Лактивизмът разби сърцето ми

Преди малко прочетох текста „Кърменето разби сърцето ми„, препечатан в блога на Бу. Няма да губя време да дефинирам чувствата си; просто ще споделя, че не са положителни.

Преди два месеца, седемнайсет години след първото, се роди второто ми дете. Скоро след това се върнах да препрочета един текст, който писах преди две години, когато нямаше никакви изгледи някога отново да родя – да проверя дали все още съм на същото мнение. Защо? Защото първото дете отхраних с шише, а второто се заинатих да кърмя. На същото мнение ли съм? Да.

Преди 17 години се опитах да кърмя, но не се получи. Тогава мислех, че нямам кърма. Днес предполагам, че не се е получило, понеже не съм направила каквото е трябвало да се направи – заради липса на информация и приемане на глупави съвети. Не се притеснявах от резултата – донякъде заради това, че не възприемах човешкото мляко като незаменимо и не смятах, че другите млека са вредни или поне не толкова полезни.

Сега кърмя. Предполагам, че имам мляко заради това, че направих нещата по-добре от първия път и устоях на изявления от рода на „Настрадин Ходжа тъкмо си научил магарето да не яде, и то умряло“. Тези, които не са били до мен в този период, няма как да знаят, че се притеснявах, плаках, отчайвах се и се обнадеждавах, и после пак се отчайвах. И така около месец.

Чудесно. Не знам докога ще имам възможността да продължавам. Може още утре млякото да спре. Но утре може и да не съм жива. Така че знам какво е да искаш да дадеш нещо на детето си и да не можеш. Искала съм да заведа детето си на море и не съм успявала. Искала съм да му купя по-хубав компютър и не съм успявала. Искам да съм жива докато децата ми пораснат  и могат да се грижат сами за себе си, но може и да не успея.

Кърмещите майки-активистки, които наричат адаптираните млека отрови и бойкотират производителите им, може да обясняват на мъжете и нераждалите жени какво чувстват майките и бла-бла; затова съм тук, да ви напомня за пореден път, че майките не са свещени крави и че майките са различни хора, които може да се чувстват по различен начин.

За да практикувам това което проповядвам, а именно признаването, че различните хора могат да чувстват и действат различно в една и съща ситуация, ще заявя, че е напълно възможно една жена да се чувства съсипана и неълноценна заради неспособността си да кърми. Бих искала да споделя с вас скромното предположение, че тези жени щяха да бъдат по-малко ако знамето на лактивизма не се вееше така величествено в последните години, както и предположението, че ще се увеличават, защото лактивистките ще евангелизират все повече майки. Веднъж приели правата вяра, тези майки ще се самобичуват ако не успеят да се опазят от грях.

Аз пък мисля, че е по-добре да има повече щастливи и доволни от себе си майки. Знам, че майките могат да бъдат щастливи дори и ако не кърмят. Вярвам, че щастливата майка е по-здравословна от човешкото мляко.

27 thoughts on “Лактивизмът разби сърцето ми

  1. Странно… цитатът, който си дала: „…че липсата на кърма е равнозначна на липса на любов“ не ми звучи като от лактивистите, които аз познавам; статията, която Бу е пуснала (макар че на мен лично не ми допада патосът на авторката) е именно за да се подсетим, че с края на млякото не свършва света… а бойкотът не е към адаптираните млека изобщо, а към конкретна компания, която прилага особено агресивна реклама на продуктите си и наистина застрашава (а вероятно и отнема) животи в Третия свят… А една жена ако си търси причина да се почувства съсипана и непълноценна, да – сигурно ще я срещне в лицето на лактивизма, но би могла да я срещне и във всичко друго. Чувството за пълноценност не могат да ти го присадят или изкоренят ‘отвън’.

