За комерса с любов и без омерзение

Като че за все повече хора думичките „комерсиален” и „бренд” означават нещо лошо.

Какво лошо има в това да продаваш плодовете на труда си? Всеки който продава го прави, защото има нужда от нещо друго, което се купува с пари. Не познавам хора, които използват думата „комерсиален” в отрицателен смисъл и в същото време не ползват неща, които се купуват с пари. Освен това, повечето хора, които използват тази дума по този начин работят срещу заплащане или пък приемат да бъдат издържани от хора, които работят срещу заплащане. В това има  нещо иронично 🙂 Ако презират комерса, защо участват в него?

Мисля, че по света има немалко хора, които подаряват (част от) труда си или биха го подарявали ако можеха да си го позволят.  Част от тези хора са създатели на брендове – не само за да продават по-успешно, а защото обичат нещото, което правят и се гордеят с него, и искат да го споделят, да гарантират на другите хора, че получават продукт с високо качество.

Това са неща, които много от враговете на комерса не могат да проумеят и не биха направили. В тази връзка, припомням един свой стар спорен текст, „Закуска в Тифани”.

Advertisements

8 thoughts on “За комерса с любов и без омерзение

  1. Не разбирам каква е тезата ти, Лид.
    Защо да продаваш плодовете на труда си да е комерсиално, а не просто съобразяване с реалността? Не мисля, че това да си комерсиален и да участваш в комерса (аз го разбирам като обмен на пари и предмети/стоки) е едно и също.
    Да обясня аз какво рабирам под комерсиалност: соло-представлението на Камен Донев, където влиза в ролята на учител по фолклор. Донев според мен е талантлив драматичен актьор и има много по-широк диапазон, отколкото можеш да си представиш, ако си го гледала само в представлението за фолкора. Но Донев влага цялата си енергия в това представление, защото то пълни салони и му носи много доходи. Според самия Донев (чувала съм го от него), представлението му за фолкора няма художествена стойност, залага на не дотам изтънчен хумор и изобщо стреми се да угоди на масовия вкус
    Изборът на Донев да влага цялата си енергия в това единствено представление, което не му е интересно и на самия него, за мен е пример за комерсиалност. Дали е лош или добър този избор в дългосрочен план, не знам.

    А текста ти за Тифани ми прозвуча а ла Айн Ранд.

  2. Освен това явно падам от Марс, защото сега за първи път чух, че брандинга било нещо отрицателно. Мислех си, че е начин да поставиш нов продукт в контекст, така че на целевата публика да са ясни възможните му приложения. Моля, поправи ме.

  3. @ Ena

    Текстът ми е в резултат от наблюденията върху един … микротренд – да се нарича всеки предназначен за пазара продукт „комерсиален“, оттам всяка четка за зъби, която не произвеждаме за собствени нужди или за подарък, вече е „комерсиална“. Исках да напомня на една група хора, че не си произвеждат сами четките за зъби и може пък да не хапят ръката, която им мие зъбите 😀

    Не е задължително да си попадала на подобна тенденция, но аз съм и затова споделям 🙂

    A брендингът … ето един коментар от Фейсбук, който иде да покаже, че различните хора дефинират бренда по различен начин. Някой каза, че доматите на пазара не са брендирани, а аз отвърнах, че все пак се случва да предпочитаме доматите на една баба пред доматите на друга.

    Ето какво ми отговориха: „Доматите на бабата са ни харесали, а не ги купуваме защото ги приемаме за част от идентичността …ни, чувстваме се в някаква прослойка, удовлетворени от себе си и по-специални заради това, че купуваме от точно от нея, а не от съседната. И сме готови да плащаме надценка точно заради тези чувства, независимо от някакво обективно установено качество на продукта. (Из дефиницията на бренда.)“ А аз попитах „Чия дефиниция?“ и не получих отговор.

    Относно Айн Ранд, не съм поласкана от сравнението с нея, но това не прави твоето впечатление невалидно. Това ме подтиква да си препрочета текста 🙂

  4. Лид,
    Благодаря за обяснението. Не бях ставала свидетел на такива крайности.

    Като казах а ла Айн Ранд, имах предвид опита да погледнеш на материалното без сантименталност. Дали Ранд успява е друга тема.
    Аз съм чела две книги от нея: „Ние живите,“ която ми хареса, и „Изворът.“

  5. Хъм, не знам на какво казваш сантименталност, но е нещо, което има общо с чувствата … също като моя текст, което би трябвало да е съвсем различно от „обективизма“ (или както там се наричаше) на Ранд. Ето какво мисля за нея: https://lydblog.wordpress.com/2008/10/16/ain-rand-longanlon/

  6. щото са принудени.. добре дошла в изъма.. марката и продукта са различни неща.. едното е чисто манипулативен начин да надуеш цената на другото /понякога с пъти../. високото качество не следва задължително от популярността на марката.. да не говорим че продукти на различни марки вече се произвеждат в една и съща фабрика.. тоест качеството е еднакво.. я вече влизай зад етикетите: http://www.gs-research.org/apf/

  7. „Комерсиален“ означава „търгашки“ или „търгашески“, така че познатите явно не знаят български…

Коментари са забранени.