Обществено за домашното

Години наред обяснявам, че ми е съвестно, дето си пращам детето на училище, а не го образовам вкъщи. Причините са много и за тях съм писала и ще пиша пак. Харесва ми и това, че все повече родители започват да осъзнават, че училищното образование в страната има огромни проблеми.

Напоследък, обаче, мисля за това, че колкото и да се увеличават хората, които искат и могат да образоват децата си вкъщи, повечето хора и да искат, няма да имат възможност. А както и друг път съм казвала, мнозинството определя правилата. Преобладаващите нагласи и по-силните тенденции в обществото ще се определят тъкмо от тези, които се образоват в училище.

В този смисъл спасяването поединично може да се окаже като заравяне на главата в пясъка. Един ден лошото публично образование ще окаже пагубен ефект и върху тези, които са му се изплъзнали. Изглежда ми по-мъдро в дългосрочен план, просветлените родители да не се посвещават единствено на децата си, а да работят за това всички деца да имат достъп до качествено образование.

Начините не са малко – от участие в училищното настоятелство до ….

26 thoughts on “Обществено за домашното

  1. Споделям написаното,
    нужно е да участваме пряко в подобряването на качеството на образованието, да се надяваме, че държавата ще поеме отговорността е ‘пусто в празно’ 🙂

  2. Щипнала си темата оттук-оттам и… нищо. Много повърхностно. Всъщност аз не съм сигурен, че схванах каква е целта на тази публикация… Не, не защото съм глупав, бързам да те изпреваря🙂

    „Харесва ми и това, че все повече родители започват да осъзнават, че училищното образование в страната има огромни проблеми.“ – А харесва ли ти, че повечето родители НЕ проумяват, че самите ТЕ са причина за възникването на голяма част от тия проблеми?

    „Напоследък, обаче, мисля за това, че колкото и да се увеличават хората, които искат и могат да образоват децата си вкъщи, повечето хора и да искат, няма да имат възможност.“ – И колко на брой са според теб родителите, които МОГАТ да образоват децата си сами? Разбира се, би трябвало първо да изясним що е то образователен процес – какво включва, как протича, как се оценява постигнатият резултат… За мен способността да учиш някого, да го обучаваш, е дар свише. Ако го няма тоя дар – трябва поне солидна педагогическа подготовка и желание за работа. И разбира се – цели и програма. Сега, ако целта е всеки да си възпита чавето преди всичко че то (чавето) е единствено и неповторимо, най-уникално, най-умно, най-най-всичко, в такъв случай ще се съглася с теб – всеки може. Но ако целта е да възпитаме СОЦИАЛНИ ивдивиди – много се извинявам. Малцина са способни да извършат това в домашни условия.

    „Изглежда ми по-мъдро в дългосрочен план, просветлените родители да не се посвещават единствено на децата си, а да работят за това всички деца да имат достъп до качествено образование.

    Начините не са малко – от участие в училищното настоятелство до …“ – До…? Кажи как, интересно ми е да чуя🙂

    Всички тия, които си ги напляскала тук, биха могли да имат един-единствен ефект – да отронят още една прашинка от основата, върху която би следвало да е стъпило образованието – авторитетът на учителя. Ама това води до разруха.

    Позволявам си да изразявам мнение поради няколко причини – първо, защото добре помня мен как са ме обучавали и възпитавали в училище, второ, защото продължих да дружа с голяма част от учителите си – от техникума и от института. Учители от основното училище много рядко срещам, но и с тях се спираме да си кажем по две думи; трето – защото самият аз бях преподавател в техникума, който съм завършил – вярно, за малко, вярно, на 13 клас, които много-много не идваха, но.. видях за какво става дума. И частни уроци достатъчно съм дал… Твърдо вярвам, че авторитетът на учителя е една от най-важните компоненти в образователния процес. От една страна учителят трябва сам да се погрижи за този свой авторитет, в което начинание аз не мога да му помогна, от друга – родителите, обществото изобщо трябва да го гарантира (авторитета) на учителите, които го заслужават. И тук опираме до това кой завършва педагогика и/или се хваща да преподава, колко е подготвен за тая дейност, колко му се плаща, ей такива работи…
    Най-взискателните учители ми бяха най-любими и най-много от тях съм научил. Тия, които ме юркаха просто заради спорта, ако и да съм научил нещо от тях, не помня имената им. А тия, които мънкаха пред класа/аудиторията или им личеше, че и те сами не знаят какво търсят там, нито ги помня, нито съм научил нещо от тях. Там се е налагало да се доучвам (предимно в института). В тоя ред на мисли – няма нужда всички да ставаме и даскали (зер нали всички разбираме от медицина, футбол, политика, финанси, та хайде вече и от даскалък). Достатъчно е да внушим на децата си, че оня, който стои пред тях и си изплюва дробчетата от приказване и от вдишване на тебеширен прах, е VIP – много важна личност в техния живот. И внимателно да следим – ако в училище са пропуснали да научат децата ни на нещо, да ги „доучваме“ вкъщи. Ако не се случва често и в „големи количества“, мисля, че няма нужда да драматизираме и да надаваме вой по блогове и по седенки.

