу бедността е, че тази бедност се дължи на някакви ясни и конкретни причини, както и че решенията са в ръцете на управляващите, които и да са те.

    Всъщност, комбинацията от фактори, които ни правят бедни се мени постоянно. Например, инфлацията – високата инфлация ни прави бедни, ако няма съответстващо увеличение на заплатите. Безработицата ни прави бедни, защото се генерира по-малък БВП. Липсата на вътрешно потребление ни прави бедни, защото ако парите се въртят бавно, икономиката буксува. И т.н. и т.н.

    Основните неща, за които трябва да се протестира в областта на икономиката са:

    НЕ на монополите в икономиката от ВСЯКАКЪВ тип (картели, олигополи и прочие).
    НЕ на печатането на пари и махане на валутния борд под каквато и да е форма, до приемането ни в еврозоната
    ДА на контрол и ПУБЛИЧНОСТ във всички сделки на държавата и общините (приватизация, заменки, отчуждаване …) и изпълнението им
    ДА на усвояването на парите по Европрограмите
    ДА на максимално лесни условия за внос и износ на стоки и услуги

    Единствения начин, по който държавата трябва да помага е, като намери заетост за безработното население – най-добре, като обработва пустеещите земи и отглежда животни – това директно се трансформира в намаляване на бедноста и глада.

  3. Ако народът ще протестира против бедността, какво е разумно да иска?

    – Образование.

    – Култура, изкуство.

    – Спорт.

    Ако държавата се ангажира да помогне, по какъв начин е разумно да го направи?

    – Да създаде ефективно работещ административен апарат, с малко, но добре платени държавни служители.

    – Да насърчава любознателността и да създава условия за самообразование и сред по-бедните слоеве.

    – Да насърчава предприемчивостта.

    – Да насърчава иновациите.

    – Да поощрява ефективното използване на ресурсите.

  4. Поначало мисля като Пастор Свин, но с малки доуточнения: Бедните според мен имат право да искат от държавата сигурност (имам предвид да ги защитава от престъпници), правосъдие, достъп до здравеопазване и образование. И нещо съвсем конкретно – таксите за обучение в държавните университети трябва да се понижат неколкократно. Трябва да се дава път на способните младежи независимо от доходите на татенцата им. Иначе отиваме по дяволите.

  5. +1 за поста, +1 и за пастор Свин. Липсата на компетенция в дадена област (политика, икономика, държавно управление) комбинира с демокрацията (свободията) води неминуемо само и единствено до глупости…

    И аз, сблъсквайки се ежедневно с медийната истерия, се убеждавам, че ако не лош, човешкият ни материал е най-малкото компрометиран.

  6. компрометирани виждам тук, ето ще цитирам скорошното писание на т. димитров
    Какъв е смисълът да се хвалим със „стабилни” макроикономически показатели, когато хората срещат затруднения да си купуват храна? Дори тези, които са на работа. Въобще не коментирам чудовищната безработица в провинцията, да погледнем „късметлиите”, които работят – те получават най-ниските доходи в Европа и не познават практическото значение на термина „достоен живот”. Беден си, а работиш? И си гражданин на Европейския съюз? Как става това? Обясняват го с „ниската производителност на труда” в България, но трудно ще ме убедите, че чистачката в Гърция е цели шест пъти по-продуктивна от чистачката в България. Или държавният служител. Или който се сетите там. Просто човекът тук винаги е бил на последно място по приоритет. По-важни винаги са били и продължават да бъдат макроикономическите показатели. Да са стабилни! Да не се изложим пред чужденците! Петилетката да се преизпълни! Тези неща, обаче, не стават за ядене. А обществото се състои от хора, не от графики. Графиките се менят, хората остават. Няма успешно правителство, стабилна политика или стопански растеж в страна, където графиките са по-важни от хората. Гърция, Ирландия, Португалия и Испания в момента са двойкаджии по макроикономически показатели. Но искам да видя кога един работник в България ще получава хиляда евро, за да се разхожда по туристическите пътеки спокоен, че държавата е помислила за работното му място…

  7. Идеята, че при „пазарната иковомика“ (светът тепърва ще разбере всички нейни красоти, но вероятно в близките години, когато сегашната криза ще ни се струва благоденствие) всичко се регулира само е старътелно поддържан либерален мит.

    Няма такива неща. При „пазарната икономика“ нещо се получава само ако си го поискаш достатъчно убедително. И нищо не се дава доброволно.
    Ако нямаше протести (всъщност много по-сериозни неща от протести!), сега щеше да се работи все още по 14 часа за да можеш да се нахраниш.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s