Целувки, свалки, клюки и интриги в детската класика

Племенницата ми е в седми клас. Предпочитам да й подарявам книги, но напоследък ми става все по-трудно да ги избирам, защото не съм сигурна какво би й харесало на тази възраст. За Коледа й подарих „Любовта – как да я обясним на децата си” (от една малка сладка поредичка от френски автори, които обясняват в различни книжлета философията, математиката, Средновековието и пр.) и “Войната на таралежите” (предполагам, че моите връстници и техните родители си спомнят телевизионния сериал). На майка й пък подарих „Любопитни умове: Как детето става учен” (почитателите на edge.org могат да добият по-добра представа за книгата оттук).

Каква беше логиката зад това решение:

(„Любовта”)мисля, че седмокласниците се интересуват от любовта, така че хубаво да им се даде интелигентна перспектива към нея;

(„Войната”) мисля, че те се стремят към самоутвърждаване, а този стремеж за повечето деца напоследък се свежда единствено до надпревара кой ще се появи с по-маркови дрехи или мобилен телефон, та реших да покажа, че човек може да повиши самочувствието си като си постави за цел да изгради нещо със собствени сили и с помощта на приятели (припомням, че във „Войната на таралежите” децата работеха по въпроса как да си направят баскетболна площадка край блока).

(„Умовете”) мисля, че една от причините седмокласниците да се интересуват предимно от свалки и парцалки е силното очакване да го правят – от страна на възрастните, които свързват тази възраст най-вече с „удрянето на хормона” и невъзможността за общуване между възрастни и тийнейджъри. Тази книга може да напомни на възрастните, че в „трудната възраст” може да избухне и силен интелектуален интерес – ако има условия за това.

Вчера племенницата ми имаше рожден ден, на който навърши 14 години. Тъй като ми се струва, че все пак тя чете книгите които й подарявам, но не си купува книги с парите които спестява, реших да не й давам пари, а да й купя книги.

Питах се какво ли четях в седми клас и не можах да си спомня кой знае какво, но си спомних, че в прогимназията освен поезия и приказни неща, четях и „героични” неща като „Воля” (за момчето, което изгуби ръцете си, но издържа изпит по рисуване и после започна обичана работа в завод за керамични съдове), „Най-младият син на партията” (знам как звучи, но е страхотна книга, написана с много чувство за хумор, емпатия и изтънченост, както и другите книги на Лев Касил, напр. „Вратарят на републиката”, „Кондуит и Швамбрания”), „Четвъртата височина” (за момичето, което се снима във филми, тренира  и накрая май загива във  Втората световна война). Макар че тези книги не ми бяха подръка и не се сетих за тях, докато синът ми беше в съответната възраст, сега си мисля, че бих ги потърсила, за да са ми подръка за следващия – понеже е хубаво децата да растат с Герои и Идеали.

Когато в събота посетих книжарницата, открих, че повечето заглавия, насочени към тази възрастова група и подредени на нивото на очите й, включват думичките „целувки”, „свалки”, „клюки”  и „интриги”. Ето защо клекнах и измъкнах две книги от рафта на нивото на пода – „Васко да Гама от село Рупча” (пак Братя Мормареви; внезапно си спомних, че ми харесваше в 6-7 клас) и „Добри съпруги” (щеше да е хубаво ако имаше първата книга от поредицата, „Малки жени”, ама нямаше; не че съм чела която и да е от тях, но реших, че ще е толкова хубава, колкото и „Малка къща в прерията”, сериалът по която обожавах, и че човек няма как да сгреши с детска класика). После отидох и до рафт за възрастни, откъдето исках да взема „Петте четвъртини на портокала” (за да добавя малко драматизъм и мистериозност), но след като не я намерих, взех „Шоколад” от същата авторка (това пък ви е познато от филма с Джони Деп и Жюлиет Бинош, който не се движел стриктно по книгата съм чувала).

Каква беше логиката зад това решение:

Приех, че децата на тази възраст се интересуват от целувки, свалки, клюки и интриги. Няма лошо да четат за такива неща. Въпросът е да е добре написано. А какво му е лошото на лошия вкус, можете да си припомните тук.

4 thoughts on “Целувки, свалки, клюки и интриги в детската класика

  1. На тази възраст четях Азимов, Кларк, Бредбъри и Саймък. Помня, че писах за „Градът“ на контролно по литература. Според мен фантастиката е добър начин да се издигнеш над ежедневието и да търсиш различни светове.

  2. Pingback: Целувки, свалки, клюки и интриги в детската класика | Bulgarian Blog

  3. Сещам се за „Гневен сезон“ от Еманюел Роблес, книгите на Джек Лондон, на Екзюпери (без „Малкия принц“), „Чумата“ от Камю. И аз обичах фантастиката, вземах всякакви книжки (предимно боклучави) от библиотека „Галактика“. Съжалявам, че не ми е попаднал Станислав Лем, когато съм била на тази възраст. „Вино от глухарчета“ на Бредбъри. Може би и някои от книгите на Тери Пратчет. И една интересна (макар и твърде тъжна) българска книга – „Моето първо лято“ от Емил Манов.
    Веднъж направих списък от важни (според мен) книги, но не всички са подходящи за толкова млад читател:
    http://mayamarkov.wordpress.com/2009/04/07/list_books/

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s