Свободата, Санчо, докъде да я прострем?

Мисля, че насаждането на омраза към когото и да е, включително към Дявола, Хитлер и всеки, когото смятате за злодей, не води до нищо добро. Тъй като сега нямам време да обяснявам защо, можете да погледнете този мой текст кой е педераз и кой е дядо мраз. Освен това мисля, че посланията, съдържащи омраза, могат да влияят на много хора и да ги подтикват към омраза; ето защо предпочитам да има по-малко такива послания. Чудя се, обаче, дали е добра идея да забраняваме въпросните послания и да наказваме посланиците на омразата.

Като родител смятам, че е добра идея да предпазвам децата си от такива неща в най-крехката детска възраст (не че съм решила окончателно точно докога продължава тази възраст – по-скоро е различна за всяко дете), а след това да ги оставя да ги наблюдават, преживяват, осмислят – тогава, когато са развили в достатъчно добра степен умението си да мислят  широко, дълбоко, критично.

Проблемът, обаче, е с всички онези хора, които са изложени на всякакви влияния преди да са се научили да мислят широко, дълбоко и критично. Те са податливи на всякакви влияния, а аз не бих искала да се поддадат точно на такива, които внушават омраза.

Дали, обаче, забраната за разпространение на някои видове информация ще помогне? Не съм сигурна, че потокът от информация може да бъде спрян със забрани, особено днес. По-скоро би било по-ефективно вниманието на хората да бъде насочено към друга информация. Днес в нашата страна, например, не е забранено хората да се интересуват от класически книги, картини, музика и пр., но на практика минимален брой хора се интересуват от тях.  Малко хора се интересуват и от математика, макар че тя се преподава години наред в училище.

Ако не искаме хората да се интересуват от думите на Волен Сидеров, може би е по-добра идея да се опитаме да бъдем по-привлекателни от Сидеров, а също така и да намерим поне толкова мощни канали за достигане до вниманието на хората като неговите.

Освен това, преди векове, вероятно изпълнени с добри намерения, едни хора осъдили на смърт Сократ, понеже смятали, че развращава младите и им внушава неподходящи идеи. Мисля, че една от причините да го направят е било безсилието им да привлекат вниманието на тези млади хора. Което, пък, освен всичко друго, подсказва, че не е невъзможно хората да се интересуват от Истината, Доброто и пр.

И така … какво можем да предложим, за да отклоним вниманието от думите на Сидеров или е по-добре просто да му запушим устата?

Още по темата за инициативата на БХС

Advertisements

3 thoughts on “Свободата, Санчо, докъде да я прострем?

  1. За съжаление не можем да използваме неговите (на антагониста от статията) методи, тоест малко е вероятно да се постигне бърз успех. Остават труд, постоянство, личен пример и вяра без значение от каналите, които се ползват. Бонуса, който имаме днес е свободата да се изразяваме, кой колкото може и бързите комуникации, чрез които научих за мнението на човек, за който преди 15-ина години нямаше да съм разбрал, че съществува дори.

  2. Толкова е стара тази борба,но тя е лична.Искам да кажа,че даваш толкова свобода на другите,колкото вътрешно си постигнал.стремежът към свобода,виж там нещата са много мътни.

Коментари са забранени.