Осем малки терористчета

В един хубав роман четох, че евреи от хитлеристка Германия изпращали децата си във Великобритания, за да ги спасят. В британските вестници се появявали обяви, много от които предлагали и материално възнаграждение. Един от главните герои е англичанин, който непрекъснато изнася еврейчета от Германия, с помощта на фалшиви паспорти. Предполагам, че повечето хора, които четат това, биха се умилили, освен ако не са антисемити или обикновени нацита.

Преди известно време в България пристигна малка групичка (8) непридружени деца от Афганистан. Нелегално, разбира се. В момента се намират в това, което някои от нас наричат „Концлагера в Бусманци”ДАБ (Държавната Агенция за Бежанците) отказва да регистрира молбите им за бежанци, защото Гранична полиция искала да си ги депортира като „шенгенски случай“.

Признавам, че не съм наясно какво точно означава „шенгенски случай“, но съм напълно уверена, че родители не биха изпратили децата си по този рискован начин в друга страна с надеждата да ги приемат като бежанци, освен ако обстановката в собствената им страна не застрашава оцеляването им. Не съм наясно какво би могла да има против тези деца нашата страна – дали ги смята за заплаха за националната сигурност? Не съм наясно какво биха могли да имат против тях нормалните възрастни хора в България – същите тия, дето се умиляват от кампании със слоган „На сираче хляб не се отказва” и пр.

Вие какво мислите?

22 thoughts on “Осем малки терористчета

  1. Аз си мисля, че Българите ставаме все по-апатични, алчни, дебелокожи, и ксенофоби. Душевни мързели. Освен това ценностната ни система тотално се съсипва.
    Заливащата ни помия от медиите ни прави зависими от сигнали и заповеди, като мишки в опитна кутия… Седим си и си чакаме сигнала – к’ато има сигнал, натиска ме копченцето – получаваме сиренце! И така – от сутрин до вечер.
    Не можем да им помогнем на тези деца. Няма сигнал от президента, нито от мазна ТВ журналистка, или пък от талантлив пивйец🙂.
    Освен това, те са заплаха за престоя ни в европейския съюз. Не мозъкът ни. И не експортът на жени и на престъпници, трафикът на наркотици и контрабандни стоки – това е бизнес.

  2. Работата не е дори в човещината, че „на сираче хляб не се отказва“. Задържането на непридружени малолетни в Бусманци нарушава куп закони. И от Бусманци, и от Агенцията за бежанците си правят оглушки за тези деца. Те трябва спешно да бъдат прехвърлени в общежитието на Агенцията за бежанците, където тези от тях, които са в училищна или предучилищна възраст, да започнат курс по български език и където ще има педагози, психолози и т.н., които да им обърнат внимание.

  3. Работата не е дори в човещината, че „на сираче хляб не се отказва“. Задържането на непридружени малолетни в Бусманци нарушава куп закони. И от Бусманци, и от Агенцията за бежанците си правят оглушки за тези деца. Те трябва спешно да бъдат прехвърлени в общежитието на Агенцията за бежанците, където тези от тях, които са в училищна или предучилищна възраст, да започнат курс по български език и където ще има педагози, психолози и т.н., които да им обърнат внимание.

  4. Нито едно дете не трябва да страда заради глупостта на възрастните. Но на практика – почти всяко страда от това…
    Не държа особено да съм шенгенец. Но много искам да си остана човек…

  5. Pingback: Tweets that mention Осем малки терористчета « полетът на костенурката -- Topsy.com

  6. … опитваме се да покажем колко добри членове сме на ЕС и как заслужавеме да влезем в Шенген … при преследването на тези цели човешките права нямат значение … привилегиите които ние като граждани на ЕС ползваме са за сметка на правата на хората извън ЕС … но на нас ни е неудобно да си го признаем, защото това демонстрира нашия егоизъм и това че идеята за ЕС е базирана на грешни ценности … и тук става въпрос за универсални човешки ценности, които са приложими спрямо всяко човешко същество, не само спрямо сънародници или други граждани на ЕС …

  7. „Признавам, че не съм наясно какво точно означава „шенгенски случай“, но съм напълно уверена, че родители не биха изпратили децата си по този рискован начин в друга страна с надеждата да ги приемат като бежанци, освен ако обстановката в собствената им страна не застрашава оцеляването им.“

    Увереността ти може да е неоправдана. Има родители, които продават и дори убиват децата си. Съжалявам, че е така. А ти, Лид, би ли приела едно такова невинно „терористче“?

  8. Когато родители убиват децата си, просто ги убиват, а не ги изпращат на другия край на света. Когато ги продават, децата биват доставяни където е нужно. Мислех, че е достатъчно ясно, че не говоря за такива случаи.