  2. Да, точно исках да питам същото – кои са „лактивистките“, които визираш, Лид, които наричат адаптираното мляко „отрова“, които казват на мъжете, че не могат да имат родителски чувства и които смятат, че ако жена не кърми, значи не обича детето си?
    Доста е странно да слагаш такива думи в устите/клавиатурите на всички лактивисти, това е просто брутално изкривяване на думата. Жизел бързо пусна ново изявление, че не се е изказала достатъчно добре, което е факт; а и това, че публична личност е казала нещо за кърменето, не я прави лактивист непременно…

    Целта на лактивистите не е да няма майки, хранещи с адаптирано мляко. Целта е всички майки, които искат да кърмят бебетата си, да имат информацията, подкрепата и възможността да го направят. Да няма неинформиран избор, защото това всъщност въобще не е избор, както и сама си установила.

    Смятам, че съм лактивист, както е и Василена, която познаваш, както са още куп нормални хора, които познавам (и каквито вероятно познават всички) – хора, които не преминават на отсрещния тротоар, плюейки през рамо и мърморейки „Анатема, анатема“, щом видят майка, която храни с адаптирано мляко.
    Текст, изваден от контекст и нагоден с лични усещания е, ами, неточен.

  3. Не визирам конкретни хора (ако имах предвид конкретно Бу или Василена и пр. щях да пиша), а нагласата, която се изгражда с помощта на голям брой послания от голям брой хора, които различните майки могат да възприемат по различен начин. И ето – имаме и майки, които вземат нещата прекалено навътре.

    А Бу, Василена и още няколко души, коио са известни в българската блогосфера не са всички, които пишат и говорят за кърменето, нали?

    Вярно сте забелязали, че споделям личните си усещания – или не бива?

  4. Ужасно се радвам на статията ти, Лид. Докато четох патетично поднесената вътрешна драма на авторката с „недостатъчно жлезиста тъкан“, веднага се присетих за оная безумна рекламна кампания в подкрепа на кърменето, в която млада майка кротко кърмеше бебето си насред огнена стихия, земетръс и други разнообразни природни бедствия.

    Кърменето е правилно, смислено и естествено, но фанатизмът никога не е бил положително човешко качество. Самият факт, че въпросната жена е написала тая статия с недостатъчно жлезистата тъкан говори за човек, който системно е бил облъчван в правата вяра и в момента чувства вина, че по независещи от нея самата причини не може да я следва, заради което си търси някакво оправдание. Което е доста… хм… глупаво, да ме простите. Ми хубаво де, няма кърма. Е и? Ако имаше, щеше да си кърми бебето, ама няма. За нейно щастие обаче не живее в някакъв особено беден район на света, така че има достъп до разнообразни доказани марки адаптирани млека и бебето й няма да остане гладно. Опитвам се да открия драмата, но не ми се удава.

    Иначе, ето един наистина добър текст по въпроса от блога на Мама Меми: Заповядайте🙂

  5. Аз както винаги съм съгласна с от всичко по малко…😉
    Съгласна съм, че всеки има право на личен избор и той е неприкосновен и не е моя работа да си вра гагата в изборите на другите. Съгласна съм, че чувството за вина не е направило никого по-добър родител и не е помогнало на нито едно бебе, а точно обратното.
    Съгласна съм обаче и, че така да се обобщава за лактивизма е некоректно, защото е като да се опиташ да сметеш всички лекари, примерно, под един общ знаменател. Лактивист(к)и има всякакви, и описаните от Лид, но и такива като Бу и Василена, и много други, които познавам – те не ходят от врата на врата да раздават кърмачески библии и не пропагандират, че кърменето ще спаси света, но са насреща с компетентен съвет за всеки, който сам прецени, че има нужда от такъв.

    Иначе, Марфа, вероятно си права, че авторката е била „облъчвана“, но има и жени, които без да са облъчвани, искат ужасно много да си кърмят децата или да ги родят естествено, примерно, и ако не им се получи, страдат от това. Това също е позволено.

  6. Боже, колко ми липсваше, Лид,
    като майчино мляко в лактозна блогосера.

    Като сън в лятна нощ
    кърмата на Лид умува….
    Стоян Лактозний или Перър Кърмилний –
    това е въпроса.
    Правилото ,
    че няма правила в отглеждането на дете.
    Индивидът е по-изключителен от множеството.
    Инстинктът
    на майката зачева зародиша
    в порой от безбройни семена
    и е по волята на природата
    дали ще има живот и кърма.

