Търсят се училища партньори

„Заедно в час” обяви началото на кампанията за набиране на училища – партньори. Право на участие имат всички държавни и общински училища, в които се обучават ученици от пети до дванайсети клас. Условието е училищата да търсят мотивирани и обучени по международно утвърден модел учители и да са готови да ги назначат на работа през учебната 2011/2012г за период от две години. Учителите на „Заедно в час” ще бъдат сертифицирани според държавните изисквания за преподаване по предмети, изучавани в училище. Крайните срокове за подаване на заявка за участие от страна на директори на училища в страната са: 1 февруари 2011 г. и 30 април 2011 г.   прочетете останалата част от материала на Агенция Фокус

Ето и информация от сайта на самата организация.

 

Advertisements

Случайни грижи

В началото на тази седмица моя приятелка беше притеснена за една жена, която спяла на спирката до църквата „Св. Архангел Михаил”. Нейна позната й казала, че жената е лежала в психиатричната клиника в Болярово и е вероятно да е избягала оттам. Помолих мой познат да се отбие в Социални грижи и да съобщи за жената. Казали му, че знаят за нея и че неколкократно са й предлагали да я настанят в старчески дом, но нямала пенсия, с която да плаща престоя си там; предлагали й да й уредят социална пенсия, за да може да я настанят все пак, но тя отказвала. Била здрава психически. Имала 7-8 деца, но те не проявявали иинтерес към нея, нито тя към тях.

Не повярвах на историята на Социални грижи, така както не вярвам на градската легенда, че са предлагали дом на чичото с отрязаните крака. Доколкото съм си имала работа с тази институция покрай ромските си приключения, не мога да си представя социален работник да свърши работа без да бъде притиснат, ей така по своя инициатива, и на всичкото отгоре да помогне на човек, който не е дошъл на крака в офиса му да му се моли.

Днес от градски новинарски сайт научавам, че Социални грижи били алармирани от същия този сайт и веднага се разпъргавили и въпреки многото обективни пречки извършили и продължавали да вършат чудеса от храброст.

Същият този материал твърди, че жената била шизофреничка, което прави невъзможно настаняването й в какво да е заведение; сега временно била … в психиатричното отделение в Болярово. Освен това била на само 53 години, което пък правело настаняването й в старчески дом невъзможно. Ако искате да откриете всички разлики с версията на Социални грижи представена ни на 14 декември, вижте материала от 17 декември.

Добре, че бил и Отец Златко, който работи в църквата, пред която седмици наред е спала същата тази жена – най-после я забелязал (когато му се обадили от сайта). Което пък ме изпълва с надежда, че хората, които имат нещо общо с другата голяма и доста луксозна църква в нашия град, ще забележат, че в съседния двор от десетилетия се помещава един рушащ се дом за сираци.

Нова възможност за инициативни млади хора

Времето си тече и не успявам да пиша по една важна тема – за това как не всички, които завършват престижни университети в чужбина са завинаги изгубени за България. Някои връщат тук много повече отколкото можете да си представите. Не, не само в пари, а и в отделено лично време и мозъчна дейност. Затова ще копи-пейстна писмото, което ме помолиха да разпространя, а моите размисли – по-нататък, а вие препращайте на приятели, които биха се интересували от такава възможност:

Заедно в час (Teach For Bulgaria) е нова организация, която ще работи дългосрочно за осигуряване на достъп на всяко дете в България до качествено образование. Заедно в час е пaртньор в международната мрежа Teach For All, която работи по същия модел в повече от 15 държави по света, сред които Teach For America (САЩ), Teach First (Великобритания), и Teach First Deutschland (Германия).

Заедно в час дава изключителна възможност на най‐мотивираните и способни млади хора да дадат своя принос за подобряване на достъпа до качествено образование в България, кaто същевременно развият лидерските си умения и професионалните си качества. Заедно в час подбира специалисти със завършено висше образование от разнообразни сфери и ги подготвя да бъдат успешни мотивиращи учители. Осигурява им се работно място за две години в български училища, чиито ученици имат най‐голяма нужда от подкрепа при развитието на потенциала си.

Учителите на Заедно в час пoлучават пълна подкрепа по време на двегодишната програма, за да се развият като ефективни преподаватели и успешни професионалисти,  с помощта на нашите бизнес и академични партньори. Заедно в час има сформирани партньорства с магистърски програми във водещи университети като Harvard, Stanford, Princeton и Columbia, както и с най‐пeрспективните работодатели в България, сред които Coca‐Cola HBC, Motorolla, Unicredit Bulbank, AstraZeneca и други. В чужбина компании като McKinsey & Co., Deloitte, Citigroup, Goldman Sachs са ключови поддръжници на организациите‐партньори в мрежата Teach For All.

