Клиентът винаги е прав?

Когато избирах тетрадката, на която написах този текст, се наложи да ровя в една грозна купчина, създадена от клиенти на Кауфланд. Тъй като обичам тетрадки, пазех този избор за десерт и го бях предвкусвала няколко дни, но не можах да му се насладя. Чувствах се като пред стъпкана торта – грабнах една оцеляла черешка и си тръгнах.

Благодарна съм за това, че поне успях да си купя тетрадка. Друг път ми се е случвало да не мога да си купя нещо, което много ми е харесало, понеже опаковката му е разкъсана, а баркодът изчезнал, или пък на изделието му липсват някои важни части.

Най-често, обаче, на всяка крачка виждам нещо, което ме натъжава – стоки, захвърлени далече от мястото, от което са взети, а някои от тях са малотрайни храни 😦 .

Чувала съм разкази за това как в американски магазини клиентите мерят дрехи и ги захвърлят на пода, а продавачите с ведра усмивка ги събират. Не мисля, че някога бих могла да се науча да свинствам като клиент.

Клиентът може да е цар, но това не го прави повече човек от този, който го обслужва. Това че обслужваш клиент, не те прави не-човек, каквото и да си мислят клиентите.

Често си спомням за любимата ми аптекарка – висока, пищна, красива, достолепна, мила, грижовна, любезна и компетентна възрастна госпожа, която поемаше нощните смени в аптеката, над която живеех преди години. Макар че отдавна не съм пазарувала във вече несъществуващата аптека, продължаваме да се поздравяваме и да си говорим на „Вие”. Една вечер в аптеката влезна девойка, която й заповяда на „ти” да й покаже някакви превръзки. Моята фаворитка й отговори: „Госпожице, предполагам, че съм на възрастта на баба Ви.”, след което любезно й подаде превръзките, а онази кокошка й се извини :D.

Клиентът има право на отлично обслужване, но това не е правото да бъде груб и да съсипва труда на тези, които го обслужват. Още по-малко е право да затруднява други клиенти, да ограничава избора им, да влошава качеството на стоките, които биха могли да си купят.

Да, вярно е, че често ни обслужват грубияни. Предполагам, че именно те в извънработно време пълнят редиците на грубиянстващите клиенти.

 

Advertisements

7 thoughts on “Клиентът винаги е прав?

  1. Не бих могъл да не се съглася. Просто понякога сякаш забравяме, че сме също толкова хора, колкото и другите около нас.

    На мен ми е най-приятно да гледам как посетители на ресторант се държат пренебрежително със сервитьор, а накрая му подхвърлят една монета. Толкова ли сме евтини…

    Поздрави! 🙂

  2. Мога да се правя и на много важна , но после отново ще има снимки с токчета или въпроси-какво става,мисля, че този момент мина -повече от половин година сме заедно.Но не пречи-Извинете за грубото говорене на „ТИ“

  3. Въпрос на възпитание, Лид, и то не само при „клиент — персонал“, ами в множество други случаи.
    Има хора, на които им липсват първите седемнадесет години.
    🙂

  4. Здравейте,

    Напълно съм съгласна с тази статия. Мога да кажа само, че в България клентите са много по-възпитани от ….английските ‘прасета’.
    Аз работя 20 часа седмично в испанския Манго-може да се каже един полу-бутиков магазин. Но клиентите тук са на такава почит-каквато и глупост да направят те са номер едно. Особено по време на разпродажби е кошмар- стотици дрехи по пода-хората стъпват бърху тях, блъскат се като прасета в кошара…непоносимо е….и аз имам чувството че съм единствената, която има куража да ги критикува директно…не ми дреме за английската учтивост! да живее клиентът!!!

  5. Проблемът е че в магазини като Кауфланд влизат всякакви хора. Дори персоналът да е супер дружелюбен и усмихнат няма как да се избегне клиентската свинщина, съпътстваща евтините стоки.
    А и всички искат персоналът да се отнася добре с тях, а те не се замислят как се държат. Въпрос на възпитание 😉

  6. „Да, вярно е, че често ни обслужват грубияни. Предполагам, че именно те в извънработно време пълнят редиците на грубиянстващите клиенти.“
    Точно това съм си мислел и аз понякога.

  7. Изключително погрешна постановка. Клиентите често са неориентирани, а си има и идиоти по рождение.
    Ще ви кажа как аз действам в моята фирма.

    Когато клиентът започне да ми иска някакви безумия, ако е просто неориентиран идиот, любезно, но неотстъпчиво го ориентирам и му обяснявам, че това, дето го иска е невъзможно. И му обяснявам как може да стане.

    Ако е нагъл идиот (появяват се доста често) просто му показвам вратата. Уж любезно, ама му давам да усети, че всъщност е изритан. Ако е крайно нагъл (имал съм 2-3 такива случая) му обяснявам, че е кретен в прав текст.

    Имаше един известен готвач, собственик на известен ресторант в Лондон, който ако някой клиент започне да му се гевези и да иска някакви глупости просто го изхвърля през вратата. ;))

Коментари са забранени.