    Срещал съм и свещенна крава ,
    чието щастие е по здравословно от човешкото мляко.
    Познавам и щастлива костенурка.
    Лети и кърми.

    P.S. Линка ти „знамето на лактивизма“ is hilariously great.
    Добър пример е как умница като Жизел може да стане за смях
    в превъплащението си на свещена крава.
    „Online Dish“ …..“Online Lid“ !
    Way not !
    And breast-fed baby live
    в скута на мама.

  7. казах й аз на Бу ама тя като че не ми повярва, че показах статиятя й на колежките и на няколко жени с деца от скайпа си и всички те казаха, че авторката не е в ред и че то бива ама чак толкова клони към депресивна психоза и нужда от професионална помощ…

  8. Естествено, че пишеш от лични усещания.
    Това, което аз се опитах да кажа в коментара – явно не съм успяла – е не конкретните имена (въпреки че бяха под ръка) – а терминът „лактивистки“ като такива.

    Процент изтрещяли хора винаги има и във всяка една област. Точно както има разпалени и фанатични противници на кърменето – не казвай, че не си чувала поне за такива. Но това не може да дефинира всички майки, които не кърмят, като противници на естественото хранене, защото огромната част от тях съвсем не са такива. Точно както огромният процент кърмачки и лактивистки (двете неща са различни, нали) нямат никакъв проблем с адаптираното мляко и майките, хранещи с него.

    Пак ще посоча нещо, което май се пропуска много често, като се заговори за пропаганда. Целта на лактивистите не е да няма майки, хранещи с адаптирано мляко. Целта е всички майки, които искат да кърмят бебетата си, да имат информацията, подкрепата и възможността да го направят.

    Това, че някои майки „го вземат прекалено навътре“ не е в резултат на лактивизма. Все пак хората са различни и това, от което на един не му пука, за друг е важно и наистина, ама наистина иска да го направи. Така че е повече от нормално при неуспех или несбъдване на желанието единия да не се трогне, а втория да се разочарова ужасно и да се чувства предаден от тялото си.
    Не може обаче за различното възприятие към света и различните ежлания за отглеждане на деца да се обвинят тези, които се опитват да осигурят информация и подкрепа.

    Ако погледнем 100 години назад, когато всички са кърмели и това е била единствената норма, такъв неуспех с кърменето по някаква причина – дали физиологическа или друга – щеше еднозначно да кара майката да съжалява, че не се е случило, защото това щеше да е единственият модел. Сега има избор, но не всякога този избор е осъзнат – а когато жената го осъзнава и съжалява, че не може да постигне желаното, казваме, че е изтрещяла, защото не се вмества в нашата представа за нещата… а защо да няма избор да иска друго и защо такова желание да е непременно прекалено?

    п.с. Лонганлон, с теб дълъг разговор проведохме. Не знам какви психози, самоубийствени склонности и прочее видя в текста… а колкото жени ти намериш, които да кажат, че жената не е в ред така да преживява нещо подобно, толкова аз мога да намеря, които да кажат, ‘да, разбирам я’. Както впрочем много направиха – като коментари под текста в блога и още повече – под оригиналния текст (струва се да се прочетат там).

  9. ами Бу, не знам как трябва да четеш текста, за да не видиш в него депресията и психозата.

    да, можеш да намериш много да кажат „да, разбирам я“. и аз я разбирам. много добре даже, макар вероятно и за това да не ми повярваш. и Лид я е разбрала.

    но това, че я разбирам не означава, че одобрявам на какви емоционални терзания подлага себе си, или че не съм притеснен за душевното здраве на „надъханите“ до дупка жени, за които да не кърмят се оказва трагедията на живота им

  10. Това, нещо да те направи нещастен и да го преживяваш, не означава, че е трагедията на живота ти, хайде сега🙂

    п.с. психоза пак не виждам. неслучайно ти казах в разговора ни, просто съм работила с много майки за изминалите години по отношение подкрепа за кърмене и може би гледам на нещата и от друга гледна точка, не само от тази на родител, който иска да направи неща за детето си и пр.

