Как мина раждането и изводи

Дойде време да споделя как мина раждането. Ще маркирам ключовите моменти; не разчитайте да помня в колко часа на колко минути съм имала контракции.

Бях решила да родя в АГО в Хасково без предварителни планове и уговорка с лекар.

Защо в Хасково, в мизерното АГО, а не в Пловдив, където в последните години раждат доста хасковлийки? На първо място защото е наблизо – мога да се придвижа сама с такси по всяко време, без да бързам. Относно битовите условия … аз самата никога не съм живяла в кой знае колко лъскави условия, а и съм ходила на ученически бригади, където къпането със студена вода е обичайно. Пък и става въпрос за 3 дни само. Преди години се изискваше да остана цели 5.  Родих там, както бях решила. За награда се оказа, че точно в този ден, отделението се е преместило на реновиран етаж – новобоядисан, с нова дограма, бойлери във всяка баня и пр.

Защо без уговорка с лекар? Защото не бих могла да съм сигурна, че който и да е лекар може да гарантира, че в момента, в който трябва да постъпя в болница ще е на линия в добра кондиция. Ако трябва да избирам на кого да се доверя – на сънено подпийнало светило в малките часове на нощта или на дежурния екип, бих предпочела второто. Освен това, бих се чувствала донякъде задължена да приема идеите на наетия лекар, докато бих се чувствала по-спокойна да отстоявам своите желания пред лекар, когото не съм избирала. Родих при дежурната лекарка – беше спокойна и мила.

Бях решила да родя колкото се може по-естествено, но ако се наложи, да се съглася с каквото предложи лекарят. В такива случаи човек не може да знае дали нещо наистина се налага или така е просто по-лесно за лекаря; предпочитам да се доверя, за да запазя спокойствие и добро настроение – колкото по-малко страх и негодувание, толкова по—добри хормони, а оттам и по-леко раждане🙂 За всеки слуачай си носех епикризата от предишна операция – ако се наложи секцио; лекарките казаха, че нормалното раждане е за предпочитане, че съм добре сложена и че изглеждам доста по-млада отколкото съм (39).

И все пак родих ли така, както ми се искаше? В общи линии – да. Направих каквото зависеше от мен; имах късмет с персонала в болницата.

Тапата ми падна на предната вечер. След като излязох от тоалетната, прочетох няколко статии по въпроса, понеже не си спомнях какво точно бях чела за тази тапа и не си спомнях да съм си имала работа с тапи предният път (17 години по-рано). Имах болки и контракции, но реших, че има време и си легнах да спя. Всъщност предният път ми текнаха водите на обед, но изчаках около 12 часа докато започнат болките. Бях решила и този път да не бързам.

Бях решила да не бързам, за да отида в достатъчно напреднал етап, та да не изкушавам лекарите да ми преливат заместители на произвежданите от мен хормони, с цел да засилят родовата дейност и да ускорят раждането. Не че предният път ми се случи такова нещо, но вече бях чела на много места, че много лекари напоследък го практикуват.

Към 3 следобед пристигнах в болницата с такси, сама, с раница на гръб. У дома баба Петя ми каза, че още не ми е време и вероятно ще родя след две седмици, а аз й казах, че лекарите ще преценят и ако съм подранила, ще се върна; ако не, ще й се обадя по телефона J В болницата ме питаха за какво идвам и откъде накъде ми е хрумнало, че раждам. Отговорих им, че така съм преценила, но все пак като ме прегледат, ще решат. Доколкото си спомням, разкритието беше 7 см  и ме приеха.

За мен клизмите и бръсненето са добри процедури, така че не ми се наложи да се съпротивлявам.

Бях сама в предродилна зала. Обадих се на някои приятели и роднини да стискат палци и да не се притесняват. Обадих се и на гинеколога, който наблюдаваше бременността – той ми каза да не се притеснявам, че до няколко часа ще родя.

След известно време, решиха да ми сложат система, за да ускорят нещата, но аз отказах. Всички от персонала се изредиха да ми предлагат това, но аз любезно отказвах. Накрая приех, 15 минути преди раждането, околко 4 часа след постъпването ми в болницата. Приех, защото лекарката ми каза, че родовата ми дейност става по-вяла. Може и да е излъгала, но аз предпочетох да й се доверя. Не се наложи да ми прелеят цялата банка; освен това системата по някое време спря и не пожела да тръгне повече. Съгласих се и с това да ми пукнат мехура. Съгласих се с тези неща, понеже аз може и да съм чела и да съм си представяла как трябва да стане, но все пак те имат доста повече опит.

