на завършване

Писмото, което ще прочетете по-надолу получих току що от един мой ученик, който завършва „елитна“ гимназия тази година. Хубаво е, че осмисля какво се случва с него. Лошо е, че това се случва с твърде много ученици, а още по-лошо е,че повечето от тях не го осъзнават. Всъщност публикувам това писмо, защото ми се струва, че то обобщава ситуацията на повечето ученици днес у нас.

Конкретният контекст е … допреди няколко дни ученикът Х. не знаеше какво иска да учи, след което изведнъж реши да учи психология. Зададох му въпроса какво го е привлякло към психологията и получих следния отговор:

Нищо конкретно, честно казано. Аз до скоро се чудех, а и още се чудя дали искам да уча първата година, защото честно казано в момента, пък и в последните години, училището не представлява никакво предизивикателство за мен. Смисъл такъв, че не се чувствам стимулиран да уча, нищо не ми е интересно. Така, че можеш да си представиш колко е силно желанието ми да продължа да уча, след като нямам и никаква идея какво да уча. По-скоро ме е страх, че ако пропусна година и все още не съм решил го решил този проблем, окончателно ще загубя желание да продължавам образованието си. (think)

А за психологията… ми, не знам. Беше спонтанно такова. Видях случайно, че сроковете изтичат и от кратките описания, това ми се стори най-интересно. Аз, честно казано, нямам ясна представа за психологията. При името на учителя, освен тестове и разни дискусии за футбол, друго не сме правили. Та, цялата ми представа за психологията се крепи на няколко статии в уикипедия. По-скоро се насочих на там, защото винаги ми е било интересно и винаги съм обръщал внимание как реагират хората в различни ситуации, какво ги кара да стигнат до едно заключение, когато всички налични факти сочат обратното и неща от този род, трудно ми е да давам конкретни примери. Тези анализи, разбира се, най-често се появяват, когато се възмутя от нещо.😀

Моят отговор:

Може пък ако си отдъхнеш малко от тъпото училище, да имаш време не просто да помислиш, ами да научиш повече за света и за себе си и да вземеш добро решение, вместо да продължиш на автопилот да учиш просто заради самото учене.

Вашите дали биха имали нещо против една година оф?

10 thoughts on “на завършване

  1. Толкова ми е позната ситуацията – завърших същото „елитно“ училище, а и аз в един момент се бях засилила към психологията (нищо, че учител ми беше същият с тестовете и футбола). Започнах да уча Европеистика, за да не пропускам една година, но пък поне си харесвах специалността – ако не друго ми показа с какво бих и с какво не бих се занимавала.
    Сега като се замисля, не съм сигурна, че една година оф от системата би ми помогнала. За мен проблемът беше, че информацията за различните възможности беше нищожно малка. Може и в мен да е била вината – че не търсих чак толкова активно и задълбочено, но пък и никой от учителите ми не ме насочи. (Съжалявам за дългия коментар ;))

  2. Предполагам че спирането ще провали досегашната ми настройка за търсене и опити да усвоявам нещо.Според мен по-добрия вариант е да уча.Това го чувствам като старата поговорка: ЗАЛУДО РАБОТИ, ЗАЛУДО НЕ СТОЙ .

  3. Отделно се чувствам като да избираш със затворени очи.Нямам представа от възможностите, затова и изплува несигурност.

  4. о, това е изключително често срещана ситуация, която е дори още по-популярна в по-гадната си форма – не знам какво става, какво искам да уча, да уча ли въобще и защо, но от две години ходя на частни уроци и се подготвям за изпити, за които само на мама и тате им пука..

  5. Моят избор на специалност беше напълно осъзнат и честно казано си беше проява на чист идеализъм. От днешната ми гледна точка съм доволна, че се преборих с опитите на родителското тяло да ме насочи към нещо, което само звучи престижно, но на практика не носи стойност. И въпреки, че съм удовлетворена от себе си, благородно завиждам на хората, които са избрали агрономство, строителство, химия или друга специалност, която дава някаква по-земна и пряко приложима професия от моята.

  6. На мен ми бяха интересни две неща, и двете свързани с разбирането на хората и механизмите на техните мисли и чувства. Едното е театърът, а другото масовата комуникация. Кандидатствах и двете, но родителите естествено подкрепяха по-„перспективното“. Приеха ме в масовата комуникация, а в НАТФИЗ не, и слава богу за което.
    Докато учех PR в СУ (всъщност имахме доста интересни и полезни дисциплини, но тотални абсурди в администрацията и някои пълни пациенти за преподаватели), станах много по-добра актриса в театъра на университета, който работи по алтернативна система и е много по-съвременен, авторски и истински.
    На третата година обаче прекъснах и ученето, и театъра – вече бях научила и приложила всичко, вече тъпчех на едно място и в двете.
    А пропо, с две ръце подкрепям бакалавърската степен да е 3 години, а не 4!
    Та, междувременно прекарах две лета в Америка на бригада и „културен обмен“, работих в курортни кръчми и PR агенции в България, включих се в организация за изкуство и култура единствена по рода си.
    След една година off се върнах в 4 курс и завърших семестриално, но изобщо нямаше нищо интересно и прогресивно става все по-безинтересно. Преподават се книги от 2000 г. като нови, а за тази сфера това е адски много време за развитие (примерно 2004 малко хора в БГ знаеха изобщо какво е блог)
    И така – сега съм много демотивирана да си напиша дипломната работа, а всички приятели и роднини ми трият сол за тази тапия…
    Мисля, че съм „станала човек“, въпреки, че се водя още среднист🙂

  7. Нещо става с тази страна и с тази младеж… Аз например в 6-ти клас вече знаех с какво искам да се занимавам и какво искам да уча.

  8. В Калифорния ,например, 50% от студентите в университетите
    вземат бакалавърска диплома по психология – като начало.Това се смята като задължителна програма и подготовка за следващата магистратура по избраната специалност. Тази система дава на младите хора 4 години време да се определят в академичния свят и бъдещето си.

  9. Според мен година оф е нещо много полезно и препоръчително, дори аз, която знаех какво искам да уча, малко съжалявам, че не си взех такава година. Някак си сме свикнали да мислим, че едва ли не това е загубено време че е много важно да препускаме към намирането на работа и изобщо към професионалната реализация като завършим и университета възможно най-рано и бързо. Ами не е загуба на време. Забелязвам, че моите приятели, които принудително пропуснаха година, защото не ги приеха, следващата година знаеха със сигурост какво искат да учат, бяха по-мотивирани и ориенирани за целите си. Освен това бяха нарупали опит в извънучебния свят. Нещо, с което аз не можех да се похваля. И до сега съжалявам, че не помислих една година за целите си, въпреки всичко.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s