  3. @ Плашигарг

    Благодаря за дългия коментар. Като родител на единадесетокласник, а също и учител, който има близки наблюдения върху много ученици в пдорължение на 20 години, твърдя, че в нашия регион системно и в големи количества се пропуска децата да се научат на нещо. Това е причината да се замисля за домашно образование.

    В този текст не предлагам нито пълна програма, нито дори отделни идеи за това как да се подобри училищното образование. Не съм си го поставяла за цел, пък и не мисля, че в един постинг това може да бъде направено и то от един човек.

    Текстът е просто споделяне на едно малко движение в моята глава и няма претенции за нищо повече. Ще се радвам ако предизвика размисли и разговори по блогове и седенки. Не че разговорите са действия, които носят промяна, но са началото.

    Поздрави

  4. Е, щом и учителите започнаха да мислят за домашно образование, тоест да показват недоверието си към системата, какво повече да говорим. Очаквам утре някой лекар в блога си да напише, че възнамерява да ориентира близките си към знахари, вместо към колеги. Горчива жал изпитвам, когато срещам хора, които са си объркали професията и я упражняват от немай-къде. Неслучайно по-горе използвах както „образование“, така и „възпитание“, защото училището освен да образова и възпитава… социални индивиди. Изглежда обаче, че съм ужасно, ужасно „изостанал“ от модерния свят, където индивидите са вече „уникални“, не социални.
    Преди години на един строеж чух един майстор да казва нещо, което страхотно ме шокира и възмути. За съжаление след това неведнъж получих неоспорими доказателства, че човекът е имал пълното право да изрече тия думи, които ще кажа и аз сега: Българийо, майка ти да еба!
    Жалко за учениците ти, Лидия.

  5. @ Плашигарг

    За вас, господине, жалко, че не познавате Лидия изобщо…и още по-жалко, че не ви е преподавала…

    Лидия е единствения учител, който във време на зубрене на уроци, мислене на тарикатски схеми да се завърши без да се ходи на училище, и четене на, сборно да ги нарека, глупости, отвори очите на много от нас…като ни помагаше да се фокусираме в/у това което ни харесва, да се интересуваме от него и от новостите и да се стремим към това, да бъдем не само някак си ‘образовани’, а професионалисти и хора, разбиращи това което правят, а също и защо го правят…

    Та ДА, ако тя казва, че в училище трудно може да се научи нещо…според мен, особено защото много от преподавателите са заклили на това което преди десетилетия са учили по институтите… аз напълно и вярвам…

    С вас само мога да се съглася за социалната страна на това да ходиш на училище…защото дори и да има много простотия, тя също по някакав начин може да е полезна и да ти отвори очите за това кой си и искаш ли да бъдеш такъв…

    За вас, имам чувството, че Лидия някъде е изкоментирала нещо в някой блог, което не ви се е понравило много много и сега ‘праскате’ коментари без много много да знаете, за кой точно ги говорите…

    Поздрави!

  6. @ Плашигарг
    А какво е Вашето мнение за домашното образование? Разбрах, че можете и обичате да критикувате, но нещо не схванах – каква е Вашата позиция за homeschooling?

  7. По-горе достатъчно ясно съм го изразил, уважаеми. А Вашето какво е, ако Ви се намира такова?

  8. Плашигарг, не виждам да сте написали нищо аргументирано про или анти домашното образование. Оставам с впечатлеинето, че не сте наясно нито с концепцията за домашно образоваие, нито с натрупания опит по белия свят.

    А моето мнение за домашното образование е следното: ако не създава назидаващи, язвителни, самовлюбени глупаци с претенции, че са „социални индивиди“, които дрънкат общи приказки – твърдо ЗА!

  9. Шлемовеец, приемете очевидната истина, че аз не съм излязъл от Вашия калъп. Не може всички да сме толерантни, благоразположени, широко скроени, алтруистични умници с претенции, че са „уникални“. Вашата симпатия би била обида за мен. И, разбира се, успех с rumah pendidikan.

  10. Lyd, истина е: „…да работят за това всички деца да имат достъп до качествено образование.“ Останалото е ПЛАШИ ГАРГА работа – само ГРАЧЕНЕ!
    И още нещо: Индивидуалното, частно обучение и възпитание си има своите предимства в частност, но човечеството не може да си го позволи, по редица икономически,психологически и социални причини. Подчинено на факта, че всеки човек, макар и индивид със своето его,той е част от цялото и зависи от обществото, стига до истината, че човекът е социално животно(тръгало и все още подчинено на стадното си развитие) и за това му е необходимо публичното образование!
    Ще си позволя да отбележа: Споделеното от теб има смисъл! Достатъчно е, че предизвиква размисъл и дискусия! А който може да чете – да чете, който може да мисли – да мисли! Никъде не е казано, че всички трябва да мислят еднакво! В края на краищата, човекът още не е робот!