Предполагам, че лекарката може да е предпочела да пришпори нещата, тъй като беше в края на работното си време и не искаше да ме предава на следващия дежурен. Караха ме да напъвам и нямах достатъчно  време да почувствам сама кога. Това може да е причина за леките разкъсвания, но може и да не е единствената. Във всеки случай, убедена съм , че напъването беше причината на следващия ден да имам доста спукани капилярчета – в очите и да други места.

Нямах достатъчно сила, а и ме болеше повече отколкото очаквах, така че се съгласих да ми помогнат с масаж на корема (не, никой не се хвърли върху корема ми; наистина беше масаж). Мисля, че лекарката помогна и на Пипи да излезе.

Не чакаха да се „роди” плацентата, а това ми беше все тая. Беше ми все тая дали ще ми сложат упойка при зашиването. Мисля, че не ми сложиха. Мина ок.

Бебето ми го показаха; когато беше повито ми дадоха и да го пипна J След  като полежах 2 часа в родилна зала, ме заведоха в стаята, където доведоха Пипи, за да бъде с мен. Детската сестра дойде да ми покаже как да кърмя и да ми даде насоки.

В тази болница предпочитат кърменето и не се опитват да ти пробутват адаптирани млека; дават шишенца с неподсладена вода за децата. Различните сестри и лекари, обаче, имат различни виждания и дават различни съвети.

Режимът е изморителен – с  всичките промивки, мерене на температура,  визитации и пр., заради които влизат с трясък. И все пак, някои екипи бяха тихи и сръчни   🙂

Вкратце – не мина точно както исках, но и не беше кой знае колко по-различно от това което очаквах.  Но кой може да предксаже със сигурност какво ще се случи при едно раждане? Не беше най-естествното раждане, но … какво всъщност значи естествено раждане и колко от неговите фенове ако имаха възможност, биха родили по този начин само, без никак да се възползват от каквато и да е придобивка на цивилизацията?

13 thoughts on “Как мина раждането и изводи

  1. Естествено раждане – е естествено вагинално раждане по тукашните дефиниции, а и по света, комай. Естествено активно раждане е друго, и както сами знаем, с безкрай много вариации (с и без клизми, с и без пукане на мехур, с и без ходене, с и без смяна на пози…), единственото, което е общо за повечето естествени активни раждания е, че се избягват медикаменти, въпреки че аз съм убедена, че е възможно по-активно (от обичайното дирижирано) раждане дори с употреба на някои медикаменти (е, надали при безчувственост от кръста надолу, но примерно казано).

    Важното е ти да си доволна и да е минало както ти си очаквала, а не както очакват другите хора, че трябва да се случи. Все пак става дума за теб и твоето раждане на твоето дете, нали🙂

  2. Твоето раждане е още един пример за това, че в известна степен отношението и поведението на екипите при раждане зависи от нагласата и поведението на родилката.
    Поздрави на теб и Пипи!🙂

  3. Според мен най-важното в случая е че сте здрави, затова ви пожелавам много приятни мигове заедно (с Пипи). Хубаво е че у нас все пак някой ражда🙂

  4. честито, лидия! да ти е жива и здрава и късметлийка пипи!!! и браво за смелостта! стискам палци да сте добре и пазени от който трябва:)

  5. Честито! Много хубав разказ, а ти – много хладнокръвна родилка или поне така ми се струва от разказа ти🙂 Ще ми се и аз да не бях хуквала толкова рано към болницата!
    Иначе, за уговорката с лекар – поздравления за избора. Това си е една много сериозна тема за обмисляне. Аз, като теб, бих избрала същото, само че при условията, при които раждах беше задължително да избера лекар (във вана, а присъствието на избран лекар и „задлъжнялостта ми към него“ реших да туширам с наличието на таткото). Освен това има и голямо значение къде става раждането – дали е голяма болницата или не. Например твоите съображения не биха били приложими в болница където постъпват по незнамсиколкоси родилки в час и никой няма да идва любезно да те убеждава за окситоцина, а просто ще ти бъде сложен, за да се продължава нататък.

    Чудесно е, че са ти дали Пипи веднага! И браво на болницата, че не пробутва спонсорски млека! Още нещо по което май е по-хубаво да не раждаш в известна, голяма болница. А промивки са ви правили от персонала ли?! Защото по здравна каса се полага, но (поне в I АГ в София, но май и в другите държавни в СФ) всеки си носи отвара от смрадлика и не може и да мечтае някой да му обърне внимание за тези неща.

  6. Иха! Стоян станал батко!
    Много се радвам, че Пипи не е третиран като болест и че майка му е останала толкова спокойна и… нормална.
    Поздравления за хубавото бебе!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s