Защитени от закона

Един мъж влезе тайно в дома на съпругата си, която го беше напуснала преди няколко месеца и я прободе с нож.

Тя оцеля, след като ножът мина на някой и друг сантиметър от важен орган. Съдебният лекар оцени телесната повреда като средна.

Дознателят не разпита всички налични свидетели, а единствено мъжа и жената. Техните показания се разминаваха в частта кой кого е нападнал – и двамата твърдяха, че са нападнати.

Прокурорът каза на жената, че според него няма достатъчно данни за извършено престъпление и изобщо не му е до нейния случай. Това означава, че държавата няма да търси отговорност от мъжа за нанесената телесна повреда.

Адвокатът каза, че срещу 100 лева ще обжалва решението на прокурора, за да се поднови разследването и дознателят да събере останалите възможни доказателства. Преди това адвокатът беше взел 350 лева за да събира информация  – тази услуга се изразяваше в изчакване на прокурорското решение.

Междувременно мъжът заплашваше жената по телефона и изпращаше заплахи с sms. Подадената от нея жалба не беше уважена като основателна. Всъщност жалбата беше написана безплатно от адвоката, който беше получил 350 лева за описаното в предния абзац.

Съдът уведоми мъжа, че делото срещу него се прекратява.  Мъжът беше доволен.

Съдът уведоми мъжа, че делото се подновява. Той отново започна да заплашва жената по телефона.

Дознателят има 2 месеца срок да разпита още двама души. Може и отново да не го направи. Прокурорът отново може да реши, че няма достатъчно данни за извършено престъпление.

В такъв случай, на жената не й остава нищо друго, освен да плати още пари на адвоката, за да търси отговорност от мъжа по частен път.

Последното, обаче, няма да се случи ако жената не реагира навреме, защото 6 месеца след извършване на въпросното деяние, тя вече няма право да завежда каквито и да е искове по този повод. Или поне така казва адвокатът й.

Междувременно, жената беше нетрудоспособна в продължение на месеци, а ако тръгне отново на работа, може отново да бъде издебната от мъжа, който, според мен и един познат психолог,  има нужда от терапия.

Хубавото в тази история е, че сега жената ползва услугите на терапевт. Добре, че има добри хора, които в момента плащат за сеансите и физическото й оцеляване. Да се надяваме, че историята ще завърши добре.

Какво мислите за тази история?

15 thoughts on “Защитени от закона

  1. Мисля, че е крайно време да се въведе едно много по-строго правораздаване. Нещо като в арабските държави, които са построили правосъдната си система по Корана или пък китайците, които за най-малкото ти режат главата до кръста.

    Ужасно звучи, но имам чувството, че тук, ако не играе тоягата, хората се мислят за безсмъртни.

  2. Мъжът, жената, прокърорът, съдията, дознателят, адвокатът, ти и аз – всички сме част от едно и също общество.
    Ти какво мислиш всъщност за тази история?

    ѝѝѝѝѝ

  3. Мисля, че вместо на адвокат, жената е трябвало да плати на няколко бабаита да нанесат на мъжа „средна телесна повреда“, пък той да си търси после правата в съда. Явно само така стават нещата в България …

    На зло куче, зъл прът.

  4. Ако жената имаше пари да си плати на бабаити, щеше да има пари и за добър адвокат. Мъжът да не би да е полицай или работещ в тази сфера, че на служителите така изгодно не им се занимава с този случай? Какво мислим е ясно. Въпросът е какво може да се направи. Недобросъвестни служители има навсякъде и срещу тяхното нежелание да си вършат работата не трябва да се мълчи. Има ли вариант да се подаде оплакване срещу „работата“ на дознателя? Дет се вика…“кой варди вардяните“?

    woland69, мерси ти за правосъдието в арабските страни. Аз лично не държа да ме убиват с камъни за най-малкото нещо.

  5. @ chinuk: Mъжът е безработен и не ми е известно да има връзки в полицията или прокуратурата.

  6. Една участничка в дискусията за сурогатното майчинство обясняваше как на бедните не се полагали права. Описаната от Лид случка е плод на това мислене, само че институционализирано.

  7. Мисля, че случаят, както го разбирам от твоя разказ и доколкото здравият разум ми позволява да имам съждения по въпроса, поставя доста хора (вкл. професионалисти) в ситуация, в която не знаят какво да правят, нямат връзка помежду си и не действат по посока на обща крайна цел. Резултат от това е, че всеки се възползва от ситуацията за лична изгода (къде заплатка, къде хонорарче), а резултат от факта, че те участват в работата по описания случай няма.

    От това, което човек може да направи като извод, прочитайки разказа ти, ясно е, че случаят изисква много сложна координация на професионалисти (полиция, прависти, прокуратура, социални служби, здравни служби, пробационни служби, защитено жилище, частни психотерапевтични служби, а може би и други, за които не се сещам в момента).

    В нашата страна за съжаление, способността на професионалистите да работят заедно по определена задача е много ниска, това е така и в помагащите професии, а жената, подложена на подобно насилие често е твърде изплашена и нерешителна, за да може да поеме сама тежката задача да изиска и след това координира грижите за себе си.