  11. Недостиг на жлезиста тъкан

    Недостиг на жлезиста тъкан

    Недостиг на жлезиста тъкан

    Недостиг на жлезиста тъкан

    Недостиг на жлезиста тъкан

    Недостиг на жлезиста тъкан

    Недостиг на жлезиста тъкан

    Недостиг на жлезиста тъкан

    Недостиг на жлезиста тъкан

    Недостиг на жлезиста тъкан

    неееее, няма психоза…

  12. Психолог-психопат доморасъл😆

    Както и да е, предполагам, че с изключение на склонността ти да поставяш диагнози, като цяло всички се въртим около едно и също, казано по различен начин.

  13. Първо, поздравления Лид, за появата на малкия човек! Много радости щастие и усмивки да ти носи! Пропуснала съм новината, поради това, че през последните два месеца и аз съм потънала в точно същите занимания.

    И трябва да призная, че заради решението ми да кърмя почти психясах първия месец. Но не защото лактависти са ме облъчили и обработили предварително, а точно обратното.

    За това си мисля, че историята, която Бу е публикувала не е много съотносима към нашата географска ширина, защото, поне от моя двумесечен опит, привържениците на адаптирани млека, даване на води и сокчета са далеч по-многочислен дял от народонаселението и пресата, която оказват на кърмещите е доста сериозна. Статията е от жена, която е търсила информация за проблема си и я е намерила – две неща, които тук рядко се случват по отношение на кърменето (нито в болницата, нито педиатър ми обясни компетентно кърмя ли правилно, защото като ти е за първи път и в това се съмняваш. Пък, ако не беше Бу, когато всички като мантра ми повтаряха „Дай му вода, дай му вода, че ще го умориш!“ сигурно щях да престана да чувам собствения си здрав разум и да зарежа избора, който сама информирано бях направила).
    Това, според мен, е проблемът на наша почва – всеки те съветва и ти натрапва разбиранията си, императивно и без да иска да вникне в чуждата гледна точка. И тук се доближавам до мнението ти, че всеки има право на избор.
    Но има и друг аспект, за който говори Бу. Тук, дори да си информиран, много лесно могат да ти наложат нещо неотговарящо на разбиранията ти, само защото всеки ти го повтаря. А какво остава за мнозинството от жените, които не са прочели и грам за кърменето и на които в родилното им казват, връчвайки шишето с адаптирано мляко: „О, ако само ще кърмиш, не го оставяй по повече от 5 минути на всяка гърда“. Скоро, естествено, детето е изтормозено от глад, а ти нямаш кърма.
    Та, няма нужда да слагаме всички в графа „фанатици“. Даже ми се струва, че на наша територия трябват повече просветителски настроени лактивисти (не евангелизатори ;))

  14. Къде ли съм пропуснала досега този факт за 17-те години разлика между двете майчинства?
    Най-сериозни уважения за избора на lyd!
    Като сравнявам с моя опит, голямо превъзпитание по отношение на правилата ми наложи моята рожба преди 14 години – по час време за кърмене, без да ми позволява да си отклонявам погледа от нея. Гледане право в очите, при всяко отклонение спираше да суче и чакаше погледа ми. И когато почнахме да се притесняваме, че кърмата ми не е достатъчна, когато от детската консултация дори „измериха“ с колко се налага да я дохранвам, по чисто финансови причини успяхме да си купим една единствена кутия с адаптирано мляко за дохранване. Годината бе 1996, точно преди зимата на Жан Валжан. Постепенно наложих още по-грозен режим на кърмене, но нямаше друг избор, пък и някой Ангел-хранител ни е помогнал. След шестия месец се заехме с допълване с краве мляко (ама поне то да е от истинска крава :)) – и така до 11-тия месец си продължих с кърменето.
    Само че наистина в тези подробности трудно се спазват правила. Дано повечето съвременни майки да намират вътрешния верен усет как да постъпят, без драми и самообвинения.
    Стискам палци за щастливо майчинство!