    Ако имах желанието да отглеждам повече деца отколкото имам в момента, щях. Това че аз в момента нямам желание и възможност, не означава, че тези деца трябва да бъдат в Бусманци. Ако няма семейства, които биха искали да се грижат за тях, то има институции, в които условията са по-подходящи.

    Така, че Жоро, и двете ти забележки за малко извън темата.

  9. Глупаво е да мразим или да се страхуваме от деца, но хиляди „свободни“ циганчета в България, граждани на Република България, живеят много по-зле от 8-те терористчета.

    При ограничени ресурси – как да приоритизираме нуждите, за които да ги отделим?

  10. Колко са ограничени ресурсите ни, бе Жоро? Не стигат за тези 8 деца? Или не стигат за да не държим децата в Бусманци, а на друго място?

  11. Не стигат за циганетата на по 8-10 годинки, които дишат лепило, спат по дупки и предлагат секс. Благодаря за информацията за терористчетата, ако се заинтересувам, ще се погрижа за някое от тях, ще го взема за ръчичка и ще минем покрай дишащото лепило мръсно цигане, което не се радва на медиен интерес. Друго си е да си вземеш бежанче. По-изискано е.

  12. Не мисля, че е коректно да противопоставяме циганчето на бежанчето. Сега пиша за бежанчето. Ако поразровиш, ще видиш, че доста повече съм писала за циганчето. Когато пиша за едно, не значи, че омаловажавам всичко друго. Айде да не смесваме нещата.

  13. И аз мисля, че е некоректно. Впрочем някои от бездомните циганчета са били в домове, но са избягали оттам, понеже условията или отношението са им се сторили по-лоши, отколкото на улицата – също като Момо от книгата на Михаел Енде. Така че дори от тази гледна точка децата в Бусманци са по-зле, защото и да предпочитат да живеят като бездомни на улицата, не могат да избягат.
    Ресурсите ни стигат за всички деца – все пак тук в България нямаме по 4-5 деца на човек в трудоспособна възраст. Лошото е, че сме мърди и добрата воля не стига.
    Хич не харесвам „довода“-въпрос: „Ти би ли приела някое от тези деца?“. От това, че поставяш важен проблем, не следва задължение лично да се ангажираш с прякото му решаване. Все едно аз да се оплаквам от високата престъпност и някой да ми опонира, че докато не навлека полицейска униформа и не запаша патлака да се боря лично с престъпността, нямам право да се оплаквам. Да, ама не. Крива ви е логиката. Отделен въпрос е, че според мен за тези конкретни деца е подходящ приемен родител мюсюлманин.
    Можеш ли да посочиш източник на информацията? Червените думички създават впечатление, че са с линкове, но всъщност не са.

  14. „Ресурсите ни стигат за всички деца – все пак тук в България нямаме по 4-5 деца на човек в трудоспособна възраст. Лошото е, че сме мърди и добрата воля не стига.“

    Къде са ресурсите? Колко са и кой ги управлява? Кои „сме“ мърдите? Аз мърда ли съм? И защо? Може да помагам на някое цигане или „терористче“, но да не го оповестявам в блог. Истинската благотворителност е дискретна.

  15. Pingback: Осем малки терористчета | Bulgarian Blog

  16. Жоро наистина твърде лично приема нещата. Защо е решил, че намеквам ние с него лично да се бръкнем, за да изхраним децата от Бусманци? Изобщо откъде идва идеята важни неща като човешки съдби да се оставят да висят на доброволна частна благотворителност? И то в уж европейска страна.
    Аз нямах предвид частна благотворителност, а грежданска активност – да създадем институции, чрез които обществото да върви гладко. Ресурсите са в бюджета, управлява ги Народното събрание, т.е. нашите избраници.

  17. Приемам нещата принципно. Едно е да искаме всички да са нахранени, друго е да ги нахраним. Парите не са в бюджета – той е издънен. Трябва да приоритизираме. Не се заяждам, просто много пъти съм виждал позицията „дайте да дадем“. Аз като данъкоплатец не зная за какво е по-добре да отиват парите. Има български лудници, в които условията са безумни. Има много други несправедливости. Как да приоритизираме ограничените средства?

  18. @ Жоро И аз съм за приоритизиране, и съм съгласна, че средствата са ограничени – те винаги са. Но колко се средствата знаем ли? Ако знаехме и се захванехме да ги разпределим, дали щяхме да достигнем до същия проекто-бюджет, до който стигат управляващите? Дали ти и аз щяхме да стигнем до едно и също разпределение?

  19. @ Майя – нямам нищо против частната благотворителност, но проблемът е, че в някои случаи държавата не допуска дори частната благотворителност като вариант.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s