Четвъртият урок

Вчера рисувах постановка с повече предмети, от различни материали, с труден ракурс. Успях да ги разположа на листа, въпреки че ми е трудно да рисувам толкова едри неща. Освен че ми е трудно да преценям съотношенията между тях и груповата им цялост, се налага да държа молива по начин, по който никога не съм го държала. Но си заслужих похвалите 😉

Рисуването на тривиални натюрморти може да изглежда безсмислено и скучно, но за мен е важно и интересно. Освен че си тренирам ръката, уча се да гледам.

Advertisements

Домашна мъдрост 1

Напоследък инвалидната количка на чичото прелива от разни неща, така че вече изобщо не може да се използва за придвижване на самия чичо. Повечето от тях са сортирани в найлонови торбички – пластмасови капачки, жълъди и т.н. Вече няколко пъти се питаме дали чичото не е започнал да полудява. Онзи  ден, обаче, когато прибрах в джоба си поредния много примамлив кестен, си дадох сметка, че и аз събирам разни неща и ги съхранявам сортирани. Може би разликата между него и мен е, че повечето хора не виждат моите „колекции”. Лесно е човек да изглежда нормален, когато си има дом.

Третият урок

Днес взех третия урок по рисуване. Продължих да рисувам постановката от първите два урока. Докато накрая от престараване изкривих един елемент, над който бях работила най-дълго време.

Понеже ми писна да трия и да променям части от рисунката, обърнах листа от другата страна и за половин час смело надрасках това, което дотогава бях рисувала в продължение на 8 часа. Без много да му мисля, да пресмятам и пр. Не стана по-зле от това, над което се бях трудила толкова дълго. Дори в някои отношения стана по-добре, макар че си има кусури.

Когато човек не мисли за резултата, а се отдаде на процеса, нещата се получават по-лесно.

Втората рисунка, обаче, не обезсмисля усилията ми по първата. Благодарение на работата по първата, проумях някои неща, пробвах и видях кое как се получава.

Ръцете не ме слушат кой знае колко добре, но това е нормално за човек, който рисува средно веднъж годишно в последните 20 години 🙂 Важното е, че винаги, когато ми се иска да нарисувам нещо, във въображението си се виждам как го правя с лекота. Някой ден ще стане и наяве, знам си аз 🙂

Клиентът винаги е прав?

Когато избирах тетрадката, на която написах този текст, се наложи да ровя в една грозна купчина, създадена от клиенти на Кауфланд. Тъй като обичам тетрадки, пазех този избор за десерт и го бях предвкусвала няколко дни, но не можах да му се насладя. Чувствах се като пред стъпкана торта – грабнах една оцеляла черешка и си тръгнах.

Благодарна съм за това, че поне успях да си купя тетрадка. Друг път ми се е случвало да не мога да си купя нещо, което много ми е харесало, понеже опаковката му е разкъсана, а баркодът изчезнал, или пък на изделието му липсват някои важни части.

Най-често, обаче, на всяка крачка виждам нещо, което ме натъжава – стоки, захвърлени далече от мястото, от което са взети, а някои от тях са малотрайни храни 😦 .

Чувала съм разкази за това как в американски магазини клиентите мерят дрехи и ги захвърлят на пода, а продавачите с ведра усмивка ги събират. Не мисля, че някога бих могла да се науча да свинствам като клиент.

Клиентът може да е цар, но това не го прави повече човек от този, който го обслужва. Това че обслужваш клиент, не те прави не-човек, каквото и да си мислят клиентите.

Често си спомням за любимата ми аптекарка – висока, пищна, красива, достолепна, мила, грижовна, любезна и компетентна възрастна госпожа, която поемаше нощните смени в аптеката, над която живеех преди години. Макар че отдавна не съм пазарувала във вече несъществуващата аптека, продължаваме да се поздравяваме и да си говорим на „Вие”. Една вечер в аптеката влезна девойка, която й заповяда на „ти” да й покаже някакви превръзки. Моята фаворитка й отговори: „Госпожице, предполагам, че съм на възрастта на баба Ви.”, след което любезно й подаде превръзките, а онази кокошка й се извини :D.

Клиентът има право на отлично обслужване, но това не е правото да бъде груб и да съсипва труда на тези, които го обслужват. Още по-малко е право да затруднява други клиенти, да ограничава избора им, да влошава качеството на стоките, които биха могли да си купят.

Да, вярно е, че често ни обслужват грубияни. Предполагам, че именно те в извънработно време пълнят редиците на грубиянстващите клиенти.

 

Моите демони срещу вампирите

Наскоро купих една хубава книга с неадекватно преведено заглавие. На български се казва „Енергийните вампири” и е с корица, която ми подсказва да не си я купувам. Добре, че Стоян я пожела 🙂

Всъщност книгата се казва „Емоционални вампири” и е написана от истински психолог 🙂 Описва няколко типа личностни разстройства на съвсем достъпен език с чудесни примери. Обзалагам се, че ще разпознаете в тях някои от своите близки, далечни и роднини.

