Като рожден ден

Днес празнувахме 76тия рожден ден на дядо Ангел.

Преди малко открих, че Лама Тубтен Йеше, негов връстник, е починал на същия ден. Доста се учудих от факта, че е починал, и то през 1984. Въпреки че няма как да не съм знаела още преди години, когато четох негова книга и гледах негови „проповеди“ (ако ги гледате, ще разберете защо са кавичките). Но ако видите негови снимки или го гледате на видео, може би ще почувствате защо съм живяла с усещането, че е жив. Всъщност, дори и сега, не мога да се отърся от това усещане. Може би и няма нужда.

Откъде научих? За пръв път получих писмо от Фейсбук страницата, която създадох за него преди години – че някой е качил видео, за да отбележи годишнината от смъртта му [препоръчвам]. Никога не съм имала време да следя дали там се случва нещо и какво. От време на време научавам колко хора са я харесали. В момента са 2 417.

Никога не съм я промотирала по какъвто и да е начин. Друга страница лично и само за него доскоро не съществуваше, а тази, която се е появила е от онези, които копират съдържание от Уикипедия и преди малко беше харесвана от 15 души. Аз съм 16 тият🙂

Радвам се, че хората някак са попаднали на вече популярната страница – ей така, без да правя нищо специално, ама съвсем нищо. Може би трябва да си извадя поука, че човек трябва да прави каквото смята за необходимо, без да се кахъри за резултата или да губи търпение. Последното винаги е много трудно за хората, които искат да спасяват или подобряват света, а това нетърпение, за съжаление, понякога наранява и други хора – често именно тези, за които е било предназначено важното дело. В някои случаи тези хора са много, цели нации или класи, например.

Случващото се със страницата ми напомни за Майя Маркова и нейните блогове (българският и английският). Майя пише  само за значими неща, но блоговете й не са популярни. Тя не ги промотира и … не спира да пише. Убедена съм, че пише, защото смята, че е важно да го прави и че ако някой ден у нас не просто продължим да губим свободата си по мъничко [Между другото, честито ви Освобождение!], а стане толкова напечено, че всички усетят, тя ще продължи да пише смело.

Писаното остава [освен ако не бъде унищожено], и когато някой потърси, ще намери, и ако му е наистина важно, ще продължи да чете.

 

2 thoughts on “Като рожден ден

  1. Благодаря! Но ме хвалиш далеч повече, отколкото заслужавам. Досега с писането си не съм проявила гражданска доблест (освен – в малка степен – в поста за стволовите клетки) и не съм сигурно дали бих я намерила в себе си, ако – недай Боже – стане напечено.

  2. Може би повече писане и четене на такива неща предпазва обществата от напеченото🙂

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s