От кого бягахме, мамо?

Книгата ме привлече заради името „Перихан“, което срещнах за първи път тези дни, докато четях „Джевдет бей и неговите синове“ на Орхан Памук. На задната корица, пък открих: „Перихан Магден е сред най-изобретателните и прями творци на нашето време. Умението, с което вае своя изказ, блестящите набези към теми, за които всеки мисли, ала малцина ги обличат в думи – всичко това печели обичта на читателите и уважението на писателското съсловие. … Четете книгите й! Няма друг като нея.“ (Орхан Памук) Освен това, напоследък много се радвам на цени под 15 лева на нови книги, а тази е 12!

Перихан Магден има и друго общо с Орхан Памук – също като него тя на висок глас настоява за повече свобода в Турция, рискувайки да бъде съдена. Би било хубаво и у нас да чуваме известни личности да правят същото.

А книгата, книгата?!?

Ами има един проблем с писането на ревю за тази книга. От една страна много искам да ви я похваля, а от друга не знам как да направя така, че хем да ви изкуша да я прочетете, хем да не разваля ефекта от четенето, но няма начин, ще трябва да опитам.

Книгата се чете ужасно бързо и е само 156 страници. Състои се от отделни глави от различни „разказвачи“. Преобладават разказите на главната героиня – едно бездомно момиче, но не бездомно в смисъл на спящо в подлезите, а такова, което никога не е имало дом, а е живяло в хотели. Пътували с майка си с много лек багаж, за да могат да напускат хотелите светкавично, оставяйки след себе си всички онези неща, които са купили, за да превърнат хотелската стая в нещо свое – от пердета и покривки до дрехи, играчки и книги. Да, имат доста пари, които им позволяват на всяко място да изграждат дома си отново. Единственото нещо, което не изоставят е тяхната „Свещена книга“ – онази, за сърненцето Бамби, което познавате от филмите на Дисни. Четат я като Библия, допитват се до нея като до И Дзин.

Защо го правят? Е, това не мога да ви кажа. Ще разберете сами – лека-полека. Единственият жокер, който ще дам е, че книгата не е от типа на „Шоколад“ или други подобни на Джоан Харис и предполагам, че ще се хареса и на мъже.

Героините са туркини, но говорят и английски, а и можеха да бъдат всякакви. Не очаквайте нещо подобно на истанбулската атмосфера от книгите на Памук. С тази малка книжка ще обиколите няколко континента.

Въпреки, че Перихан Магден критикува турските закони и е съдена неведнъж, май всеки път по онзи член, дето му казвам „за засягане на турската чест“, турското министерство на културата и туризма я е включило в програмата TEDA, която финансира преводи на турски книги на всякакви езици по целия свят. Именно благодарение на тази програма вчера прочетох … три книги 🙂 Жалко, че не превеждат и вестници … Перихан Магден пише и колонка във вестник.

Advertisements

One thought on “От кого бягахме, мамо?

Коментари са забранени.