Седмият урок

Вчера започнахме да рисуваме нова постановка: лачените обувки на незнайния воин (сладки детски черни ботички) до газен фенер, на бяла драперия. Не усетих как съм се заплеснала да рисувам още час и половина след като са изтекли трите ми часа.

Оказа се доста трудно – не че очаквах да е лесно, но се надявах да го композирам поне. Всъщност аз го композирах и даже започнах светлосянъчно изграждане, което донякъде ми помага за да осмисля конструкцията, но ми се струва, че не се получи това, което трябва. Иска ми се да ми остане време вкъщи и да се позанимавам с една кубинка, за да осмисля по-добре нещата, но засега се задоволявам само с това да чета една стара руска книжка за рисуването.

Започвам да осъзнавам, че по-често отколкото е добре за мен не слушам внимателно учителката. Като се фокусирам върху нещо, успявам да игнорирам обясненията й – може би защото е мека и не ме плесва през ръцете за да спра и да слушам. Но пък е като китайската капка – успява да повтаря ненатрапчиво и неумолимо важните неща без да губи надежда – вероятно защото знае, че съм там, защото искам да науча истината и не се страхувам от критика и труд. Мисля, обаче, че вече е време да се променя – ще напредвам по-бързо.

Чудя се защо подхождам така. Вероятно едната причина е ограниченото ми време и страстта, които ме ръчкат непрекъснато да се занимавам с рисунката си, но от друга страна е десетилетният ми навик да уча сама, дори и когато има кой да ме учи. Така се научих да карам колело и да плувам – може би защото не обичам да се чувствам притискана, а да се вслушвам в себе си, да действам в свой собствен ритъм.

Би било още по-хубаво ако в групата имаше повече хора или пък поне ако Ани идваше на всеки урок – така щях да виждам повече казуси и повече решения. Понякога е достатъчно само да хвърлиш едно око към листа на съседа, за да получиш някакво прозрение. Но пък Атанаска не само обяснява, но и сяда да рисува, и докато рисува, коментира това което прави, така че се уча от майстор😉

Всъщност не е нужно да си блестящ в някаква област за да я преподаваш. Факт е, че много отлични треньори и учители не са блестящи в своите области, но пък са блестящи в преподаването. За мен, обаче, е вдъхновяващо, че Атанаска е художник когото много харесвам. Разбира се, за друг можеше и да е подтискащо да сравнява несръчните си опити с нейните рисунки, но за мен не е.

Мисля, че от огромно значение е и духовната връзка между учителя и ученика, а нашата е дълбока и многогодишна, въпреки че никога досега не бяхме общували толкова често. Така усещането е не толкова за наставник и наставляван, а за хора, които работят заедно, понякога дори като един. Последното, обаче, изобщо не означава, че моят стил попива нейния. Удивително различни сме в това отношение.

Най-хубавото на работата с Атанаска е, че тя никога не допуска, че няма да се справя. Досега не ми се е случвало да го допусна и аз😛

 

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s