Близките

Най-близките понякога са толкова близки, че са готови да се отрекат от теб, защото си позволяваш да имаш и други близки освен тях.

Стигнах до този извод, докато си мисля за семейството на Ани. Те смятат, че е много, много лошо да приемаш помощ от „чужди хора“, особено ако става въпрос за пари – най-вероятно някой иска да те зароби с 300% лихва. И затова не искат да свидетелстват в съда ако водиш дела срещу мъжа, който не само системно те е насилвал, но и се е опитал да те убие.

Ако искаш най-после да промениш живота си – да учиш и рисуваш, както винаги си мечтала, вместо да работиш в шивашки цех, ти казват да мислиш за бъдещето на детето си и да се върнеш на село – да пасеш овце и крави, да качиш 10 килограма „за да заприличаш на жена“ и да ти намерят подходящ нов мъж от тази среда. Което нямаше да се налага ако ти беше благоразумна и не дразнеше мъжа, с когото се развеждаш. Този развод е поредната ти приумица, за която не си поискала разрешение от семейството – още един начин да демонстрираш неблагодарността си към тях.

А това, че се чувстваш добре, доказва, че не ти е чиста работата.

6 thoughts on “Близките

  1. Ами това е най-обикновения кланов/племенен светоглед, (делението на света „те-ние“ като „ние“ е изцяло на роднински/обичаен признак), който едно време е бил много полезен (помагал е за оцяляването във враждебна среда), но последните няколкостотин години вече почва да пречи…

    По същия начин разсъждава голяма част от ромите, особено по-възрастните – няма значение дали нещо е добро или лошо, всъщност те дори не го виждат като обективно добро или лошо – за тях добро/лошо има смисъл само доколкото „нашето“ е добро, а „тяхното“ е лошо…

  2. За съжаление това, което описваш е типично, а не само краен случай.
    Обществото възприема два типа хора според мен. Хората със сила и тези без. Тези без сила се подчинавят на тези със сила и нямат друга алтерантива, право да бъдат силни и незавсими или нещо подобно. Правото им на развитие се отрича, защото те са нещо, което не може да се промени в очите на другите. Просто си размишлявам.

  3. „Най-близките понякога са толкова близки, че са готови да се отрекат от теб, защото си позволяваш да имаш и други близки освен тях.“

    Хмда, и аз познавам такива близки… Най-страшни са тези близки, които не ти позволяват да бъдеш себе си, защото смятат, че си преди всичко нещо ТЯХНО.

  4. Една от причините да не контактувам с роднини е фактът, че не си ги избираш.
    Личното ми отношение е, че кръгът хора, с които контактуваш/живееш, трябва да е внимателно и разумно избран и подбран. Всички останали трябва любезно, но твърдо да им бъде посочена вратата. Защото в противен случай просто каниш хаоса в живота си.

    Което сигурно звучи много лесно, ако си роден в град и имаш възможностите да го направиш… давам си сметка за това, но клановото отношение и връзки са отдавна минат период и е време да се осъзнае и надрасне. Патриархата вреди в пъти повече, отколкото помага.

  5. и става все по-лошо:не могат да ти простят,че си разведена ,а се чувстваш добре и в равновесие със себе си.Направо с течение на времето ти показват омразата си от това,че те търпят,а ти като някоя лигла не искаш да търпиш.Като че ли това е смисълът на живота – да търпиш за удоволствие на другите.Всеки,който си позволи да надигне глава и счупи стереотипа бива окачествен като лош.Просто бъди себе си,без да се съобразяваш с нападки.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s