Третият урок

Днес взех третия урок по рисуване. Продължих да рисувам постановката от първите два урока. Докато накрая от престараване изкривих един елемент, над който бях работила най-дълго време.

Понеже ми писна да трия и да променям части от рисунката, обърнах листа от другата страна и за половин час смело надрасках това, което дотогава бях рисувала в продължение на 8 часа. Без много да му мисля, да пресмятам и пр. Не стана по-зле от това, над което се бях трудила толкова дълго. Дори в някои отношения стана по-добре, макар че си има кусури.

Когато човек не мисли за резултата, а се отдаде на процеса, нещата се получават по-лесно.

Втората рисунка, обаче, не обезсмисля усилията ми по първата. Благодарение на работата по първата, проумях някои неща, пробвах и видях кое как се получава.

Ръцете не ме слушат кой знае колко добре, но това е нормално за човек, който рисува средно веднъж годишно в последните 20 години🙂 Важното е, че винаги, когато ми се иска да нарисувам нещо, във въображението си се виждам как го правя с лекота. Някой ден ще стане и наяве, знам си аз🙂

3 thoughts on “Третият урок

  1. Рисуването е сериозна работа и колкото по-добър ставаш толкова по-сложно става…до един момент. Това ти го казвам като човек занимавал се няколко години с рисуване. Много правилно си го уцелила – когато внимаваш за всеки детайл може да се престараеш накрая. От друга страна, когато го рисуваш без да мислиш за резултата може пък да сгафиш от липса на старание тук там. Изобщо докато се нацели златната среда минава време, и не винаги се получава,след като си я открил(а). Което май може да се каже за всяка сериозна работа или изкуство, познато на човека. Но ако ти е гот и си решила сериозно да се захванеш за рисуването(като хоби или творческа професия) – давай напред, много интересни неща се откриват и разбират в процеса му на овладяване. За ръцете, че не те слушат не се бой – и най-добрите художници не ги слушат, просто рисунката сама ги влече да я направят така, както тя си иска🙂

  2. Ходех дълги години в кръжока по рисуване в Двореца на пионерите. После няколко години (поне 5-6) съм вземал уроци по рисуване при добри учители. Въпреки това не успях да стана художник, въпреки че всички художници, видели мои работи ми предричаха бляскаво бъдеще.😉
    Като ученик имах няколко награди от разни конкурси за детски и юношески рисунки, вкл. от няколко международни.)) Направих две самостоятелни изложби.

    Просто навремето да станеш художник беше въпрос не на талант, а на връзки. Е, и на упоритост, а аз очевидно не я проявих. ))))))

    Всъщност какво рисуваш? Само не ми казвай, че са грънци.😉

  3. Черен Вълк, много си прав, че е и въпрос на упоритост, а рисуването изисква много, много от нея. Аз се отказах от него, защото стигнах до един момент в който се наложи за да се развия да си пресътворя стила изцяло, имайки предвид че бях ходил на уроци няколко години. Смятай колко упоритост трябва да вложа за да го направя. Затова и се отказах.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s