Малкият Хектор

„Малкият Хектор и уроците на Живота“ (265 стр, 14 лв) се чете много бързо, освен ако не спираш да размишляваш дали е по-добре така или пък онака, за което поводи се намират във всяка глава. Аз лично не спирах, понеже точно сега нямам дете на съответната училищна възраст – едното вече е научило точно тези уроци, а другото пък е твърде малко, така че и да взема решение как би било по-добре да се постъпи и как да се обясни на децата, сигурно ще го забравя докато му дойде времето и после пак ще се наложи да мисля, а и не се знае дали ще измисля същото😀

Книгата се продава като „Ръководство за родители“, но аз я четох просто ей така за кеф, а пък си я купих, понеже реших, че има уроци, които са подходящи за мен самата. Реших така, понеже в книжарницата отгърнах на страница, която моментално ми даде отговор на важен въпрос, а и ми показа, че книгата започва съвсем по будистки, уверявайки читателите, че грижите никога не свършват, но човек може да се научи да живее с тях🙂

„Ръководство за родители“ е доста подвеждащ израз, понеже в тази книга изобщо няма да намерите рецепти за това как да възпитавате децата си. И Слава Богу, понеже такива ръководства обикновено ми се виждат доста скучни и никога нищо не запомням от тях.

На задната корица ще ви подмамят със споменаване на „Малкия принц“ – че там дето свършвал „Малкият принц“, започвал „Малкият Хектор“, но ако си я купите с очакването да прочетете нещо „а ла Малкият Принц“, ще бъдете доста разочаровани. Ако ли пък М.П. не ви е чак такъв фетиш, можете да се насладите на една забавна книга.

Книгата е очевидно ситуирана в 21 век, което не я прави по-малко важна от „вечните“ книги. Това пък ми напомня за днешната ми идея, че никак не би било зле да се пишат приказки, в които героите да попадат в ситуации, в които се изисква разрешаване на сложни съвременни дилеми. Това няма да отнеме от архетипността им, но пък ще осуети намирането на очевидни отговори. И така ще даде отправна точка за по-заплетени и мащабни размишления.

Щях да забравя да обясня какво представлява книгата: Малкият Хектор, син на психиатър, записва в тефтерче уроците, които научава за живота. Хектор попада в различни ситуации, които почти винаги споделя (не винаги охотно) с родителите си, които се опитват да му помогнат да ги разбере и да открие добър начин за справяне с тях. Родителите рядко са на едно и също мнение – не само с партньорите си, но и със себе си.

 

3 thoughts on “Малкият Хектор

  1. Забавна и леко написана-има какво да се научи.Наскоро попаднах на един автор Джулиан Барнс със сборник разкази, който се нарича „Пулс“. Горещо препоръчвам разказите-„Хармония“ и „Пулс“ по повод темата за важните уроци, които все ни се изплъзват.Приятен и слънчев ден!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s