  15. Е, сега какво излезе – че съм написала, че Бу и Василена са фанатички, че е много лошо хората да бъдат информирани и пр. Аз мислех, че съм писала друго, ама … който разбрал, разбрал.Само ще добавя, че наблюденията, върху които базирам текста са отвъд Бу и Василена.

    Благодаря за пожеланията, а за бебешкото пиене на вода ще пиша друг път🙂

  16. Е не, написала си само, че много жени, които не успяват да кърмят, страдат заради знамето на лактивизма:
    „Бих искала да споделя с вас скромното предположение, че тези жени щяха да бъдат по-малко ако знамето на лактивизма не се вееше така величествено в последните години, както и предположението, че ще се увеличават, защото лактивистките ще евангелизират все повече майки.“

    Продължавам да смятам, че лактивизмът е нещо хубаво, както и кърменето, но приемам заедно с теб, че има различни хора – такива, които искат да кърмят и намират начин; такива, които предпочитат за запазят бюста си; такива, на които не им пука с какво хранят; такива, които не успяват да кърмят и са ок с това и такива, които изпадат в депресия от това. Лактивизмът, правилно практикуван, би могъл да помогне на повечето от тях, не да ги кара да страдат.

  17. Сакън да съм те обвинила, че нарочваш за фанатици и си про-дезинформаторски настроена!🙂 То напоследък ми се деформира дарписането и трудничко си формулирам мислите🙂
    Избор всеки трябва да има и ти добре си го формулирала. Просто ми се ще да е информиран и рационален, а не да не кърми заради бююста или, за да има повече време, за да отиде на маникюр. Защото има жени, за които маникюра наистина е по-високо в ценостната система от детето, а това както и да го погледна ми се струва нерационално. А, виж, водата – чела си двете гледни точки, аз също. Ти даваш, аз не давам, но ако някой ни пита – и двете знаем защо го правим, а мнозинството няма да имат отговор🙂

  18. най-напред, честито бебенце, лид! жив, здрав и да расте безкрайно щастлив!
    лактавизмът е чудесно нещо, щом става въпрос наистина да направиш информираният избор. още преди да родя сина си, бях с нагласата, че ще кърмя. имам малък специфиче проблем, въпреки който, обаче, бх могла да кърмя. в крайна сметка, дедо боже е дал на жените гърди имено за тази цел, която мисъл не ме спря да търся нужната ми информация още докато бременеех. като се сблъсках с действителността, обаче, в която ми стана ясно, че при мен кърменето няма да стане лесно, се консултирах с достатъчно специалисти (не съм ти благодарила, бу) и изчетох страшно много литература, търсейки начин да заобиколя проблема си и в крайна сметка, да мога да ххраня естествено детето си. не стана. няма да крия, обаче, колко раздразнена съм се чувствала в случаите, в които, когато по един или друг повод е ставало въпрос, че сина ми е изкуствено хранен, съм срещала съжалително повдигнати вежди и снизходителни изказвания `ех, нали си е добре детето` с тон, сякаш детето ми е изтеглило късата сламка в живота. имало е и случаи, в които определено съм се ядосвала на изказвания, че, видите ли вие, кърмените деца просто бай дифолт се превръщат в по-интелигентни, емоционално развити, социализиращи се и прелестни създания, сравнени с изкуствео хранените, които, милинките, явно всички до едно са рожби на изключително мързеливи, суетни и егоистични майки, а ако си такава, като мен, която има причина, заради която не е успяла, и въпреки това – продължава да се оправдава и да се чувства кофти – то неминуемо биваш гледана със съжаление. в този ред на мисли – нямам идея как точно се практикува лактавизмът тук, но няма да си изкривя душата, ако кажа, че за мен лично доста се преекспонират нещата.

  19. Оставам с впечатление, че лактивизмът наистина се свързва с кампания срещу сухите млека- все пак те са основен фактор, който пречи за кърменето и който спомага за разпространението на притеснения и дезинформация за това добра ли е кърмата, става ли или е гола вода.

