Качественото образование от моето детство – един спукан балон.

Като казваме, че училищното образование днес  е зле, като че подразбираме, че в обозримото минало е  било добре. Аз пък мисля, че когато бях ученичка  (1977-1989) образованието беше сравнително по-добро от сегашното, но не толкова добро, че да го смятам за добро.

Тази мисъл не ми е нова; просто изплува отново, докато чета една книжка за земеделието и откривам, че не знам още по-фундаментални неща отколкото съм предполагала. Много пъти съм разказвала как в гимназията открих, че не знам как се размножават птиците, докато решавах задачи по генетика, та срам  не срам, се наложи да питам един съученик, който беше израснал на село и бях направо смаяна от отговора. Питах съученика, понеже ме беше страх да питам учителката. Сега идва ред да призная, че съм правила дисекция на земен червей, но никога досега не съм знаела какъв е смисълът на съществуването на червея, или по-простичко, каква роля играе в театъра на екосистемата. Изучавала съм подробно устройството на растения, птици, бозайници и пр., но всички те така и не са оживяли във въображението като реалности извън страниците на учебника – като същества, които имат специфични жилища и си набавят по някакъв начин храната, която храносмилат чрез това, което изучаваме като някакво самостоятелно явление – храносмилателната система.

Бях отличничка по всичко – благодарение на подходящия вид интелигентност, желанието да разбирам уроците и умението да предвиждам кога ще ме изпитат. Всъщност можех да съм отличничка и без да разбирам уроците, понеже не това, а запаметяването и възпроизвеждането бяха (и все още са) изискваните неща. Въпрос на късмет е, че имах учители, които ценяха и разбирането. Винаги съм казвала, че никога не съм знаела каквото и да е по история и география; сега осъзнавам, че никога не съм знаела кой знае какво и по всичко останало – просто някакви откъслечни единици информация; може би повече на брой единици отколкото знаят децата днес, но не по-малко откъслечни.

Така и никога не насочиха вниманието ни към елегантността и гениалността на менделеевата таблица в нейната цялост. Така и никога не насочиха вниманието ни към очарованието на субтомните частици. За съществуването на неевклидова геометрия (в която, например, две успоредни прави могат да се пресекат) знаех не от учителя по математика, а от татко. Историята се състоеше предимно от дати, а географията от жп възли – умопомрачително! Английският в основната си част представляваше списъци от несвързани думи, еднотипни граматични упражнения и механично заместване на will с going to.

Като че най-истински научих разни неща (които с благодарност ползвам и до днес) в часовете по трудово.

10 thoughts on “Качественото образование от моето детство – един спукан балон.

  1. Изцяло подкрепям: някогашното образование съвсем не беше добро на основание на това, че днес положението с образованието на нашите деца е отчайващо. И че един вид сме „развалили“ хубавото образование, което сме имали. Напротив, пороците, които са в днешната образователна система, са само логично продължение и „разцвет“ на ония пороци и дефекти, които имаше бюрократично-командната система на образование, съществуваща в българското образование от предишните години (преди демокрацията)…

  2. Разцвет от който са цъфнали само дефектите да .. Материята е също толкова суха каквата е бива преди (съдя по това че учебниците ни са от 80-90 години). Още по-засилено е учителското убеждение , че всяка информация систематизирана по различен начин от този в учебника е грешна. Подобрения, освен материалната база като мултимедий за показване на презентации и филми , няма.Но този малак плюс не може да компенсира това, че вече няма учители които се взимат на сериозно и искат да научат някой на нещо.

  3. Учудващо е колко много неграмотни е произвеждало, произвежда и днеска, българско школо юнашко.

    Като се замисля… Преди 13 години взех изпита по Съвременен Български Език с 5,5 и само потресаващата студентска незаинтересованост ме накара да откажа въпрос за 6, а днес се замислям къде трябва да отделя частите в състава на сложните изречения със запетая… Явно не е само школото, а и целия ни бит и оскотяването, модерно наричано потребителско общество, което ни тласка към липсата на интерес и влечение към знания.
    Вече знаем всичко. От интернет. От телевизията.

  4. Повечето от тези неща, човек може да ги научи само от родителие си, ако и те ги знаят… Не е много реалистично очакването, че отнякъде ще се материализира армия от талантливи учитили, та да ги има във всяко училище и по всички предмети.
    От друга страна аз имам смътното усещане, че си спомням разни неща, дето хич не са се случвали и печалната сигурност, че съм забравил доста от нещата, които смятах, че даже не бих могъл да забравя.
    Понякога приятно се изненадвам какви неща са ми били ясни едно време (т’ва от някакви ръкописни свидетелства). Чак се чудя.
    Все пак, тези разсъждения нямат смислена връзка с образователните стандарти. Едно образование може да е по-качествено от друго, даже и нищо да не запомниш и малко да разбереш. Атмосфера, разбираш ли…

  5. Като че най-истински научих разни неща (които с благодарност ползвам и до днес) в часовете по трудово.

    Готварство, Шивачество, Дървообработване, Металообработване, Електротехника, Земеделие! Иди обясни на сегашните деца че тия са ни били предметите по Трудово…

    Обучението едно време и сега е енциклопедично… Назубряш и трябва да запомниш и да възпроизведеш…

    Но при огромния обем информация трябва да се обърнем към аналитична подготовка при боравенето с информацията

  6. Съгласна съм с твърдението, че истинското образование е това, което остава в главите ни след като сме забравили фактите. Мисля, обаче, че има нещо общо с разбирането🙂

  7. Това е общоприетото мнение. Изглежда логично.
    След освобождението в България е наложено модерното образование. Момчетата и момичетата от село учели „аз съм българче“, история, математика… По същото време в Роберт колеж не наблягали много на математиката, сънародничките ни там изучавали главно езици и разни светски умения, покрай което нямали проблем да се обърнат за разяснение по някой текущ проблем към конгреса на САЩ, или републиканското женското дружество в Белгия (примерно). И редовно го правели.

    Разбира се не помня къде го четох това, но помня че ми подейства като просветление…
    Интересни модели, нали?

  8. Комунистическото образование не само не беше добро, но беше направо вредно. Защото целта на образованието се съдържа най-вече в това да направи децата ни граждани, т.е. да ги социализира, да им вдъхне желанието да живеят в общество, уважавайки правилата на обществото и допринасяки по този начин за цялостното добруване. А комунистите ни направиха пионерчета-роботчета, учиха ни на един тон глупости, които неизбежно биваха забравяни след това, защото онуй, дето трябваше да остане, така и не ни го дадоха. И затова сега не искаме да сме заедно, не уважаваме законите, не живеем в общество, държавата ни не е национална, дискриминацията е основен принцип на отношение, корупцията регулира услугите и т.н.

  9. Pingback: Качественото образование от моето детство – един спукан балон. | Bulgarian Blog

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s