Още не съм я дочела, но вече си взех поука. И не само си взех поука, ами я и приложих на практика. Ако не беше тази книга, изобщо нямаше да ми дойде на ум да действам извън обичайната парадигма – ако мога, да услужа на всеки, който ми поиска съдействие, дори и ако това е човек, който ми е създал огромни неприятности не защото съм ги заслужила, а защото е егоист, който не се притеснява да прави гадости.

Всъщност услужих на един такъв човек днес, но този път изтъргувах услугата. Всъщност на този етап не получих нищо, а може и да не получа и по-късно ако, както обикновено, не потърся това, което ми се полага. Но му предложих споразумение, а той го прие, защото нямаше по-добър избор. За него беше изненада. И за мен беше , тъй като идеята ми хрумна късно снощи и до последният момент не бях сигурна дали ще се реша да го направя. Освен това, не бях споделила с никого намеренията си, така че щеше да ми е още по-лесно да не променя нищо. Не само че се реших, но и имам нотариална заверка.

Това да защитя собствените си интереси е нещо, което правя рядко и с притеснение. Радвам се, че го направих – за мен беше огромен пробив. Освен това си мисля, че ако го бях направила по-рано, в живота на този човек щеше да има един организиращ фактор и той можеше да не затъне чак толкова. Вече съм убедена, че авторът на книгата е прав: ако не искам нищо от нарцистичните вампири, те ще вземат от мен.

Бих искала да внеса едно допълнение към изложеното в книгата – дали ще си имате работа с вампири, зависи и от самите вас – от вашите собствени демони, с които е хубаво да се справите. Ако го направите, по-вероятно е да не срещнете вампири, когато излезнете навън. Просто няма да има с какво да ги привлечете, пък току виж се окаже, че дори ги отблъсквате 🙂

 

на завършване

Писмото, което ще прочетете по-надолу получих току що от един мой ученик, който завършва „елитна“ гимназия тази година. Хубаво е, че осмисля какво се случва с него. Лошо е, че това се случва с твърде много ученици, а още по-лошо е,че повечето от тях не го осъзнават. Всъщност публикувам това писмо, защото ми се струва, че то обобщава ситуацията на повечето ученици днес у нас.

Конкретният контекст е … допреди няколко дни ученикът Х. не знаеше какво иска да учи, след което изведнъж реши да учи психология. Зададох му въпроса какво го е привлякло към психологията и получих следния отговор:

Нищо конкретно, честно казано. Аз до скоро се чудех, а и още се чудя дали искам да уча първата година, защото честно казано в момента, пък и в последните години, училището не представлява никакво предизивикателство за мен. Смисъл такъв, че не се чувствам стимулиран да уча, нищо не ми е интересно. Така, че можеш да си представиш колко е силно желанието ми да продължа да уча, след като нямам и никаква идея какво да уча. По-скоро ме е страх, че ако пропусна година и все още не съм решил го решил този проблем, окончателно ще загубя желание да продължавам образованието си. (think)

А за психологията… ми, не знам. Беше спонтанно такова. Видях случайно, че сроковете изтичат и от кратките описания, това ми се стори най-интересно. Аз, честно казано, нямам ясна представа за психологията. При името на учителя, освен тестове и разни дискусии за футбол, друго не сме правили. Та, цялата ми представа за психологията се крепи на няколко статии в уикипедия. По-скоро се насочих на там, защото винаги ми е било интересно и винаги съм обръщал внимание как реагират хората в различни ситуации, какво ги кара да стигнат до едно заключение, когато всички налични факти сочат обратното и неща от този род, трудно ми е да давам конкретни примери. Тези анализи, разбира се, най-често се появяват, когато се възмутя от нещо. 😀

Моят отговор:

Може пък ако си отдъхнеш малко от тъпото училище, да имаш време не просто да помислиш, ами да научиш повече за света и за себе си и да вземеш добро решение, вместо да продължиш на автопилот да учиш просто заради самото учене.

Вашите дали биха имали нещо против една година оф?

Първи урок по рисуване

От години си мечтаех някой ден да вземам уроци по рисуване от Атанаска. Първо, защото  говори по начин, който харесвам. Второ, защото е талантлива. Трето, защото може да работи с различни материали.

Днес беше първият урок. Отне ми доста време докато композирам и нахвърля един много прост натюрморт – да намеря места на предметите върху листа, да реша колко големи да ги нарисувам и да предам добре формите и пропорциите, но все пак за два часа успях, а следващият път ще го разрисувам.

Жалко, че нямам възможност да ходя на уроци повече от веднъж седмично, но когато Пипи поотрасне, ще ходя колкото се може повече. Oсвен това, с Атанаска имаме велики съвместни планове, за някои от които светът ще разбере скоро.