  11. Уважаеми Плашигарг,
    Вашия псевдоним много точно Ви описва. Вие сте тук да подстрекавате, няма нищо смислено във вашите коментари, само емоционални призиви, които действат само на вашето още съжаляващо за комунизма поколение. Такива като Вас обичат вниманието нали?! Да плашите нас гаргите, иначе какво правите, най-вероятно нищо.

    По темата. Очевидно Ви е удобно във вашия малък свят, където всичко е ясно и скоро не сте си показвал носа да видите какво става „навън“. Вероятно работите на онези места, където промяната не се е появила и само ви тревожи от време на време. Света, в който живеем изисква отслужителя да учи постоянно на работното си място. За това е училището, не да набива социални норми, а да те научи как да учиш. Това естествено предизвиква така нехаресваното от вас осъзнаване на уникалност.

    Надявам се няма да има повече хора, които ще се вържат на вашите номерца и да ви отговарят, та да можете да задоволите гнева и егото си.

  12. Уважаеми Някой, фактът, че не сте усвоил елементарното правило за употреба на пълен член (учи се в пети клас), тушира всякакви последващи напъни от Ваша страна да демонстрирате образованост. Неслучайно писах, че грачещите против системата на общественото образование родители са основният генератор на проблеми. Но, както каза някой си по-горе: който има очи и глава – да ги ползва по предназначение.

  13. Уважаеми Плашигарг, позволете ми еретичната мисъл, че грешките ми при употребата на пълния член не ме правят по-малко образован и че това не омаловажава написаното от мен.

  14. Някой друг ще иронизира парвенющината и снобизма. И така ще се върти светът.

  15. Всъщност, мислех си да иронизирам тези личностни характеристики още след като прочетох първите Ви два коментара, но пусто шлемовейство – пропуснах.

    Все пак, продължавам да се чудя: от къде толкова кураж човек с оскъден педагогически опит да си вярва, че е вещ в сферата на образованието и че има представа за цялата картина, която далеч надхвърля ограничения му личен опит, че да коментира, (образно) да размахва пръст и дори да тупка с юмрук?

    Странно ми е че точно Вие – човек, който е бил учител за 1-2 години, и то на 13 клас, можете да развивате някакви теории и си позволявате да гълчите нашия домакин – автора на този блог.

    Сам признавате, че учениците Ви не са посещавали често учебните занятия. Излиза, че Вие сте нямали нито авторитет, нито знания, нито умения да ги привлечете в класната стая. Тогава за какво сте получавали заплата? Хората обикновено получават възнаграждение за свършена работа, а Вие – и за несвършена.🙂

    За сравнение, Лидия преподава от 20 години, учениците й завършват престижни западни университети. Много от тях работят на места, където за месец получават моята годишна заплата. Затова, когато остава дума за образование – шапки долу пред „Полетът на костенурката“! Нейното мнение за мен тежи неизмеримо повече от Вашето.

    Ако толкова се кефите на собствените си словоизлияния – направете си блог! Сигурен съм, че ще наберете читатели, особено любители на правилното граматическо писане😛

  16. Lyd, какво предложение би дала за решаването примерно на този казус:
    http://pavelnik.blogspot.com/2010/09/blog-post_18.html
    Например помня, че имах хубав учебник по история на 20-ти век, четох с интерес, но по-късно го смениха с безсмислена сухария. Как може да се влияе върху учебниците?

    А учителите в моето училище – половината от тях мънкаха, имаше една, която искаше всичко да се зазубря едно към едно и не може да кажеш същото изречение по никакъв друг начин. Сериозно говоря, проверката й беше все едно компютър проверява текст дали е едно към едно. (Тя самата не разбираше предмета си – география). Но училището беше своеобразна мафия, всички учители се защитаваха едни други и всякакъв опит да се промени нещо удряха на камък. Затворена, изолирана, непроменяща се система, която упражнява насилие при всеки опит за някаква промяна.

  17. Жилов, съвсем ти вярвам за учителката по география – то е достатъчно да споменеш, че предметът е география😀

    По въпроса за учебниците: ами учителите имат власт над учебниците- имат властта да избират измежду няколко варианта, а ако нито един не им харесва, да вдигнат сериозен шум и да кажат, че не искат да работят с нито един от вариантите, понеже не струват. Но те не го правят,а после се оправдават с учебниците.

    Моят собствен опит показва, че учителят може и изобщо да не разчита на официалния учебник и да си свърши чудесно работата. Така съм си вършила работата 5 години в езиковата гимназия и имах чудесни резултати. Това, обаче, е варианта „спасяване поединично“. Иначе ако ще е „съединението прави силата“, виж горния вариант.

    Защо повечето учители не правят нито едното нито другото е по-важният въпрос.

    Един човек беше казал, че образователната система е като крокодил – оцелява ли оцелява без да се променя.

  18. Pingback: Обществено за домашното

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s