 

Предложението да станат учители на Заедно в час е отворено за всички активни, амбициозни и позитивни млади хора, които имат диплома за висше образование, придобита преди септември 2011 г., и които искат да постигнат значима обществена промяна, кaто дoпринесат за подобряването на образователната система в България и се отличат с ценен лидерски опит.

За да кандидатствате за учител на Заедно в час, не се изискват педагогическа специалност или опит. Като част от програмата се осигуряват безплатно обучение за учителска правоспособност и тренинг по модела „Преподавай като лидер”.

За повече информация и за да кандидатствате, моля посетете : www.zaednovchas.bg

Първият краен срок за подаване на кандидатури е 15 януари 2011!

P.S. Радвам се, че преди да започна да разпространявам тази новина, двама мои приятели вече са решили да к андидатстват. Стискам им палци и завиждам на бъдещите им ученици 🙂

Моята галерия

Барабар костенурката с художниците: имам галерия в deviantART. Качила съм втората и третата си работа. Снимала съм накриво и не кой знае колко ясно, но можете да добиете представа. Когато ми остане време, ще пиша и за урока от тази седмица.

Защото така й харесва

Плаках 13 минути докато гледах малката история на Валерия – не защото историята е трагична, а защото се радвам, че познавам Валерия и знам, че историята е истинска. И аз понякога помагам на хората, но понякога се ядосвам на същите тези хора. А тя е блага и постоянна като капката, която успява да пробие камъка.

Хубаво е да гледате този филм.

Ако сте цинични, може да се почувствате по-добре.

Ако сте професионално неориентирани, може да получите прозрение.

Ако сте притеснени за себе си, може да ви поолекне.

Ако филмчето ви хареса, прочетете тези две кратички неща:

Центърът на Вселената

Манифест

осмият и деветият урок

Винаги ми е напомняла за  мен. Сега напомня и на начина ми на рисуване.

Рисувах лачените обувки и газения фенер, които споменавам в текста за седмия урок. За свое учудване, успях да ги завърша – или поне реших, че са завършени. Вярно е, че драперията зад тях е толкова символична, че прилича повече на гипсова отливка отколкото на плат, но Атанаска ме призова когато имам време да драсвам по малко и да я довърша. Дадох си сметка, че изобщо не съм схванала как бих могла да изобразя драперия, което, вероятно се дължи на това, че си бях въобразила, че ми е ясно и не се опитах да помисля.

Атанаска смята, че ако не броим драперията, картината е хубава и щрихът ми бил хубав. Аз пък не се чувствам така по отношение на щриха си. Май рисувам така, както и пиша на ръка: с непрекъснато променящ се почерк (да, дори в рамките на една страница, дори на един ред). Дали съществуват щрихолози, които подобно на графолозите, да анализират това? Не, изобщо не държа да имам утвърден стил, понеже ще ми е тясно с него, но ми се иска някога да се почувствам уверена, а нe изгубена в щриха. Добре, де, поне в някои случаи.

Животът, обаче, е пред мен, а на стената вече е закрепена и картината с кубинките на Стоян Художника, която ще ме вдъхновява да изпълня заръката на Атанаска. Както знаете, имам и ключ за ателието и когато отивам на работа малко по-рано, мога да отскачам да рисувам. Вече опитах няколко пъти; единственият недостатък е, че малко закъснявам, понеже не ми се спира да рисувам. Когато работата ми понамалее, ще мога да рисувам по цяла сутрин и в петък, но това ще стане поне след месец и половина.

Познайте какво ще правим следващият път или си пожелайте какво 🙂 А рисунката ще видите по-късно.

 

Защо гласувах за Валерия Иларева

Наскоро изпратих покани до почти всички свои приятели във Фейсбук, за да ги подканя да гласуват за Валерия Иларева. Ако всички поканени бяха гласували, днес тя можеше да има най-много гласове. Не се учудвам, че не е станало така:

– Валерия не е популярна личност

– Бори се за непопулярна кауза

Ако се интересувате защо хората бързат да подкрепят едно или друго във Фейсбук, прочетете обяснението на Светла. Да, дългичко е, но не смятам да го поднасям в удобен за бърза консумация вид. Ако решите да научите повече за Валерия имате още една добра причина да кликнете на предния линк. Или пък да разгледате текстовете в категорията „бежанци и имигранти“ в моя блог.

Не ми остана време да я номинирам в срок на сайта, затова ще го направя тук:

Любовта дълго търпи и е милостива, любовта не завижда, любовта не се превъзнася, не се гордее,

не безобразничи, не търси своето, не се раздразнява, не мисли зло,

не се радва на неправдата, а се радва заедно с истината,

всичко премълчава, на всичко хваща вяра, на всичко се надява, всичко търпи.

Любовта никога не преминава;

Останалата част от Химна на Любовта, можете да намерите тук.

Добре, ще дам жокер: Аревик роди на свобода. Благодарение на Валерия.

Ако решите, гласувайте още днес.