    Когато ситуацията е такава има сериозен риск от ревиктимизация на пострадалия вече човек. В случая, който описваш, това явно се случва – с пострадалата институциите се държат така, сякаш тя е виновна, нещо повече, съзнателно или не, се възползват от страданието за своя полза.

    По тези причини подобен труден и ангажиращ много професионалисти случай изисква услугите на професионалист, който може да се нарече „координатор на случая“. Неговата задача би била да направи цялостна оценка на ситуацията и да привлече професионалисти от различни дисциплинарни области като ги обедини от обща концепция по случая, която да изгради съвместно с тях и клиента си. Включително и да даде възможност за пряко обсъждане на концептуализацията на случая, неговото развитие, планираните интервенции и тяхното координиране във времето в т.нар. екипни съвещания.

    От една страна, такива подготвени професионалисти в България няма достатъчно (те биха могли да бъдат напр. подходящо обучени социални работници). От друга страна, организацията на работа в социалните служби, такива, каквите са сега, не позволява професионалиста да се ангажира автентично с клиента си и да го преведе през теснините на онзи емоционален процес, който двамата, а и целият екип, би следвало да изминат, за да се случи по сполучлив начин излизането от ситуацията на насилие. Има и други фактори, които влияят върху способността подобен екип да се случи, на които сега не ми се иска да се спирам.

    Важното е, че това дълбоко деморализира тези, които зоват себе се професионалисти, а хората, които би следвало да разчитат на услугите им, страдат жестоко от подобно отсъствие на единна концепция, усет за лидерство по отношение на задачата и способност да отстояват възгледа си по дадена задача.

    Има доста неща, които могат да се внедрят в определени организации или служби, за да може процесът на съвместна работа да протича по-кохерентно. Но това означава много сериозно преразглеждане на работните задачи на институциите, които са въвлечени в тези случаи, пренаписване на длъжностните характеристики на професионалистите, преобучението им, за да отговарят на висотата на задачата, която им е възложена и ревизия на целия процес на организация на работата.

    Подобна задача и по същество реформаторска, изисква къртовска работа от няколко огромни институции, 7 дни в седмицата, 24 часа на ден, 10-15 години подред. И може да се случи. Което обаче означава много ясна политика в тези области и целево финансиране в началото по проекти, които развиват определени структури, а после осигуряват тяхната устойчивост във времето.

    Докато в подобни тежки случаи няма организирано усилие за противопоставяне на насилието, то отново и отново ще ни се зъби грозно от всеки ъгъл и ще се надсмива над нашата импотентност пред него.

    Хм… може още да се помисли по поуките, които аз съзирам в историята, описана от теб, но се боя, че стана доста дълго и досадно четиво.

    За да не се разпростирам безсмислено, само ще добавя, че в един момент ти беше поела тази задача да координираш нещата около жената. Това е невероятен принос в подобен момент и често хора като теб поемат ролята на координатори, когато ресурс в системата на социалните грижи липсва. Покрай майчинството и грижите за детето, за които (честито!) знам от блога ти, сега със сигурност не е добър момент да продължиш този ангажимент, но вероятно около тази жена има друг ангажиран, балансиран и делови човек със здрави нерви и непоплюващ си пред институциите, който би могъл да изпълни функцията на „координатор“.

    Предполагам, че в този конкретен случай това би свършило работа.

    Ето това мисля аз. Съжалявам, ако мислите ми са ограничени от частичното виждане на ситуацията (познавам я единствено през очите на блога ти), но се надявам да има зрънце, което да се окаже полезно при планиране на следващите стъпки. Възможно е да ми хрумне нещо допълнително, което да е от полза. Ако да – ще драсна тук.

  8. Правосъдието в арабските държави е само пример за тази ситуация, не генерално предложение за цялостна реформация на нашето пародично наречено правосъдие.

    Всеки чете и възприема както пожелае.

  9. Ина, точно този пример отнесен към тази ситуация и тази липса на правосъдие е малко странен, имайки предвид, че законодателството, опиращо се на корана само би аплодирало действията на въпросния мъж. Наистина всеки възприема както пожелае, а и не мисля, че това касае по някакъв начин темата. Иначе Майя е много изчерпателна и поне води дискусията в правилната посока.

  10. @Майя – за координирането … аз продължавам да правя каквото съм правила досега и майчинството не ми пречи,но как да координирам хора, които не искат да си свършат работата, а аз нямам никаква власт над тях? Така че по-скоро мисля какво може да се направи въпреки тях.

    @Жилов – ами sms-те явно не ги взеха достатъчно сериозно; всъщност дори това, че беше наръгана с нож нямало никакво значение като предистория и контекст. Всъщност, те не й вярват, понеже преди нападението никога не се била оплаквала. А дали редовните оплаквания водят до някакъв резултат? Моят опит показва, че честите оплаквания ги отегчават; и опитът на други познати показва същото. Но няма да пиша повече, понеже, нали, търся второ, трето и пето мнение и не искам да въздействам върху преценките на хората.

  11. Ена ме излови – виновата съм, не мъжът-отрепка наръга жената, аз бях!
    А сериозно – за жалост съм съгласна с Модерната вещица.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s