    Все пак си има кодекс за продажба на млека, а именно заради лактивистката партийна линия на опаковките (задължително!) има мечета и пиленца, а не доволни дебели бебоци. Да не забравяме това- донякъде тези организации наистина се трудят да има по-малко майки, хранещи с адаптирано мляко. Затова и промяната в рекламата и маркетинга на тези млека; изискванията на опаковката да пише, че не са заместител на кърмата, че се изписват само от педиатър; забраната млеката за новородени да се продават на промоционални цени.

    Аз нямам проблем с изкуственото хранене; имам проблем, когато бебето се храни с АМ, легнало в количката, а майката гледа на другата страна, отегчено държи шишето и изобщо гледа да мине тоя момент с храненето, че да запали пак цигара…

  20. Niili, радвам се, че можахме да поговорим и съжалявам, че не съм могла да ти бъда по-полезна.

    Само за протокола, защото думата „лактивизъм“ явно не се ползва по предназначение, давам една дефиниция:

    Lactivism (portmanteau of „lactation“ and „activism“) is a term used to describe the advocacy of breastfeeding.[1] Supporters, referred to as „lactivists“, seek to promote the health benefits of breastfeeding over formula-feeding and to ensure that nursing mothers are not discriminated against.[1][2]

    Иначе казано:
    Лактизивъм (смесица от „активизъм“ и „лактация“) е термин, използван да опише подкрепата на кърменето. Поддръжници, наричани „лактивисти“, търсят начини да поощрят здравните ползи от кърменето в сравнение с изкуственото хранене и да се уверят, че кърмещите майки не са дискриминирани.

    Тоест, случаен човек, който смята, че всички трябва да кърмят под строй и с песен, не е лактивист. Човек, който казва, че адаптираното мляко е отрова и майките, хранещи с него, са нехайни, не е лактивист. Съседката, която цъка съжалително, ако човек не кърми, не е лактивист.Те всички са всякаки други неща, но не и лактивисти.

    Лактивист е човек, който би дал информация за кърменето. Който би се опитал да подкрепи майката, дори когато тя взима решение да храни смесено, например, или да отбие. Лактивист е човек, който би се постарал да разпострани до повече бъдещи родители ползите от кърменето и да ги подкрепи след това, а не този, който ще цъка укорително, без да предложи нищо по-умно вместо това.

  21. напълно съгласна с вас, hbeeva! в крайна сметка, независимо дали се кърми или храни с шише, имено прегръдката и нежния, тесен контакт е емоционалното усещане, което е важо и за бебето, и за майката, докато се наслаждават на храната. моя пък проблем е, ако и да съм заклет пушач да виждам и слушам майки, които имат намерение за дългокърмене, да пушат най-спокойно по кутия и малко, уповавайки се на изследвания, че, видите ли вие, отказваето от цигарите би навредило наздравето на майката кърмачка!!!
    бу, пак казвам – нямам проблем с лактавизма, и хората, с които се се срещнах преди две години наистина направиха всичко възможно да ми помогнат, бидейки напълно рационални и логични, давайки ми да разбера, че дори да не успея е е нужно да се самоизяждам от вина. имат искрените ми адмирации за което! не мога да скрия, обаче, че докато търсех и се ровех попаднах наистина на твърде малко хора, мнения, личности и информация, които да е звучаха, хм, извинявам се за тежката дума, но фанатизирано – било за кърмене, било за хранене с адаптирао мляко. няма дас е опитвам да убеждавам когото и да било, но имам усещането, че доста трудно се отсява сеното от плявата по този въпрос.

  22. Въпрос на дефиниция🙂 Да приемем, че има добри и лоши лактивисти, а също и хора, които приемат трезво лактивизма и такива, дето се впрягат и се чувстват виновни и пр.

  23. Съгласна съм с теб, Лид. И аз след раждането на първото си бебе твърде много страдах, че кърмата ми не стига, и ненужно отложих дохранването. Понеже бях чела в прекалено много авторитетни книги, че практически всяка жена можела да изхранва бебе и ако кърмата ти е малко, значи в най-добрия случай ти липсва увереност, а в по-лошия – подсъзнателно не искаш да си кърмиш бебето и не го обичаш истински.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s