петият урок


Това беше състоянието на рисунката ми, когато започна петият урок. Липсва един ръб на кутията, понеже видях, че не му е там мястото и го изтрих преди да снимам.

Както казах на Кольо, дотук добре, но какво ли ще се получи при светлосянъчното изграждане? Усещам, че то не ми е толкова вдъхновяващо като улавянето на контура, но ще го правя, защото се уча да виждам светлината и сянката. Освен това ми куца щрихът – съвсем различно е, когато форматът е голям; на малка картинка е нужен малко щрих, става бързо и изглежда симпатично, а тук тепърва ще откривам щрихите …

Жалко, че засега нямам възможност да рисувам извън уроците. Но съм готова да я уловя. Нося си (засега съвсем празен) скицник и огромен несесер с моливи, графитни пръчици, гуми. И докато обикалям с количката, гледам и осмислям перспективата на улици и сгради, формата на короните на дърветата… Представям си как лесно ги рисувам. Вярвам, че и в сухите тренировки напредвам 🙂

Advertisements

9 thoughts on “петият урок

  1. Дръжката на менчето стои криво, както и самият отвор; това може да се избегне, като първо начертаеш къде би следвало да се паднат.

  2. Мдаа, и аз забелязвам, че очите виждат различно от реалността и за да се получи добра илюзия за реалност, човек трябва понякога да нарисува не точно това, което вижда. Иска ми се да започна да виждам нещата, които иначе бих могла да направя с изчисления.

    Ще призная, обаче, че тук дори изчислявах – обръщах картината, за да ми е по-удобно, но … това е съдбата на начинаещия 😀

  3. За да се сдобиеш с новото зрение, трябва да знаеш и как да пресмяташ – това не е нещо отчуждаващо и нерисуваческо. Дори и професионалните художници използват линии, които да ги водят, така че не е принизяващо, както и аз съм си мислел навремето 😉

    Ръката е склонна да рисува всичко плоско, необемно и завъртяно право към теб и именно от това идва това изкривяване горе. Това е грешка не само на начинаещите, просто винаги трябва да си задаваш въпроса: това не го ли сплеснах и завъртях към себе си, без да се усетя?

    Тъй като съм негативен човек, пропуснах да кажа поне, че като цяло ти се е получило добре. Успех, дано си по-упорита от мен 🙂

  4. O, това че пресмятането и упражняването ще доведе до новото зрение ми е ясно – нали затова вземам уроци всъщност 🙂

    А относно похвалите – дори и при най-суровата критика си намирам начин да си се похваля сама 😉

  5. Направо ще ме накараш и аз да почна да рисувам. Лятото имах един такъв период. Рисуването ме успокоява и ме прави по-наблюдателен,подобрява възприятията и в крайна сметка подобрява мисленето. Ей заради тия неща си мисля, че не е толкова важно да ти се получават перфектни нещата. И без това постфактум кривиците излизат наяве. Определено при мен би било и в миналото е било добра терапия. Само дето иска повече време, отколкото мога да отделя, но си струва.

  6. Здравей. Аз пък ще те похваля – за 5ти урок си е доста добре даже. 🙂 Не знам точно как ти преподават уроците, но на мен лично ми помагаше да напредвам по-бързо, когато рисувах предметите, като първо ги представям като кубични фигури(а не на равнина), а след това „вписвам“ самия предмет вътре във фигурата(куба, пирамидата и т.н.). Естествено, трябва и пространствено виждане, но не е чак толкова трудно, ако си го представяш в главата предварително. Ето пример: http://www.learning-to-see.co.uk/images/head-loomis-ball.jpg Това го казвам във връзка с неточности във формата на дъното на менчето, както и на гърлото на вазата

  7. Изнасям си я, особено като ме накарат 🙂 Само че още не мога кой знае какво да преценя дори и като я гледам отдалече 😀

Коментари са забранени.