А другите?

Както знаем, Аревик доста често се чувства доста зле – прилошава й, повръща и т.н. Прекарва по-голямата част от времето си в гледане на часовника и мисли за това, че не иска да е в Бусманци. Според мен, както и според други хора, включително лекари и психолози, телесните и душевните страдания на Аревик са свързани. Повръщането в много от случаите се дължи не просто на това, че не й харесва храната, а на това, че е психически затормозена. Да, Аревик би могла да напусне Бусманци всеки момент и да замине за Армения, но това би означавало да не може да се върне в България поне още 5 години. Ето защо тя стои в Бусманци от два месеца и половина и се надява да получи положителен резултат от съдебното дело. Ние, пък, се опитваме да я измъкнем от Бусманци, не само защото там се чувства зле, но и защото има законно право да дочака решението на съда в Монтана, сред близки. В това време, Аревик говори по телефона с близките си, които, освен това я посещават. Ние може да не успеем да постигнем целта си и да я изведем от Бусманци с настояванията си, но скоро тя ще излезе оттам, понеже съдът ще излезе с решение. Направили сме Фейсбук група за спасяването на Аревик и следим ежедневно какво се случва с нея, даваме съвети, съчувстваме, а тя знае, че много хора я подкрепят. Историята й е многократно отразявана от различни медии.

В същото време в Бусманци са задържани много други хора. За повечето от тях не знаем нищо – кои са, откъде идват, защо са тръгнали от родните си места, как са се озовали в Бусманци, дали някой се опитва да им помогне да излязат оттам, какви са изгледите им за освобождаване, какво ги очаква след това и т.н. Още по-малко знаем как им понася храната, какво чувстват и мислят, от какво имат нужда. Някои от тях, вероятно са непознати не само на нас, но и на когото и да е в тази страна, освен на персонала. Някои от тях нямат избора да си отидат веднага там, откъдето са дошли; всъщност някои от тях не са приети никъде и не се знае кога някоя страна ще се съгласи да ги приеме. Не, това не е затвор, защото в затвора знаеш кога ще ти изтече присъдата. За това съм писала по-подробно тук.

В България има граждани, които биха искали в  Бусманци и подобни домове да попадат единствено тези, за които има законно основание да бъдат задържани там – чужденците, които са опасни за други хора и има опасност да се укрият преди да бъдат изведени от страната. Те пишат петиции и искат да променят българското законодателство, за да не става така, че невинни хора да попадат в затвор; те настояват пред властите да освободят затворените, чието място не е в затвора. Засега, обаче, се освобождават отделни хора след продължителни усилия, най-вече от страна на адвокати.

Докато се борим за правото на свобода на хора, които не сме виждали, същите тези хора се разболяват, полудяват, правят опити за самоубийства. Мисля, че можем да им помогнем докато си възвърнат свободата да са в добро здравословно и психическо състояние, да не губят надежда и усещане за смисъл, да вършат полезни неща, а не просто да гледат часовника и да страдат. Не ми казвайте, че е невъзможно. Щом е възможно да оцелееш във фашистки концлагер, значи е възможно да оцелееш и в Бусманци, особено ако ти помогнат. Не ми казвайте, че не е толкова важно дали ще оцелеят, че свободата е по-важна от оцеляването, иначе аз ще ви попитам за чия свобода всъщност се борите – на онези, които ви е все тая дали ще я доживеят и дали ще са в състояние да й се радват ли?

В София има хиляди ученици, студенти и пенсионери. Част от тях биха могли да отделят по някой час от времето си, за да направят нещо за затворените в Бусманци. Има и хиляди работещи специалисти. Част от тях биха могли да предоставят квалифицирана помощ през уикендите. В България живеят милиони хора, които нямат възможност да пътуват до София, но част от тях биха могли да помагат и отдалеч.

Ето защо настоявам в Бусманци да се разреши ежедневен многочасов достъп на доброволци, които да се срещат със затворените, да говорят с тях за нуждите им, да им помагат и да ги подкрепят. Това е единственият начин да разберем за непосредствените нужди на  реалните непознати ничии хора и да им предоставим адекватна помощ. Настоявам в Бусманци да се осигури Интернет достъп за всички, на които законът не забранява такъв достъп.

Това настояване не е в противоречие с настояването невинните хора да бъдат освободени. Борбата за права и свободи не е в противоречие с грижата за непосредствените нужди на хората – да, прозаични нужди от витамини, съчувствие, смислени занимания и пр. Има ли тук някой, който би искал да помага на затворените – ТУК и СЕГА.

5 thoughts on “А другите?

  1. Сигурно ще се отзове и блогъра Петър Стойков-Лонганлон, много трогателно написано.

  2. Знаеш ли, има наистина много места, тук в България, които се нуждаят от помощта на дороволци. Има и много хора, които може би биха искали да участват. Самата доброволческа дейност обаче трябва някак си да се организира. На практика липсва организация, която да подпомага хората да извършват такъв тип дейност, колкото и противоречиво да звучи това.

  3. Ако има няколко желаещи, можем да се организираме🙂 Организация винаги може да се създаде🙂

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s